Сряда, 23 Май 2018
Неделя, 11 Март 2018 19:46

Страната ни усвоила само 16% от парите по новите европрограми

Ефектът от тях върху БВП засега е скромен, а върху износа - пренебрежимо малък

За да бъдем успешни, трябва да заложим на "умно" стратегическо планиране и "умни" системи за изпълнение и контрол. Това заяви вицепремиерът Томислав Дончев в средата на февруари на среща с генералните директори от държавите членки, отговорни за Кохезионната политика на Европейския съюз в следващия програмен период. Оказва се обаче, че страната ни не се възползва достатъчно от възможностите в сегашния период, съобщава в. "Сега".

Четири години след началото на новия програмен период и три години преди края му България продължава сериозно да изостава в усвояването на европейските структурни и инвестиционни фондове. Към края на 2017 г. страната ни е успяла да използва само 1.587 млрд. евро, или 16% от средствата, които са й отредени от бюджета на ЕС, посочва анализ на финансовото министерство. Важни програми като "Околна среда", "Наука и образование" и "Развитие на селските райони" са далеч под средния процент, а "Морско дело" и "Добро управление" са с незавидните 0.2% и 6.2%.

През втория за страната програмен период (2014 - 2020 г.) България получи достъп до 9.9 млрд. евро, предназначени за финансиране на 10 програми. В сравнение с предишния период (2007 - 2013 г.) този ресурс е с 5.2% по-голям, а заедно с националното съфинансиране общият бюджет по еврофондовете става 11.7 млрд. евро.

Заради незадоволителното до момента представяне на новите оперативни програми постъпилото по тях финансиране е довело до допълнително нарастване на производството и на брутния вътрешен продукт (БВП) само с 2.1% от 2014 г. насам. Това показва направената от финансовото министерство оценка на макроикономическите ефекти от изпълнението на новите оперативни програми към 31 декември 2017 г. Според анализа на МФ в резултат на европейското финансиране частните инвестиции през последните 4 години са нараснали с 9.6% спрямо нивото при сценарий без еврофондове, а разкритите работни места са с около 80 000 повече. До момента обаче вливането на средствата от ЕС в икономиката е увеличил износа ни пренебрежимо малко - едва с 0.3%, докато резултатът върху вноса е 6.5% допълнителен ръст.

С най-голям бюджет - 1.887 млрд. евро, е програма "Транспорт и транспортна инфраструктура". Сравнително слабата усвояемост на средства по тази програма - 19%, обаче има много скромен ефект върху икономиката ни, измерим с 0.1% увеличение на БВП.

Друга голяма програма - "Околна среда", както и в предишния период, се представя най-зле. От бюджета й от 1.770 млрд. евро към края на 2017 г. са изплатени само 94.5 млн. евро, или 5.3%. Затова на практика тази програма до момента по никакъв начин не е повлияла за подобряването на българската икономика и стандарта на живот. Подобно е положението и с "Региони в растеж", където усвояемостта е 18.2%. ОП "Наука и образование за интелигентен растеж" пък, на която изключително много се разчита да повиши качеството на работната сила в България, до момента може да се "похвали" с 9.9% усвоени евросредства.

"Отличници" засега са програмите "Иновации и конкурентоспособност" и "Развитие на човешките ресурси" с усвояване на средствата от ЕС съответно от 22.6% и 23.1%. Втората програма към момента оказва най-силен ефект върху икономиката на страната - допълнителен ръст на БВП от 1.6%, на частните инвестиции от 4.2% и на заетостта от 3.2%. Разкритите субсидирани работни места по тази програма са причина и за допълнителен ръст на заплатите в страната от 3.2%.

УСКОРЯВАНЕ

През 2018 г. правителството планира по програмите, съфинансирани чрез фондове на ЕС, да бъдат обявени повече от 40 процедури за набиране на проекти, на стойност над 1.3 млрд. лв. Това показват индикативните годишни работни планове за 2018 г. на Съвета за координация на управлението на средствата от ЕС към Министерския съвет. А след европредседателството, в средата на 2018 г., ще започне подготовката за следващия програмен период, обеща вицепремиерът Томислав Дончев. Акцентът ще бъде засилване на секторните политики, така че фондовете да допълват, а не да заместват националните инвестиции.

Свързани статии (по етикет)

  • Неделя, 11 Март 2018 19:46
    Лиляна Павлова - бижуто на европейската комуникация

    Как председателството се превърна в Асамблея "Знаме на мира"

  • Неделя, 11 Март 2018 19:46
    Репортери се оляха с уникални въпроси около срещата на върха в НДК, догодина трябва да сме 150-ти по свобода на словото

    Репортери от националните телевизии и от водещи родни медии буквално се оляха с отразяването на срещата на върха със Западните Балкани, която се провежда в Националния дворец на културата. Журналистка в Нова ТВ се изцепи с първия си въпрос към външния министър Екатерина Захариева. Попита любопитно, дали успява да се наспива от тревогите около председателството ни. Към премиера Бойко Борисов не липсваха подобни подмятания от типа "вълнувате ли се от гостуването на толкова много лидери у нас", "какво ще дискутирате на срещата" и още куп глупости, на които трябваше да отговаря. Колеги журналисти пропуснаха да го попитат само за магнолиите, какво закусва, колко килограма е и има ли жена до себе си. В същото време остава неясна съдбата на Западните Балкани, а европейският медиатор се провали.

    Испанският премиер Мариано Рахой би шута на идеите на Бойко Борисов и каза, че няма да участва на срещата му, защото не признава Косово. В крайна сметка остава усещането, че председателството ни мина под знака на банкетите и на безсмислените командировки, които плащаме. Лидерите начело с Меркел ще ни потупат по рамото, ще хапнат, ще пийнат, ще ни кажат, че пак трябва да водим разговори и нищо няма да се случи.

    Типичен пример е Юнкер, на когото не му се тръгва от България заради софрите, които му правят. И малките деца разбраха, че всичко, което се случва у нас по време на председателството ни в Европейския съюз, е "пожелателно", а нашите гости половин година буквално са на курорт. По същия начин успяхме да направим световен феномен - да пропием и да развалим японци, които строиха метрото ни. Тогава обаче беше кмет Бойко Борисов и отделяше повече време на столицата, видя накъде отиват нещата и ги стегна. Очакваме да изпратим чиновниците от НДК променени и доволни. Очевидно те трудно ще ни сменят живота, но ние техния - най-вероятно. С подобни въпроси и поведение на наши журналисти пред ЕС, няма да се изненадваме, че сме на 111-то място в класацията за свобода на словото на "Репортери без граници". Догодина може да сме и 150-ти, примерно...

    Васил Василев

  • Неделя, 11 Март 2018 19:46
    Дончев конкретен и решителен: Имаме 2 варианта - или строим, или не строим АЕЦ "Белене"!

    Томислав Дончев застана на амбразурата, за да пази реномето на кабинета като същински Матросов. Вицепремиерът изпадна в комичната ситуация да заяви, че може да строим, но може и да не строим АЕЦ "Белене". 

Оставете коментар