Събота, 23 Март 2019
Четвъртък, 24 Януари 2019 13:54

Джендър неутралността не е приложима в българския език и може да го промени

Доц. Надежда Сталянова предупреждава, че след години може да се наложи и у нас джендър неутралността

Хановер отмени обръщенията "господин" и "госпожа". Германският град оглави движението за полово равенство в езика като въведе нови правила сред администрацията си. Административният език става джендър неутрален. Тези промени за момента не са приложими в нашия език, защото в българския език има ясно разграничаване в родовете. Това заяви в студиото на БНТ доц. Надежда Сталянова - преподавател по съвременен български език и лексикология в Софийския университет. По думите и за сега ни се струва крайно и неприемливо решението за джендър неутралност в езика, но след години може да се наложи в обществото.

Всеки човек, който не е специалист реагира на новината "светът се е побъркал", но идеята за равнопоставеност на всички хора, без значение на техните характеристики, по принцип е добра. Идеята завладява в позитивен аспект нашето общество и равнопоставеността трябва да има свое изражение в езика, смята доц. Сталянова.

По думите и сега ни се струва странно, крайно и неприемливо, това решение, но не се знае как ще се отнасяме към него след години. "След години може да не се смеем, а те (промените) да станат реалност. Цялото общество, ако ги наложи, ще трябва да се съобразяваме", допълни доц. Сталянова.

Според нея тези промени за момента не са приложими в нашия език.

Тези промени за момента не са приложими в нашия език. Но не винаги това, което казват езиковедите, е в хармония с това, което казват администратори и власт, смята доц. Сталянова.

„В българския език има ясно разграничаване в родовете - има мъжки и женски род и за нас е изкуствено да се обърнем към един човек като - "човеко" или "вие, личност", а не "господин" или "госпожо". В западноевропейските езици трябва да се елиминира половата принадлежност на човек, изпълняващ някаква функция - не "гласоподавател" или "гласоподавателка", а "избиращ", не "преподавател" и "преподавателка", а "преподаващ", посочва с примери специалистката по лексикология налагащите се промени в европейските езици.

По отношение на названията на професии има т.нар престижни професии в българския език, когато мъжката форма е възприемана за престижна - като премиер, доцент и т.н. В другите славянски езици има равнопоставеност на формите и тези неща са исторически обусловени. Политическата коректност в целия неин спектър, трябва да е национално съобразена. Не можем да кажем, че една дума, название, механично трябва да се пренесат във всички страни. Там, където нещо се възприема добре, в други страни звучи смешно и може да има недоволство, дори бойкот, категорична е доц. Сталянова.

Свързани статии (по етикет)

Оставете коментар