Понеделник, 18 Юни 2018
Вторник, 06 Март 2018 14:31

Започват протести под прозорците на Борисов, граждани искат оставката на кабинета заради "гадове", скандала с Гинка и корупцията

На 7-и март (сряда) в 11:00 часа граждани излизат на протест пред Министерски съвет. Те ще поискат оставката на правителството заради скандалната сделка с ЧЕЗ и поведението на премиера Бойко Борисов, който нарече "гадове" хората, които не харесват управлението му. Сред протестиращите ще бъде и бившият депутат Димитър Байрактаров. Пред BIG5 той призова всички трезво мислещи хора да подкрепят протеста. 

"Излизаме на протест, защото повече не желаем да бъдем наричани „гадове“ от премиера в собствената си държава. Ние и нашите деца не искаме да живеем повече в страната на Гинките и Калинките. Това е протест, в който категорично заявяваме своята позиция срещу това абсолютно корумпирано и антибългарско управление, на което лично аз ще поискам оставката. Сигурен съ, че ще бъда подрепен на този протест от всички присъстващи пред Министерски съвет в 11:00 часа, колкото и да са те. Вече не се издържа. Мисля, че в държавата, в която живеем със скандал след скандал, е крайно време всеки да изрази позицията си. Буквално се подиграват с нас. Не може структуро определящ бизнес да се дава на някоя си Гинка. За всеки, който има малко акъл, е ясно, че тя няма как да купи този бизнес сама, ако не стои някой зад нея. В общи линии имаме информация и кой стои в крайна сметка зад Гинка Върбакова", коментира Димитър Байрактаров.

Свързани статии (по етикет)

  • Вторник, 06 Март 2018 14:31
    Вижте най-голямата мистерия с българска следа на историческата среща между Гърция и Македония!

    Най-голямата мистерия за България от подписването на днешния договор за новото име на Македония между Алексис Ципрас и Зоран Заев е липсата на Бойко Борисов на церемонията. Премиерът ни е председател на ЕС, а беше обявен и за медиатор и обединител на Балканите. Самият той неведнъж е изтъквал важната си роля в района. Не стана ясно обаче защо не беше на Преспанското езеро. Според някои анализатори, е имал по-важни задачи  - да оправя отношенията между Израел и Палестина, например. Други се шегуват, че може да е преуморен от обиколките по света, които прави през последните месеци. Той заяви, че не иска да се бърка в отношенията между Гърция и Македония и дори отказа да се срещне с президента на западните ни съседи Георге Иванов, с което сътвори дипломатически скандал.

  • Вторник, 06 Март 2018 14:31
    Велизар Енчев и Александър Йорданов разкостиха дипломацията ни: Гърция и Македония постигнаха целта си, а ние се провалихме

    И двамата бяха категорични, че премиерът е направил грешка, като е бойкотирал визитата на македонския президент Георге Иванов. „Така не правят европейските лидери. Много по-добре би било, ако българският премиер беше представил българската позиция по въпроса за този договор (за името „Северна Македония”-б.р.)”, посочи Йорданов. Енчев определи действията на Борисов като „скандални” и без прецедент в новата история на България. Според бившите дипломати Екатерина Захариева се е явила на поправителен в Македония, където гледа тетър по "Железния светилник". Йордано призова да използва Димитър Талев за политически цели.

  • Вторник, 06 Март 2018 14:31
    Проф. Михаил Константинов: Опасността казусът в Македония да се върне в изходна позиция е реална, тепърва ще се види как ще се развие сблъсъкът Русия-САЩ на Балканите

    - Проф. Константинов, първо – беше ли изненадващ отказът на Борисов да не се срещне с македонския президент и как точно трябва да тълкуваме тези действия – като поредно противопоставяне може би на институциите у нас или прочитът трябва да се приема и в контекста на случващото се в съседна Македония?

    - Това беше известна изненада, но не колко знае голяма изненада. Борисов и правителството правилно обясниха, че не искат да се месят в един вътрешен македонски спор, който очевидно тепърва ще бъде развиван във времето. Има, разбира се, елемент на съперничество в областта на важната политика между правителството и президента, тъй като както знаете по Конституция и двете страни имат правомощия във външнополитическите отношения и там има елементи на ревност, което също не мисля, че е страшно. По-интересно е, обаче, какво се случва наистина с този договор между Гърция и Македония, който всъщност изобщо не е сключен, а е написан, одобрен е от премиерите на двете страни, но срещу него има много мощна опозиция в двете държави. Освен всичко останало, и македонската, и гръцката опозиции виждат възможност да се върнат във властта чрез бламиране на сегашните правителства въз основа на предложения договор. Искам тук да отбележа, че не става въпрос само за смяна на името на държавата Македония, която сега беше предложено да се казва Република Северна Македония. В договора се предвижда Македония да се откаже от своя символ. Знаете, че символът на Македония е звездата от Вергина. Това е един символ, който вероятно е бил на Александър Македонски, а нашите съседи македонците се опитват да извадят своя произход от там. Друг е въпросът колко това е коректно. Освен това, искат или не искат, македонците трябва да променят на много места своята конституция. Най-малкото вместо Република Македония, трябва да се напише Република Северна Македония. Това си е промяна, но не е ясно изобщо дали тези конституционни промени могат да минат. В момента изглежда по-скоро, че няма да минат. Тепърва предстоят сблъсъци, защото виждате, че опозицията и в Гърция, и в Македония се радикализира. Има протести, има сблъсъци със силите на реда, лошо е, но то е факт. И тук голяма остава ролята на България, която като че ли е уредила този въпрос. Казвам „като че ли“, защото нашият договор не е всеобхватен. И от друга страна ние бяхме посредници в голяма степен в опитите Македония да започне да се включва в европейските структури. Казано на по-груб език – македонските елити от една страна искат да получат достъп до еврофондовете, македонските граждани да получат европейски паспорти и възможност да пътуват, а от друга страна опозицията стръвно използва всички тези случаи за атака. А самите народи не са много съгласни с това, което им се предлага. Виждате колко е сложно всичко.

    - Безспорно нищо все още не е напълно ясно около въпросния договор. Предстои окончателното му подписване и одобрение от двата парламента. Въпросителни са и какви ще бъдат ходовете на македонския президент оттук нататък?

    - Македонският президент доста твърдо зае позиция срещу договора. Знаете, че срещата между него и премиера Заев мина скандално за къс интервал от време. Бих казал, беше грубо прекъснато от страна на президента, което според мен е малко преиграна ситуация. И това даде на основание на българското правителство да откаже среща между Борисов и Георге Иванов – македонският президент. Повтарям – няма да са лесни нещата. Тепърва ще предстоят дискусии и сблъсъци. Ще гледаме, разбира се, с интерес какво се случва. Но ако някой си мисли, че въпросът е решен, трябва да кажа, че далеч не е така. Въпросът изобщо не е решен.

    - Очакванията са наесен да се проведе и референдум в Македония по казуса с името. Какъв би бил най-вероятният изход от това допитване?

    - Нямаме в момента резултати конкретно по този въпрос, имам предвид резултати от социологически проучвания. Резултатът от този референдум би зависил от позициите на двете страни и от това колко те са убедителни като излъчват послания към македонския народ. Аз съм по-скоро скептик, че този въпрос би се решил позитивно на референдум. Не трябва да забравяме и доста особения етнически състав на Република Македония. Там само 65% от населението да македонци, 25% са албанци, даже малко повече, и останалите 10% са цигани, турци и така нататък, по-смесена част. Тоест македонците все още са мнозинство, но тъй като при албанците раждаемостта е много по-висока, в близките 10-15, най-много 20 години двата етноса ще се изравнят като бройка и това предполага едно доста силно федерализиране на Република Македония. Това също е нещо, което не трябва да се изпуска от вниманието на политици и анализатори.

    - След като дори на този етап казусът е далеч от своя край и не предричате положителни новини, които да произтекат от референдума, тепърва предстоят и споровете казвате- има ли опасност целият този казус – всичките преговори и договорености – да бъдат върнати в една изходна позиция?

    - Има, разбира се и това е основната опасност. Хубавото в едни международни отношения е, когато те се надграждат. Когато усилията на предишно поколение политици бива продължени в някакъв смисъл от следващите. Лошо е, когато всичко се връща в начална позиция и даже в още по-лоша ситуация, отколкото е била навремето. Има сериозна опасност от такова връщане и трябва да разчитаме на мъдростта на двата народа и на гръцкия, и на македонския, които трябва да преценят много добре ползите и минусите от подобряване на техните взаимоотношения. Аз лично мисля, че ползите са повече, но въпросът, който е засегнат, е емоционален. Там логика няма. Не може само да обясняваш на един човек „ти ще живееш по-добре, ще имаш повече пари и паспорт“, когато засягаш такива неща като знамето му, неговото чувство за родина и така нататък. Много често емоциите преобладават в такива случаи, защото ние сме възпитани да бъдем патриоти, да си обичаме родината и нейните символи. А в момента от македонците искат да се откажат от част от тези неща и те просто не го примат, част от народа не го приема.

    - Месеци наред, следейки казуса и в Македония, и в Гърция, станахме свидетели на едни крайни позиции, крайни коментари. После изведнъж компромисът стана възможен. Едностранен ли е обаче той компромис, разбира се, в полза на Гърция?

    - Като че ли гърците имат по-голяма полза от това нещо, въпреки че аз лично не мисля, че Гърция беше сериозно заплашена от някакви претенции на държавата Македония. Нека ги сравним. Македония е с два милиона души население. Пак повтарям – една четвърт от тях са албанци, които си имат някакви собствени цели и задачи. Гърците са мисля, че 11 милиона, с много по-мощна икономика, активен член на НАТО, военните им сили изобщо не могат да се сравняват. Знаете, че Гърция поддържа една непропорционално голяма армия, така че не виждам как македонските претенции биха могли да се превърнат е реална заплаха за Гърция. Но така или иначе и в Гърция го има този емоционален момент. Вие знаете, че хората там излизат на милионни митинги и казват така: „Изобщо не искаме името Македония в наименованието на тази държава“. Така че те са категорично против тази държава да се казва нещо като Македония. Не казват как. Да се нарича Скопска република. Е, няма да стане Скопска република, така че и гърците трябва малко да си усмирят своя патриотичен плам. Още повече, че от тях никой не иска да си сменят нито знамето, нито символите, нито да си сменят конституцията. Това се иска от Македония.

    - Кога всъщност може да има едно успокояване както сред македонското, така и сред гръцкото общество, а и не само – и опозициите дори? Какво трябва да се случи, за да има едно спокойствие на Балканите по този въпрос?

    - Преди всичко трябва да кажа, че тези протести съвсем не приключват само между двете държави. Има големи интереси от външни сили. Хайде да ги наречем директно. НАТО го махам, защото НАТО всъщност е продължение на Съединените щати. Там имаме директен сблъсък на американци и руснаци в тази област. Руснаците изобщо не са щастливи от това, че все повече държави преминават към западната орбита, включително стават членки на НАТО. Знаете историята и с Черна гора как върви, така че от руснаците спокойно можем да очакваме силно да саботират тези процеси, което за тях е естествено. Русия е една империя и тя си гони имперските интереси. При положение, че същото се отнася и за Съединените щати. Те са една, макар и нова империя, и си гонят имперските интереси. Тепърва трябва да видим как ще се развие и този фронт – сблъсъкът между Русия и Съединените щати в Македония в Албания, в Косово.Да не забравяме, че в Косово се намира една от най-големите американски бази – това е „Бондстийл“. Мисля, че има близо 40 000 военнослужещи и те в никакъв случай няма да искат да се откажат от тази база, а от развитието на събитията в Македония и Албания зависи бъдещето на Косово – дали то ще остане със сегашния си статут, дали в далечна перспектива няма да тръгне да се обединява с Албания. Виждате колко много неща се сблъскват там. Поради това съм скептик. Надявам се там нещата да се оправят, но пак повтарям – ако някой си мисли, че ще бъде бързо и лесно, много е сбъркал. Нито ще е бързо, нито ще е лесно.

    - На фона на това, което казвате, може ли казусът с името на Македония уж един двустранен казус, всъщност да доведе и до прекрояване на граници на Балканите?

    - Прекрояването на граници е крайно опасно, защото ние видяхме до какво доведе то. Първото сериозно прекрояване на граници в този регион се случи в Кипър. През 1974 година една трета от Кипър беше окупирана от Турция и беше създадена Севернокипърската република, която и до днес съществува там. Последно със събитията в Косово, което беше страшно сериозно прекрояване на граници, то стана изцяло като акция на НАТО, не беше одобрено от Обединените нации. Доколко е било мотивирано или не няма да говоря, но е факт, че Косово създаде един жесток прецедент. Поради това държавата Косово не е призната от пет държави, които са членки на ЕС. От 27 -5, това е близо една пета. Значи виждате колко е сложно положението там. Прекрояването на граници, нека да повторя, е страшно опасно, въпреки че на пръв поглед изглежда справедливо. Например как би могло да изглежда то – северните провинции на Косово, където има сръбско население, да се дадат примерно Сърбия, пък тя да признае Косово. Има такъв вариант, но не е ясно какви ще бъдат последствията. Освен това вие знаете, че една друга държава – Босна и Херцеговина, която е страшно нестабилно образувание, и тя е пред разпад. Ако тя се разпадне, значи Република Сръбска – един от трите компоненти на Босна и Херцеговина, директно ще се закачи за Сърбия. Тя няма потенциал да бъде самостоятелна държава. Това означава Хърватия да си приберат хърватската част и трябва да видим какво става с така наречената „босненска част“, където са босненските мюсюлмани и техните помаци условно казано да ги нарека. Виждате и там какви неща могат да се случат. Това е „буре с барут“, което винаги е тлеело и някой път е предизвиквало тежки конфликти. Не напразно именно на балкански терен започва де факто Първата световна война – има акции на сръбски националисти, атентатът в Сараево, знаем всички. Аз не бих казал с лека ръка, че трябва да се премина към прекрояване на граници, защото отваряме една кутия със змии вътре и не е ясно какво ще излезе. Защото не може да кажете: „Сега това ще прекроим, другото няма“. Тръгнете ли да режете граници, става страшно. Крим нямаше да бъде възможен, ако не беше Косово и това е ясно за всеки нормален анализатор. Даже бих казал, че откъсването на Северна Осетия и Абхазия от Грузия през 2008 година също нямаше да е възможно, ако не беше Косово. Така че Косово, независимо с какви намерения беше създадено и откъснато от Сърбия, доведе до това, че в момента в Европа всеки прави, каквото иска. Всеки си цепи територии и заявява, че така трябва да бъде. Трудно ще се върнем в положението, в което се уважава принципът за териториалната цялост. Още повече – това би било в пряко противоречие с принципа за самоопределение. Имате едно международно право, което се крепи на два противоположни принципа – от една страна териториална цялост, от друга страна право на държавите да се самоопределят. Да, де, но тези два принципа абсолютно се бият един друг. Или едното имате, или другото. Не може и двете. България е в деликатно положение, защото също имаме области с население, което е преобладаващо небългарско. Част от тези области – Хасково, граничи с Република Турция. Там имаме директно аналогии към близкото минало и става много страшно. Виждате колко е деликатно положението на България. България в никакъв случай не трябва да подкрепя промяна на съществуващи граници, защото веднага ще означава да поискат такова нещо и от нас.

    - Деликатно положение, буре с барут, казвате. На фона на цялата тази картина България председателства Съвета на ЕС. Може ли обаче именно ходовете на страната ни и вчерашният отказ за среща с македонския президент да разклатят извоюваните ни до момента позиции?

    - Не бих казал, че остава много време за това. Българското председателство очевидно беше успешно до този момент. Аз не виждам причина за тези 15 дни, които остава, нещо да се развали. Нещата отиват при австрийците. И освен това не трябва толкова да надценяваме председателството. То е в известен смисъл формален акт. То има по-скоро организационен характер и не можем да налагаме решения за другите държави. По-скоро можем да подемам инициативи и да ги поставяме в дневния ред. Аз лично харесвам новото австрийско ръководство. Смятам, че си е поставило амбициозни и осъществими цели и се надявам сега австрийците да продължат както с някои български инициативи, така и със свои инициативи. Както знаем, те имат такива. В този смисъл не очаквам лоши неща за Българското председателство. Най-малкото не остана време за това. И като цяло нашите инициативи трябва да бъдат продължени, макар че няма да бъдат реализирани, както ние си мислим. Но както се казва, поне въпросите бяха поставени на масата. Винаги е по-добре да си говорим със съседите, вместо да се бием с тях.

    Интервю на агенция "Фокус"

Оставете коментар