Сряда, 23 Октомври 2019
Вторник, 24 Септември 2019 16:45

Русия ратифицира Парижкото споразумение за климата

Русия отхвърли съмненията и се присъедини към Парижкото споразумение

След години на отлагане, Русия, четвъртият най-голям производител на парникови газове в света, официално ратифицира Парижкото споразумение за климата, което подписа през 2016 г. Това показва, че гледната точка на президента Владимир Путин по отношение на климатичните промени еволюира, и той иска правителството му да прави повече по въпроса.

Путин никога не е отричал напълно климатичните промени. По-скоро дълго време не ги приемаше достатъчно сериозно. По време на климатична конференция през 2003 г., той подхвърли шеговито, че на Русия вероятно би било от полза малко по-топло време, така че хората да харчат по-малко за кожени палта и зърнените реколти да са по-големи. Той обаче отбеляза и че определени райони от страната все по-често биват застигани от екстремни метеорологични явления, и че е „възможно глобалната климатична промяна“ да доведе до големи щети.

Каквото и друго да може да се каже за руския президент, той не e човек, който игнорира твърдите данни и статистиките – а такива има предостатъчно. В най-скорошния си годишен климатичен доклад, национална метеорологична служба отбелязва, че средните температури в Русия са се увеличавали с 0.47% по Целзий на всеки десет години между 1976 и 2018 г. – което е със 150% по-бързо от глобалния темп. Путин цитира тази изненадваща статистика няколко пъти тази година, за последно през юли. „Увеличаването на производството и потреблението на енергия по традиционните способи неизбежно означава нови рискове и по-нататъшни климатични промени“, заяви той. Това лято изключително тежките пожари в Сибир доведоха до загуба на горски масиви с размерите на Австрия.

В същото време, прагматикът Путин се притеснява от неспособността на Русия да се отърси от зависимостта си от изкопаемите горива. Предвид това че Европейският съюз, най-големият пазар за руско гориво, възнамерява рязко да намали въглеродните емисии, тази зависимост се превръща в спирачка за икономическото развитие. Публикуван миналата година доклад на руския икономист Игор Макаров и двама сътрудници от Масачузетския технологичен институт, изчислява, че ако всички страни изпълнят заложените в Парижкото споразумение цели за намаляване на емисиите, руският икономически растеж ще спада с 0.2-0.3% годишно.

През последните години руската администрация се размотаваше за ратификацията на Парижкото споразумение. Специалният президентски представител по въпросите на околната среда, Сергей Иванов, каза по-рано тази година, че Русия трябва да ратифицира договора само след като получи надеждни данни колко въглероден диоксид може да бъде абсорбиран от горите ѝ. Властите планират да получат такива данни до 2020 г. Това вероятно е било само претекст: мнозина в Русия, включителнo влиятелната индустрия с изкопаеми горива, настояват, че президентът на САЩ Тръмп е действал в интерес на щатската индустрия, когато изтегли страната си от споразумението.

Путин изглежда е отхвърлил тези аргументи. Този понеделник, в който се състоя среща по въпросите на климата в ООН, руският министър-председател Дмитри Медведев подписа резолюция, която според официалния уебсайт на правителството отменя необходимостта от парламентарна ратификация. Това означава, че от днес Русия е обвързана със споразумението.

Като се има предвид реално колко малко изисква Парижкото споразумение от подписалите го страни (позволено им е да определят собствения си принос на основа на целта за ограничаване на глобалното затопляне до 1.5 градуса до края на века), то Русия няма защо да се притеснява от свързаните с това разходи. Когато Москва подписа споразумението, обеща да поддържа емисиите на парникови газове на 75% от нивата от 1990 г. Тази цел е лесна за постигане след срива на съветската индустрия през 90-те. По отношение на емисиите на въглероден диоксид, Русия наистина се справя по-добре от Германия, да не говорим за трите най-големи производители – Китай, Индия и САЩ.

Това обаче не означава, че днешна Русия спомага за опазване на климата. Според Climate Action Tracker, изследователски проект, подкрепян от германското министерство на околната среда, Русия е една от най-изоставащите страни в света по отношение на мерките за намаляване на емисиите. Символичното присъединяване към Парижкото споразумение само по себе си няма да промени нищо. В крайна сметка само две големи страни – САЩ и Турция – все още не са го ратифицирали.

Решението на Путин да сложи край на колебанията и да присъедини страната към споразумението обаче вероятно не е само символична стъпка: това е сигнал, че Кремъл приема все по-сериозно заплахата. Това няма да се приеме добре от индустриалните лобисти, които възразяват срещу въвеждането на такси за емисиите на парникови газове. Очаква се до края на годината руският парламент да разглежда нов правителствен законопроект за емисиите, който вероятно съдържа някои неприятни изненади за енергийната индустрия, особено електроцентралите, използващи въглища. Русия определено има пространство за намаляване на емисиите. Според консултантската фирма Enerdata, тя е втората най-енергоемка икономика в света – след съседна Украйна.

Руските власти ще се опитат да постигнат набор от цели за намаляване на зависимостта на страната от изкопаемите горива и подобряване на енергийната ефективност на икономиката. Дали тези намерения ще доведат до спад на вредните емисии, или ще се сведат само до нов данък за индустрията, е невъзможно да се прогнозира. Но ако не друго, поне възгледите на Путин за климатичните промени изглежда еволюират в правилната посока.

Леонид Бершидски, Bloomberg

Свързани статии (по етикет)

Оставете коментар