Понеделник, 24 Септември 2018
Четвъртък, 12 Април 2018 21:29

Добрич настръхна: Танковете на Петър Младенов пристигнаха

Хората от Добрич си спомниха за бившия президент Петър Младенов, който заплаши народа през 1989 г., че ще върне съветските танкове. Машините бяха докарани в града с локомотиви от Румъния. Жителеите на Северна България си отдъхна, след като разбраха, че танковете са "паркирани" за малко заради учение на НАТО, което включва преминаване през страната ни и в крайна сметка няма да се налага да се евакуират от Добруджа. Самите военни са озадачени от ученията и нямат обяснения защо са нужни подобни действия от съюзниците ни. След като обаче Тръмп за момент настръхна за Сирия и предупреди за нова световна война Русия, очевидно танковете може и да влязат в употеба, ако светът отново се побърка. В същото време страната ни няма самолети, подарихме танковете си на Македония и като цяло сме голи с пушки на рамо. Остава ни надеждата да не ни нападат, защото в подобна екстремна ситуация трябва да се молим Динко и Перата да ни спасяват със свински опашки, докато военният министър търка билетчета от лотарията, докато се моли да му се падне късметче за мирни времена. 

Свързани статии (по етикет)

  • Четвъртък, 12 Април 2018 21:29
    Психично болен от турски произход разбил мюсюлманските гробове в Добрич

    Психиатрично болен мъж от турски произход е потрошил мюсюлманските надгробни плочи в частта на турските гробища в града, съобщи "Фокус“. Случаят, станал навръх Деня на Съединението на княжество България с Източна Румелия, бе причина от Главното мюфтийство да излезе с декларация, в която осъжда ислямофобията и призова държавните институции да предприемат адекватни и незабавни действия по задържането и наказването на извършителите на вандалския акт.

    Обвиненият за престъплението мъж е психиатрично болен и случаят не е свързан с противопоставяне между религиите. Извършителят на вандалския акт е настанен в лечебно заведение, където ще бъде изследван.

  • Четвъртък, 12 Април 2018 21:29
    Какво е за днешните българи 9 септември 1944 г.

    Дори и след като са отминали 74 години, повратният ден 9 септември 1944 г. продължава да предизвиква спомени, размисли, съмнения, емоции и разгорещени политически страсти. И всичко това, независимо че през последните вече почти три десетилетия той беше яростно отричан, влезе в учебните програми като най-черната дата в българската история, а и телевизионната публицистика не остана назад в отричането на дена.

    Този силно дискусионен характер на 9 септември ме кара днес, след толкова много години, да си задам въпроса на какво се дължи неизтриваемата народна памет за тази дата.

    Най-близкият до ума отговор е, че събитията, предшествали и най-вече последвали датата 9 септември 1944 г., наистина се оказват повратни за съдбата на следвоенна България, на нейните политически елити, но и на повечето граждани на тогавашна България, а и на следващите поколения, та до ден днешен.

    Разбира се, като при всяко голямо историческо сътресение, съдбите на хората тръгват в различни, често противоположни посоки. За едни 9 септември 1944 г. означава спасяване на живота – за осъдените на смърт, за партизаните и нелегалните, които нямат шанс да се преборят с полицията, жандармерията и армията, хвърлени срещу тях. За участниците в антихитлеристката съпротива, членовете и привържениците на БКП и ОФ той означава и влизане във властта, поемане на управлението на страната, издигане в политическата и социалната йерархия, което коренно ще промени както техния, така и живота на близките им. Съвсем различен е обликът на 9 септември 1944 г. за онези, които са отстранени от властта, които заедно със семействата си са подложени на репресии, някои губят живота си, а жизнените перспективи на други са прекършени.

    И тези сътресения бележат само началото, първите дни и месеци след голямата политическа и геополитическа промяна в България. Но не тези първи следдеветосептемврийски промени правят датата толкова значима.

    Истинското значение на 9 септември 1944 г. са големите преобразования, извършени в четирите и половина десетилетия на социалистическа България. Само в първите две от тях, до средата на 60-те години, България се променя напълно. На мястото на огромния брой малки ниви идват кооперативните полета; малките фабрики и работилници, предимно в преработвателната сфера, са заместени от предприятия в добивната, металургичната и машиностроителната промишленост; безработицата изчезва, също както и неграмотността, включително и сред българските турци.

    Следва бързо развитие на образователната система, която създава училища в почти всяко селище, множат се висшите училища, най-вече с технически профил, предназначени да подготвят инженерите, необходими за индустриализацията. Разраства се здравната система чрез създаването на болници и здравни пунктове, а и подготовката на лекари, медицински сестри, фелдшери, защото медицинските грижи трябва да станат достъпни за всички. При това и образованието, и здравеопазването са безплатни за ползващите тези услуги. Но не и за държавата.

    Онези, които още помнят годините на социализма, знаят, че не всичко беше прекрасно. Съществуваха множество проблеми, при това свързани с изброеното по-горе. Например, обезлюдяването на селата след създаването на огромните АПК (Аграрно-машинни комплекси), тъй като животът и трудът в града се оказаха по-привлекателни. Или проблемите с околната среда, които пораждаше ускорената индустриализация, символизирана от комините, бълващи черен дим. Да не говорим за честити липси на различни стоки, на жилища и леки автомобили, за които се чакаше с години, правеха се списъци и се събираха предварително средства.

    Мога да изброявам още много неща, които ни възмущаваха, срещу които през последните години говорехме по събрания, улици и в макар и малкото тогава медии – Българската телевизия и Българското радио, националните и местните вестници, тогава задължително органи на различни институции. Както се вижда, поне за мен като историчка, която професионално се занимава с този период, картината на обществото, създадено след 9 септември 1944 г., съвсем не е еднозначна.

    Защо тогава в началото на 2010 г. в телевизионна анкета първо по значение политическо събитие на ХХ в. се оказа именно 9 септември 1944 г.? Вярно е, че тогава за него гласуваха само една четвърт от зрителите, но много по-малко гласове от Девети септември получиха такива национално значими дати като: спасяването на българските евреи, обявяването на Независимостта и Илинденско-Преображенското въстание.

    Според мен, основната причина за избора на 9 септември 1944 г. за събитие на ХХ в. беше сравнението с днешната действителност. Всъщност съвременните българи оценяваха 9 септември 1944 г. в светлината на 10 ноември 1989 г. И сравнението не беше в полза на днешния ден.

    На 10 ноември 1989 г. повечето българи открито говореха срещу системата, олицетворявана от втръсналия на всички несмеяем лидер – Тодор Живков, срещу липсата на стоки, срещу режима на тока и т.н. Затова 10 ноември роди огромни надежди. Обещанията тогава се сипеха от всички страни. БКП/БСП се гордееше, че е свалила дългогодишния диктатор и е започнала промените, които ще доведат до установяването на демократичен социализъм. Новосъздаденият опозиционен СДС се обяви за смяна на системата – отхвърляне на социализма и налагане на демокрацията, което ще освободи предприемаческия гений на българина, всеки ще е свободен да избира професия, работно място, къде и как да живее, кой да го представлява в парламента или в местната власт.

    Чак ме хваща срам, когато днес си припомням някои от щедрите обещания. Например онова на видни дейци на СДС в началото на 90-те години, че след аграрната реформа масата на българина ще се огъва от богатата реколта, селяните ще заменят москвичите с мерцедеси, а българите ще почиват на Майорка. Каква наивност!

    Така че днес, 74 години след 9 септември 1944 г., когато започва да се изгражда социализмът, и 29 години след като започна неговото разрушаване, водещо в оценката е сравнението.

    Това сравнение показва, че 9 септември 1944 г. не е и няма да бъде забравена дата. Защото се свързва с опитите да бъде изградено общество, в което на преден план стоят съграждането и грижата за широките слоеве на обществото, а не само за богатите. Каквото и да мислим за онази система, тя няма да се върне, но 9 септември би трябвало да мотивира мислещите българи да се опитаме да направим днешното общество по-справедливо. За да не гледаме с носталгия към миналото, а с надежда напред!

    Проф. Искра Баева, 24may.bg

  • Четвъртък, 12 Април 2018 21:29
    Преподавателят по Политическа икономия по времето на БКП Иван Костов: Не трябва да връщаме комунизма в училищата

    Бившият премиер и преподавател по Политическа икономия в университета "Карл Маркс" по времето на соца Иван Костов предупреди, че хибридната война разколебава ключови ценности. Той беше сред участниците в конференцията "Секторът за отбрана на Република България - мъчителният преход от посткомунистически към евроатлантически модел на развитие" в София, предаде БТА.

    Костов посочи Министерството на отбраната (МО) като мястото, където трябва да бъде адресиран риска на хибридната агресия, на който трябва да се противодейства. Това е задача на отбраната на страната, не на институти, медии, на аморфно определена система за национална сигурност, коментира той.

    "И това е така, защото когато хибридната война и пропагандната й част постигне своите цели, българското общество се разколебава в ключовите си ценности. Престава да ги споделя, престава да вярва в тях и започва да вижда чужди ценности, други неща, на които да се опитва да служи. Когато хората започват да споделят такива мнения и нагласи, те задават тона и на днешната политическа прослойка, защото тя се стреми да отразява това, което хората искат, и така се получава този пробив - първо през нагласите на обществото и след това - въздействие върху политическата класа да взима вредни за страната решения", аргументира се Костов.

    В изказването си той посочи, че отбраната на България не е само задача и отговорност на МО.

    "Това не е обикновен сектор, отбраната би трябвало да бъде едновременно дълг и чест на цялото общество и държава", заяви Костов.

    Той даде пример, посочвайки, че МО е отговорно с учебните си програми по история и други предмети да подготвя зрелостниците си за тяхната първа гражданска отговорност - какво да ценят и какво да пазят.

    "Ако в училище се преподава носталгия по комунизма, скоро той отново ще почука на вратите. Ако зрелостниците не знаят, че имат европейска идентичност, ще я загубят. Ако преподаватели влизат в аудиторията на Военната академия с разказ за това как НАТО и ЕС ще се разпаднат, България няма да има никакви офицери. Ако европейските и атлантическите ценности нямат своите бранители, тази цивилизация и култура на демокрация и конкурентна пазарна икономика просто няма да я има", аргументира се Иван Костов, добавяйки, че тези ценности се защитават и то на първо място от хора, а чак след това с техника, технологии и съоръжения.

Оставете коментар