Вторник, 11 Декември 2018
Неделя, 11 Март 2018 19:46

Страната ни усвоила само 16% от парите по новите европрограми

Ефектът от тях върху БВП засега е скромен, а върху износа - пренебрежимо малък

За да бъдем успешни, трябва да заложим на "умно" стратегическо планиране и "умни" системи за изпълнение и контрол. Това заяви вицепремиерът Томислав Дончев в средата на февруари на среща с генералните директори от държавите членки, отговорни за Кохезионната политика на Европейския съюз в следващия програмен период. Оказва се обаче, че страната ни не се възползва достатъчно от възможностите в сегашния период, съобщава в. "Сега".

Четири години след началото на новия програмен период и три години преди края му България продължава сериозно да изостава в усвояването на европейските структурни и инвестиционни фондове. Към края на 2017 г. страната ни е успяла да използва само 1.587 млрд. евро, или 16% от средствата, които са й отредени от бюджета на ЕС, посочва анализ на финансовото министерство. Важни програми като "Околна среда", "Наука и образование" и "Развитие на селските райони" са далеч под средния процент, а "Морско дело" и "Добро управление" са с незавидните 0.2% и 6.2%.

През втория за страната програмен период (2014 - 2020 г.) България получи достъп до 9.9 млрд. евро, предназначени за финансиране на 10 програми. В сравнение с предишния период (2007 - 2013 г.) този ресурс е с 5.2% по-голям, а заедно с националното съфинансиране общият бюджет по еврофондовете става 11.7 млрд. евро.

Заради незадоволителното до момента представяне на новите оперативни програми постъпилото по тях финансиране е довело до допълнително нарастване на производството и на брутния вътрешен продукт (БВП) само с 2.1% от 2014 г. насам. Това показва направената от финансовото министерство оценка на макроикономическите ефекти от изпълнението на новите оперативни програми към 31 декември 2017 г. Според анализа на МФ в резултат на европейското финансиране частните инвестиции през последните 4 години са нараснали с 9.6% спрямо нивото при сценарий без еврофондове, а разкритите работни места са с около 80 000 повече. До момента обаче вливането на средствата от ЕС в икономиката е увеличил износа ни пренебрежимо малко - едва с 0.3%, докато резултатът върху вноса е 6.5% допълнителен ръст.

С най-голям бюджет - 1.887 млрд. евро, е програма "Транспорт и транспортна инфраструктура". Сравнително слабата усвояемост на средства по тази програма - 19%, обаче има много скромен ефект върху икономиката ни, измерим с 0.1% увеличение на БВП.

Друга голяма програма - "Околна среда", както и в предишния период, се представя най-зле. От бюджета й от 1.770 млрд. евро към края на 2017 г. са изплатени само 94.5 млн. евро, или 5.3%. Затова на практика тази програма до момента по никакъв начин не е повлияла за подобряването на българската икономика и стандарта на живот. Подобно е положението и с "Региони в растеж", където усвояемостта е 18.2%. ОП "Наука и образование за интелигентен растеж" пък, на която изключително много се разчита да повиши качеството на работната сила в България, до момента може да се "похвали" с 9.9% усвоени евросредства.

"Отличници" засега са програмите "Иновации и конкурентоспособност" и "Развитие на човешките ресурси" с усвояване на средствата от ЕС съответно от 22.6% и 23.1%. Втората програма към момента оказва най-силен ефект върху икономиката на страната - допълнителен ръст на БВП от 1.6%, на частните инвестиции от 4.2% и на заетостта от 3.2%. Разкритите субсидирани работни места по тази програма са причина и за допълнителен ръст на заплатите в страната от 3.2%.

УСКОРЯВАНЕ

През 2018 г. правителството планира по програмите, съфинансирани чрез фондове на ЕС, да бъдат обявени повече от 40 процедури за набиране на проекти, на стойност над 1.3 млрд. лв. Това показват индикативните годишни работни планове за 2018 г. на Съвета за координация на управлението на средствата от ЕС към Министерския съвет. А след европредседателството, в средата на 2018 г., ще започне подготовката за следващия програмен период, обеща вицепремиерът Томислав Дончев. Акцентът ще бъде засилване на секторните политики, така че фондовете да допълват, а не да заместват националните инвестиции.

Свързани статии (по етикет)

Оставете коментар