Понеделник, 24 Юни 2019
Петък, 04 Ноември 2016 19:23

В събота отбелязваме Архангелова задушница

По традиция на този ден във всеки православен храм се прави панихида за починалите, молим се за душата на мъртвите и палим свещ

На 5 ноември тази година честваме една от трите големи задушници – Архангеловата. Още се Архангелска задушница, Рангелова задушница, Хрангеловото одуше. По традиция този ден се отбелязва в първата събота преди Архангеловден. Причината е, че събота е отредена за ден на покойниците.

На Архангелова (или Голяма) задушница във всеки православен се прави Обща панихида за починалите, молим се за душата на мъртвите и палим свещ. В този ден се посещават гробовете на нашите близки. Почистваме ги, прекадяваме с тамян и украсяваме с цветя.

В миналото най-възрастната жена преливала гроба с червено вино. Ритуалът по преливане на вино започвало от мястото, където е главата на покойника в посока наляво - правило се три кръга по края на гроба.

Върху гроба на починалите палим свещ, която е символ на нашата вяра, а пламъкът напомня за безсмъртието на душите. Тамянът пък символизира чистата молитва, цветята - добродетелите на починалия.

На Архангелова задушница се отдава и вечна признателност на офицерите и войниците, загинали за името на България.

На Архангелова задушница, така както при другите задушници, се правят общи трапези. Голямата задушница е последната за годината, затова на общата трапеза на гробищния парк се поставят седем различни ястия, за да „чуят“ благослова на мъртвите в настъпващите коледни пости. Сред гозбите трябва да са и любимите на починалия.  Първата хапка се слага на земята, а първата глътка вино се излива, не се пие и споменаваме починалите с думите "Бог да прости".

Старите хора казват, че видиш ли мушица или пеперудка да жужи около тебе на този ден, значи душата на покойника е дошла.

Правят се помени или, наричани още - раздавки, подавки. Раздават се на близки, комшии, роднини, дошли на гроба на починалия, а също и на другите хора около съседните гробове, дори на непознати.

В раздавката за Архангелова задушница традиционно присъства вино, варено жито, питки, пилешко, агнешко или въобще месо, дребни сладки, бонбони, ябълки и други плодове, кекс, но всъщност можете да подадете, каквото пожелаете. Житото символизира възкресението, хляба и виното - за спомен на Христовата жертва за нас.

Свързани статии (по етикет)

  • Петък, 04 Ноември 2016 19:23
    Черешова задушница, искаме прошка от Бога за нашите покойници

    В съботния ден преди големия християнски празник Петдесетница, се отбелязва Спасовска или Черешова Задушница.

  • Петък, 04 Ноември 2016 19:23
    Президентът почете паметта на загиналите български воини

    На Архангелова задушница държавният глава и върховен главнокомандващ Въоръжените сили на България Румен Радев почете паметта и отдаде признателност на българските военнослужещи, загинали във войните за национално обединение, в операции по поддържане на мира и при изпълнение на воинския дълг в мирно време, съобщиха от прессекретариата на президентството.

    Пред Военния мавзолей-костница на Централните софийски гробища Румен Радев положи венец пред мемориала на загиналите герои. Заупокойна панихида отслужи Негово Преосвещенство Белоградчишкият епископ Поликарп. Пред Военния мавзолей-костница присъстваха и началникът на отбраната генерал-лейтенант Андрей Боцев, висши военнослужещи от всички родове войски, членове на военно-патриотичните съюзи и роднини на загинали военни.

    Ритуалът с военни почести се провежда от 1924 година. Традицията е прекъсната през 1946 г. и е възстановена през 1992 г. от Министерството на отбраната и Съюза на военноинвалидите и военнопострадалите.

  • Петък, 04 Ноември 2016 19:23
    Архангелова задушница е, почитаме паметта на мъртвите

    На Архангелова задушница почитаме и паметта на войниците и офицерите, които са жертвали живота си за свободата на България, поради което денят е известен още като Мъжка задушница.

    В първата събота преди големия празник Св. Архангел Михаил, Архангеловден, православната църква почита Архангеловата задушница.

    Тя е сред трите най-големи задушници и се нарича още Архангелска задушница, Хрангеловото одуше и Рангелова задушница.

    На този ден в храмовете се извършва литургия за упокой, след което се служи обща панихида, по време на които се пали свещ и се отправят молитви за душите на мъртвите.

    На Архангелова задушница почитаме и паметта на войниците и офицерите, които са жертвали живота си за свободата на България, поради което денят е известен още като Мъжка задушница.

    Значението на Задушница е голямо. Това не е само ден, в който близките и роднините на покойника се събират край гроба му, за да "ядат и пият". Поменът, който се прави, е и възпоменание на живите за починалия, че не е забравен. Според богослови това е връзката между земната и небесната Църква.

    Задушница се основава на вярата в безсмъртието на душата и във възкресението на мъртвите. Според думите на Спасителя умрелите не умират в истинския смисъл на думата, а преминават при смъртта си от земния във вечния живот. Затова на тях - вечно живите в Бога - отдаваме почит и признание при всеки помен и на задушниците през годината.

    По стара българска традиция, съботните дни са наречени на мъртвите. Жените отиват на гробищата на починалите си близки рано сутринта, за да раздадат варено и жито и хляб за "Бог да прости".

    Обичаят се спазва от векове, като в него заедно с православните догми се преплитат древни практики и ритуали. Своите мъртви близки са почитали и живелите по българските земи римляни, траки, славяни и прабългари.

    Римляните, например, са покривали гробовете с рози и са давали обеди за помен, а траките ни засвидетелстват своята почит, оставяйки ни като наследство многобройните могили по нашите земи.

    На Архангелова задушница се раздават варено жито, хляб или пита, вино, плодове, сладкиши и бонбони. Така наречените раздавки или подавки се раздават не само на близките, но и на съседите, както и на хората в гробищния парк. Неслучайно виното и житото присъстват на всяка една задушница. Виното символизира Христовата кръв и тайнството на светото причастие, а житото е символ на бъдещото ни възкресение. На гроба на покойника не се оставя храна.

    Прикадяването на гроба с тамян заема особено място по време на Архангеловата задушница, поради вярването, че прогонва дявола и злите сили. Близките палят свещи като символ на неугасващия спомен за починалия. Най-възрастната жена прелива с вино и вода, след което разчупва хляба. Първата хапка от него се оставя на гроба, а останалият се раздава на присъстващите с думите "Бог да прости".

    В църковния ни календар има три големи задушници, които се почитат винаги в съботен ден - една седмица, преди да започнат трите постни периода в годината.

    Голямата задушница е седмица преди Месни Заговезни и осем седмици преди Великден, Черешовата задушница е преди Петдесетница, а Архангеловата задушница се почита седмица преди Архангеловден.

    И трите са подвижни, тъй като зависят от най-големия християнски празник, Възкресение Христово, чиято дата също е променлива, тъй като зависи от първото следмартенско пълнолуние.

Оставете коментар