Петък, 23 Февруари 2018
Сряда, 02 Ноември 2016 09:42

Роднини на експулсираните от България се заканиха да съдят държавата в Страсбург

Седмината турски граждани опитаха да напуснат България, укрити в ТИР. От МВР категорично заявиха, че турците не са искали убежище или международна закрила в България.

Това заявиха те пред БНТ двайсет дни, след като България върна роднините им обратно в южната ни съседка. Седмината турски граждани опитаха да напуснат България, укрити в ТИР. Експулсирането им предизвика скандал, но от МВР категорично заявиха, че турците не са искали убежище или международна закрила в България. 

1

Роднините на експулсираните в средата на октомври турски граждани все още подготвят документите, за да заведат дело срещу България в Страсбург. Въпреки изявлението на МВР, че турските граждани не са поискали убежище от нас и са отказали да обжалват извеждането им до границата с Турция, роднините на експулсираните твърдят обратното.

„Според европейското законодателство, ако някой поиска убежище, не може да бъде върнат. Затова реших да заведа дело в Европейския съд по правата на човека. В момента все още проучвам и наех адвокат”, твърди Саид, брат на експулсирания Сонер. Братът твърди, че няма никакви новини от Сонер, който последно му се обадил от Истанбул.

Според експерти по дела в Страсбург, има огромна вероятност България да бъде осъдена, тъй като е нарушила сериозно Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи - знаейки каква е ситуацията в Турция.

Михаил Екимджиев, адвокат, експерт по дела в Страсбург подчерта, че „в правовите държави само независим и безпристрастен съд може да се произнесе за това, дали тези хора наистина са заподозрени в извършването на престъпления, или тяхното извеждане се прави по политически, етнически, религиозни - противоречащи на Конвенцията основания”.

От МВР вече неколкократно заявиха, че влезлите незаконно у нас турски граждани са имали редовни турски документи за самоличност. При задържането им, обаче, не са поискали закрила, отказали са адвокат и са пожелали да бъдат върнати в Турция, твърдят още от МВР, цитирани от БГНЕС.

BIG5.BG

Свързани статии (по етикет)

  • Сряда, 02 Ноември 2016 09:42
    Корупцията като масов спорт в България

    За да противодейства на корупцията, България вече си има специален закон и специална комисия, която пък съвсем скоро ще си има новоизбран председател (или отдавна подготвен „наш“ човек). Едва пръкнала се, комисията веднага се впусна (заедно с прокуратурата) в първата си акция - срещу кмет на малка община. Твърди се, че се „договарял сам със себе си“ и раздавал обществени поръчки на свои роднини. Местното население (или една организирана част от него) протестира и си иска кмета, понеже не вярва, че е виновен.

    Но комисията има много сериозен проблем с доверието: голяма част от обществото смята, че засега корупцията получава повече съдействие, отколкото противодействие - и очаква да види същата активност срещу нейните прояви по високите етажи на властта. Оттам обаче се чуват гласове, че такива прояви няма, доколкото няма доказателства и присъди. И че корупцията всъщност е не толкова реалност, колкото „емоционална категория“, „усещане“ и „вестникарско внушение“.

    Кметска епидемия

    Докато се ограничава само по „високите етажи“, този дебат едва ли може да излъчи победител. Защото, първо, като неизбежен арбитър в него се явява прокуратурата, а доверието в нея е също доста проблематично. И второ, защото политическите (и финансовите) залози са твърде големи.

    Затова нека да видим какво става по „ниските етажи на властта“. Ще ни помогнат две „дребни“ новини, които останаха почти незабелязани.

    Тази неделя в десетина села из страната се проведоха извънредни кметски избори. Всъщност, такива избори се провеждат непрекъснато - по кметските места, особено в по-малките общини и населени места, има голямо текучество. Причините за това са разнообразни, но сред най-често срещаните е конфликтът на интереси и по-конкретно - драматичният по мащабите си сблъсък със законовата забрана за съвместяване на публичния пост с търговска дейност. Кметове системно „забравят“ да прекратят участието си в търговски дружества или пък (като в споменатия по-горе случай) въртят бизнес със себе си чрез подставени лица.

    Например: общински кмет дал десетки хиляди левове общински пари на частна фирма, за да може тя да участва в търг, обявен от самия него.

    „Бившата“ фирма на селски кмет десет години изпълнявала общински обществени поръчки. Той смята, че не е направил нищо нередно и че отстраняването му се дължи на „политическа атака“. Съжалява, че се е „набъркал в тая политика“, но въпреки това се е кандидатирал пак.

    В същата община се наблюдава нещо като кметска епидемия - само през последните няколко месеца заради непозволена търговска дейност са отстранени шестима кметове.

    Съветнически неволи

    Още по-показателна е втората новина. "Български общини могат да останат без общински съветници", алармира тези дни председателката на общинския съвет в черноморска община (любима туристическа дестинация), която оглавява и Националната асоциация на председателите на общински съвети. Оказва се, че вече и общинските съветници са изправени пред същите драматични неволи с конфликта на интереси. Причината: новият антикорупционен закон императивно им забранява да бъдат еднолични търговци, съдружници, акционери или членове на ръководните органи на търговски дружества, имащи сключени договори с общината, в която са общински съветници, или с нейни търговски дружества и предприятия. Заради този текст в 80% от общините към момента имало голямо притеснение.

    Това притеснение е разбираемо, но изричането му на глас е толкова потресаващо със своята безсрамна откровеност, че чак звучи като фейлетон. Не е обаче. Общинарите, видите ли, не били против самите ограничения по принцип. Даже много харесват закона. Ама ако може, той да не важи за тях. Затова искат „да бъдат уточнени законовите текстове“, така че за вече сключените договори да бъде уредено заварено положение. Защото „много общинари вече изпълняват задълженията си неправомерно“ (тоест, имат търговско взимане-даване със собствените си общини). И сега са изправени пред драматичен избор (бизнес договорите с общината или мястото в общинския съвет), който хич не им се иска да правят.

    Колко точно са изпадналите в това незавидно положение и какво ще изберат, е трудно да се каже. Но ако се съди по твърдението на цитираната председателка, че „в един момент може да останем без общински съветници“, трябва да са много. И е твърде вероятно за повечето от тях бизнесът да се окаже по-важен от службата в интерес на обществото и „доверието на избирателите“. Иначе (без договорите и съответните облаги) за какво са се „набъркали в тая политика“ и какъв е смисълът да остават в нея?

    Елитът в този масов спорт

    Разбира се, някои ще кажат, че не е задължително всеки подобен случай да бъде разглеждан като корупция в нейния тесен смисъл. Но това е въпрос на терминология и дефиниция, който и в новия антикорупционен закон въобще не е решен. Във всеки случай става дума за конфликт на интереси, който е нещо като преддверие към корупцията и задължителна съставка в нейния по-широк смисъл, включващ най-разнообразни форми на (зло)употреба (с) на властта. Както се вижда, близо десет години след приемането на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, по низините на властта това явление не само не е изкоренено, но дори се е превърнало в нещо като масов спорт.

    Но „високото спортно майсторство“, елитът в този спорт е по върховете на властта, където интересите и изкушенията са много по-големи. От друга страна там „предотвратяването и установяването“ е далеч по-малко вероятно, понеже възможностите и лостовете за прикритие са много повече. Високите етажи на властта сами си избират и назначават хората, които да ги контролират и да „противодействат“ на корупцията.

    Коментар на Ясен Бояджиев, Дойче Веле

  • Сряда, 02 Ноември 2016 09:42
    България и призракът на третия пол

    "По своята интензивност и абсурдност сегашният спор за Истанбулската конвенция силно напомня на полемиката от 2007 около Баташкото клане", четем в статия на "Телеполис". И други медии се спират на дебата за Конвенцията.

    В България общественият дебат за Истанбулската конвенция беше изкривен още в самото начало, пише Корина Гал на страниците на "Нойе Цюрхер Цайтунг" (НЦЦ). Консервативни политици и представители на църквата се хванаха за фигуриращата в документа дума "джендър", която излизала извън рамките на биологичната дефиниция за мъж и жена и по този начин отваряла поле за всевъзможни интерпретации, пише швейцарското издание и пояснява: "Конвенцията против насилието срещу жени осъжда и всяко насилие, извършвано заради "джендъра" на дадено лице. А с това може да се има предвид и насилието срещу хора, които не се определят нито като мъж, нито като жена".

    "Политика за сметка на жените"

    По-нататък НЦЦ цитира Радостина Георгиева от Българския Хелзинкски комитет със следните думи: "Според дясноекстремистките партии в управляващата коалиция, Конвенцията е нещо като Троянски кон, чиято цел е легализирането на третия пол. Целият дебат беше построен върху тази невярна информация", посочва Георгиева и добавя, че според противниците на документа, Конвенцията щяла да доведе и до легализиране на еднополовите бракове. "В действителност обаче основната цел на Истанбулската конвенция е въвеждането на мерки за превенция на насилието, сред които и образователни програми срещу патриархалните стереотипи", казва още Георгиева и добавя: "Но противниците подеха кампания с твърдението, че по този начин децата щели да бъдат подтиквани да си променят пола. С подобни неверни информации те успяха да убедят българското население да застане срещу Конвенцията. А и в българското общество традициите са много важни - в него ролите на двата пола са ясно разграничени", казва българската правозащитничка, цитирана от НЦЦ.

    Швейцарското издание излиза с тази публикация по повод решението на управляващите от ГЕРБ да не изпращат Конвенцията за ратифициране в парламента. "По този начин българското правителство пожертва закрилата на жените в името на коалиционния мир", коментира НЦЦ.

    В обширна статия за "Телеполис" на същата тема се спира и журналистът Франк Щир, който добре познава България. Под заглавие "Призракът на третия пол" авторът пише:

    "В България - страната, която спаси своите евреи по време на Втората световна война и включително поради това се смята за крепост на толерантността - дебатът за Истанбулската конвенция се изостри дотолкова, че определено не хвърля добра светлина върху обществения климат в балканската страна. В определението "джендър", преведено на български като "социален пол", много българи привидяха коварен заговор на неолибералния глобализъм да им бъде пробутан третият пол", пише Франк Щир и цитира думите на известния режисьор Андрей Слабаков, според когото Конвенцията "е писана от безработни лесбийки". А университетският професор Драгомир Драганов дори заплаши да удуши всеки, който казва на внучката му, "че може да е лесбийка, педераст или трети пол".

    Никакви поуки

    По-нататък авторът на публикацията пише, че "по своята интензивност и абсурдност" сегашният джендър-дебат силно напомня на спора от 2007 година около Баташкото клане. Тогава изкуствоведката Мартина Балева направи опит да покаже как изкуството допринася за митологизирането на исторически събития, давайки пример с картината "Баташкото клане" на полския художник Антони Пьотровски. Веднага след оповестяването на проекта ѝ, Балева бе обвинена във фалшифициране на историята и в родоотстъпничество, пише Щир и заключава: "Сегашният дебат около Истанбулската конвенция показва съвсем недвусмислено, че голяма част от българската общественост не си е извадила никакви поуки от злополучния спор за Батак".

  • Сряда, 02 Ноември 2016 09:42
    Изселниците в Турция: Ледовете между Доган, Местан и Дал се топят, на път сме да ги съберем отново

    В Бурса се състоя конференция на Балгьоч, най-влиятелната неформална организация на българските изселници в Турция, на която бе отправен призив за помирение и преодоляване на конфронтацията между политическите формации, подкрепяни от етническите турци в България. В конференцията в Бурса, компактно населен с изселници от България град, участваха председатели на дружествата на българските турци, включени във федерацията Балгьоч, представители на Движението за права и свободи (ДПС), партия ДОСТ (Демократи за отговорност, свобода и толерантност) и Народна партия "Свобода и достойнство" (НПСД), активисти на изселнически организации. Събитието премина при голяма активност.

    В слово пред участниците почетният председател на Конфедерацията на Балканските румелийски турци Турхан Генджоглу, водещ емисар на инициативите за обединение, информира за отбелязан напредък. По думите му става въпрос за постигане на консенсус сред симпатизантите относно най-критичния проблем, а именно необходимостта от обединение и премахване на политическата конфронтация.

    Генджоглу разказа за разговорите, които е провел с лидерите на ДПС и ДОСТ, като подчерта, че "са направени значителни стъпки за помирение". "Конфронтацията се оказа болезнен и дълъг процес за всички ни", каза Генджоглу, "защото дори близки роднини се озоваха във враждуващи лагери. Но сега е време да загърбим миналото, да оставим сръдните и да гледаме в бъдещето". Той призова симпатизантите на всяка от формациите да не се поддават на провокации и да не използват езика на омразата и конфронтацията, а да съдействат за сближаването. "В светлината на обсъдените на конференцията в Бурса въпроси, които са в подкрепа на обединението, предстои да проведем срещи с лидерите на ДПС и ДОСТ, за да ги запознаем с желанието и волята на сънародниците в Турция, и сега още повече вярвам, че ще се постигне обединение", каза още почетният председател на Конфедерацията на Балканските румелийски турци.

Оставете коментар