Събота, 15 Декември 2018
Събота, 14 Април 2018 09:44

Уникален аромат на горски здравец спечели сърцата на българите

МУСКАТОВАТА Е КАТО ЖЕНА – ПРИВЛИЧА С УХАНИЕ, ОПИЯНЯВА С ВКУС И ТЕ ЗАДЪРЖА С ХАРАКТЕР
Рецептурник за пивка ракия от 1890 г. и днес вдъхновява карнобатските лозари

„Мускатовата ракия носи нрава на жена. Нежна и деликатна, най-първо те привлича с ухание, опиянява те с вкуса си, а към характера й се привързваш навеки”. Поетичните слова са изписани с едър мъжки почерк върху кориците на „Рецептурникь за пивка ракия” от 1890 г. Безценният свитъкът е събрал чалъмите на поколения лозари от Карнобатския край и е извор на вдъхновение за днешните майстори. Авторът сравнява лозето с рода, от който женихът взема бъдещата си съпруга. Както девойката се изпълва с добродетели от възпитанието и примера родителите си, така и гроздето извлича скъпоценни аромати от земята, където зрее. Бъчвата е като бащината къща. „Затвориш ли муската твърде дълго зад железни обръчи, пламъкът му ще угасне, ще натежи и няма да буди страст”, вещо разсъждавал поклонникът на тънки питиета. „Създадеш ли й домашен уют, жената ще добие чудна зрялост и мекота, ще стане блага и ласкава. Досущ като пивка мускатова ракия, отлежала в дъбова бъчва”.

Уникалният за България и Балканите мускатов аромат на горски здравец и цвят от дива роза, с които в наши дни „Карнобатска Мускатова” спечели сърцата на българите, потвърждава тези думи. „Ценните ухания са извлечени от нашите лозя на плодородна Карнобатска земя. Гроздето зрее върху уникалната местност „Двете Лули”, където от векове старите карнобатлии са засаждали най-добрия Мускат Отонел.”, поясниха енолозите на „Винпром Карнобат.
„Съвременните проучвания, които всяка година правим заедно с изтъкнати български учени показват, че песъкливо-каменистата структура на почвите, в съчетание с близостта до морето и умерения климат нямат аналог у нас, и са най-добри за засаждане на сорта Мускат отонел. Слънцето грее изобилно, липсват резки температурни колебания, камъните задържат топлината в корена на лозата и гроздето се налива със сладост. Добрият дренаж на почвата помага след дъжд водата бързо да слезе към затоплените корени. Така освен ценни захари се натрупват и невероятните аромати на горски здравец и дива роза”. След брането майсторите на ракията настойват гроздовата мъст с ципите за дълго време и провеждат ферментацията при ниски температури. Накрая дестилират, за да извлекат и концентрират ценните ухания. Мекотата във вкуса пък се дължи на 12-месечното й отлежаване. Ни повече, ни по-малко - както повелява прочутият рецептурник от 1890 г. Но не в какви да е бъчви, а в стари, защото укротяват силата на муската без да го задушават. И обогатяват ракията с аристократични нотки на ванилия. Те са на голяма почит сред енолозите от Бордо, Брюксел и Лондон, които оцениха високо родната мускатова и наградиха Карнобатските ракии със Златен и няколко Сребърни медала.
Съвременните майстори са убедени, че и в наши дни безименният съставител на рецептурника би бил горд с новата реколта на „Карнобатска Мускатова”, защото ценните й ухания са характерни само за елитните дестилати и логично към тях се насочват най-вече модерните градски жители. Историци разказват, че точно такъв кръг на напредничави млади мъже, изучили винарските науки в най-добрите европейски школи, се бил формирал в Карнобат в средата на ХІХ в. и именно на тях дължим тайните на уникалния ракиен вкус.

Из повелите на „Рецептурникь за пивъки ракии”:
МУСКАТОВАТА ДА СЕ СИПВА В ЧАША-ЛАЛЕ

За да се насладят най-добре на уникалните мускатови аромати от горски здравец и дива роза, истинските познавачи следва да избират чаша с форма на лале и изящно високо столче. Препоръките, наследени от 1890 г. и днес са част от тънкостите на ракиения етикет. Специфичната форма развива ароматите и вкусовете на „Карнобатска Мускатова” в основата на чашата, а лекото стеснение в „гърлото” дава възможност на богатите мускатови ухания да се концентрират в пълна степен преди отпиване. Тъй като мускатовата ракия няма нужда от предварително затопляне в дланта, високото столче я оставя приятно охладена, дори човек да държи в ръка чашата през цялата вечер, разясниха още майсторите на сервирането.

Свързани статии (по етикет)

  • Събота, 14 Април 2018 09:44
    Посрещнахме световните лидери с уникален вкус от Карнобат

    Позлатената от Брюксел ракия „Кехлибар” стана посланик на българския дух

    Уникалният вкус на Карнобат, събрал най-доброто от нашите лозя, стана истински посланик на българския дух, традиции и самобитност по време на Срещата на върха в София. Любимата ракия на Брюксел, както е по-известна „Кехлибар” сред ценителите заради златния си медал от Concours Mondial de Bruxelles, даде повод на Ангела Меркел, Еманюел Макрон, Себастиян Курц, Виктор Орбан, Жан-Клод Юнкер, Доналд Туск, Антонио Таяни, и на останалите лидери от 28-те страни членки на ЕС, да вдигнат историческа наздравица за европейското бъдеще на Западните Балкани.
    „Не случайно избрахме „Кехлибар” да представи страната ни на най-високия международен форум”, споделиха организаторите. Освен че е символ на отлично качество и висока класа, тя е първата ракия, донесла на България златен медал от най-престижния световен конкурс, основан в сърцето на Европа - Spirits Selection, част от прочутия Concours Mondial de Bruxelles. Наблюдатели припомниха, че за Ангела Меркел това е поредната среща с уникалния вкус от Карнобат. При визитата си у нас през 2010 г. германският канцлер оцени качество на родните напитки и дори закупи за личната си енотека от невероятното Шардоне на водещия български производител.
    Впечатляващият Мускат Отонел, който е част от класния бленд на ароматни и неароматни сортове в „Кехлибар”,очарова журито от Concours Mondial de Bruxelles с деликатните си ухания на индрише и здравец. Те нямат аналог по света и не случайно са в основата на невероятната ракия, с която България се представи пред висшите държавници. Отгледаният в лозята на „Винпром Карнобат” Мускат превъзхожда всички останали клонове, виреещи в другите части на Европа, разказаха световно известни енолози. Три годишното отлежаване в дъбови бъчви пък помага на ракията да извлече най-доброто и да постигне качество, достойно за световни лидери, споделиха енолозите на „Винпром Карнобат”.

    Брюксел с нова Среща на върха у нас

    През есента на тази година България ще събере водещите познавачи на ракии, брендита и други спиртни напитки. Те ще журират Spirit Selection by Concours Mondial de Bruxelles. Той е известен още и като „Обединените нации на спиртните напитки“, защото всяка година се провежда в различна държава. Признанието за ракия „Кехлибар” стана негласна причина страната ни за втори път да спечели домакинството наоснования в Брюксел конкурс, споделиха наблюдатели. Златните медали от Брюксел, присъждани многократно за вината и ракиите на Карнобат, са гаранция, че потребителите ще получат най-високо качество. „Избирайки бутилка, на която са отпечатани медалите, човек ще знае, че купува нещо наистина добро”, коментира неотдавна директорът на надпреварата Тиери Хайнс. Брюкселският форум е известен с изключително строгите си критерии и само най-качествените напитки на планетата са в състояние да се преборят за награда, допълни още той. А сред тях е и ракия „Кехлибар” – единствената, с която световните лидери вдигнаха наздравица при посещението си у нас.

    Световен триумф

    Вината и ракиите на Карнобат са триумфирали с най-високите отличия от Брюксел, Лондон, Париж, Виена, а под златните им медали стоят подписите на най-авторитетните енолози по света. С тях са вдигани наздравици в Лондонската Кралска опера, а у нас са посрещани световни лидери от ранга на Владимир Путин и Джордж Буш. Признание, превърнало напитките от Карнобатските лозя в истинска визитна картичка на България пред световния елит.

    От нашите лозя

    Уникалните аромати на индрише и здравец, с които ракия „Кехлибар” впечатли журито на Concours Mondial de Bruxelles, са извлечени изцяло по естествен път. „Отглеждаме гроздето в уникални природни местности, където от векове старите карнобатлии са засаждали най-добрия Мускат Отонел.”, поясниха енолозите на „Винпром Карнобат”. Песъкливо-каменистата структура на почвите, в съчетание с близостта до морето и умерения климат са отлични за засаждане на сорта. Слънцето грее изобилно, липсват резки температурни колебания, камъните задържат топлината в корена на лозата и гроздето се налива със сладост. Добрият дренаж на почвата помага след дъжд водата бързо да слезе към затоплените корени. Така освен ценни захари се натрупват и невероятните аромати и вкусове. След брането майсторите на ракията настойват гроздовата мъст с ципите за дълго време и провеждат ферментацията при ниски температури. Накрая дестилират, за да извлекат и концентрират ценните ухания. Мекотата във вкуса пък се дължи на 3 годишното й отлежаване в дъбови бъчви. Благодарение на автентичната технология, ракия „Кехлибар” добива плътност, мекота и се обогатява с ценни ухания. Ракията се изварява в единствените по рода си посребрени казани, които чрез електролиза от вътрешната страна я пречистват до съвършенство.

  • Събота, 14 Април 2018 09:44
    ОТ НАШИТЕ ЛОЗЯ ПО ПЪТЯ НА РАКИЯТА

    Поколения лозари пишат историята на уникалния вкус от Карнобат

    Търсейки отговор как българската ракия извървя дългия път от избите на «Винпром Карнобат» до най-престижните изложения в Бордо, Брюксел и Лондон и какво накара най-големите познавачи в бранша да овенчаят отличното й качество със Златен медал, стигаме до карнобатското село Деветак. Там ни посреща бай Васил и както подобава, започваме ракиената история с «Имало едно време»

    Старият майстор е обещал да ни разкаже за уникалния вкус, станал посланик на България пред света. И защото в Карнобат историята на успеха се пише от поколения лозари, днес заедно с него ще извървим пътя на ракията. «Но не коя да е ракия, а Карнобатска и не как и да е направена, а с майсторлък е правена през годините», започва разказа си той.

    „От къде идва този уникален вкус ли? Ами от нашите лозя идва. От зарана взех двамата ми внука, че занаята да им предам и на чалъми да ги науча. Най-първо нагледахме масивите с Мискет и Димят при „Железния мост”, а сега слизаме от баира при „Двете лули”, където зрее Мускатът». В тези местности някога грозде са брали предците му, а днес най-младите момчета от рода се грижат за масивите, засадени от „Винпром Карнобат”.

    „Ама то кой на кого акъл да дава? И двамата ми внука станаха агрономи, изучиха се по големия град, ама нали в нашите лозя им е хвърлен пъпа, та се върнаха. И ей ги на - големият вече го взеха във винпрома и сега се грижи за всичките масиви от Терзийския баир, през Огнен, та чак до Венец и Лозенец. И ми разправя как вземали проби от почвите, за да знаят къде кой сорт да засадят. За деветашкия Мускат избрали южния баир, че там каменистата почва най-добре събира топлината и му дава меден вкус, а слънцето като го огрее, го налива със златен цвят и чуден аромат. Пък аз на ума си викам – крушата не е паднала по-далеч от дървото”.

    И се връща бай Васил в спомените си как още пра-прадядо му е гледал грозде по тези земи, а занаятът да вари ракия най-първо го е взел от баща си, защото „тоя адет не го ли откраднеш, майстор няма да станеш”. Затова разказваме историята за нашата Карнобатска ракия така, както се разказват приказките. Дълга е и често пъти е била противоречива. Също както в живота на човека има върхове, но има и спадове. От кога води началото си не знаем, но е било много отдавна - от преди поне два века. „Че може ли някой да каже откога хората пият ракия, особено по Карнобатския край?”, намига ни бай Васил. Ако историците и пътешествениците, преминали от тук са пропуснали да запишат нещо на хартия, то е било изобразено върху старинните стенописи и керамиката, съхранени зад стените на крепостта Маркели. Където и да копнеш в тоя благословен от Бога регион, излиза история, свързана с гроздето, ракията и виното. Хората от древни времена са знаели от кой сорт грозде каква напитка щестане. „И тъй, знаели са те”, разказва ни старият карнобатски майстор, че „От Муската става най-хубавата ракия. Сочна, ароматна, пивка - без мезе да я кусаш и после да бягат да се крият булките от тебе”.

    Да ама то с ракията и търговията вървяла. „За килограм ракия един топ шаяк ще вземеш. А пък те от другите вилаети откъде Мускат да са виждали, че той има аромат на здравец, на индрише, на дива роза, на фини зелени треви с билки. И друг като него няма да намериш.... Но нали много хубаво не е на хубаво, почнали да се кахърят карнобатските майстори, че е много миризлива таз ракия, жените много лесно ни познават га сме я кусали и все се карат. Брей мислили, мислили, пък отишли при най стария майстор акъл да даде, че търговията да върви”, връща се в спомените си бай Васил и сипва по една Карнобатска.

    Сукал старият майстор мустака, сукал и отсякъл: „Ще направим ракията от Муската, но ще сложим и от Димята и най накрая от Мискета, ще я двойно припечем и през дъбово буре ще я прекараме за да може хем да е пивка ама и аромата да е нежен, да гали небцето, пък и жените да могат я куса”. И думата му на две не станала.

    - Ама как така - скочили карнобатските ракиджии - Как ще зарежем Муската?

    - Няма, рекъл майсторът. От Муската ракия ще направим за сватби и за кръщенета, че той замяна няма. Едната ще я кръстим „Карнобатска Гроздова”, а пък другата „Карнобатска Мускатова.” 

    И от тогаз определили, че Муската и Мискета от Терзийско ще берат, а пък Димята от Деветак ще бъде. Зарадвали се карнобатлиите, запретнали ръкави, набрали най доброто грозде и направили ракии за чудо и за приказ. Бурета от Странджа взели със сребърни кръстове вътре отлежавала ракията и станала една ракия - хем за делник хем за празник, хем и за жените, хем и за мъжете. Да се чудиш как да я хвалиш и да се комкаш с нея, та да ти стигне хем за търговия, хем и до следващата реколта да остане.

    „Имало едно време, ама то сега това време можеш да го видиш във всеки магазин”, намигва ни бай Васил. «Карнобатска» вече е с нова, още по-атрактивна визия и покори сърцата на всички, за които уникалният вкус от Карнобат е символ на майсторство, класа и високо качество, устояло във времето. „Нашата Карнобатска е там и ни чака и за да си стоплим дома и душата с нея, и с жената блага приказка да си прикажете. Пък то знае ли се после”...

  • Събота, 14 Април 2018 09:44
    Доналд Туск с реч като на Цола Драгойчева в Габрово

    "Председателят на Европейския съвет Доналд Туск разплака българите на церемонията по официалния старт на българското председателството". В този дух започват почти всички новини около словото на Туск в Народния театър по време на посрещането на скъпите ни гости от ЕС с тържествена церемония.
    Председателят започна словото си със стиховете на Иван Вазов „Отечество любезно“ и през цялото време говори на български език. Гостите се радваха, Бойко Борсов и Цвета Караянчева гледаха блажено как гостът им говори на родния език и нямат нужда от слушалки за превод. По време на речта си Туск наистина успя да разплаче, но не чак целия български народ, но поне част от историците ни, които и без това още се карат и спорят кога е създадена държавата ни и какъв е произходът на народа ни.

    Доналд Туск ги хвърли в ново поле за размишление, като обяви: „Кой друг, ако не вие - потомците на Спартак, наследниците на най-старата държава в Европа, вие, които никога не сте загубили бойно знаме в битка, кой друг би бил на висотата на тази важна и изключително трудна задача да се обнови европейската перспектива за целия регион? Вие винаги сте били решителни и смели, което потвърдихте и през последните години“. Очевидно човекът, който е писал речта на поляка, или самият той, познават историята на страната ни толкова, колкото ние знаем кой е официалният език в Етиопия, а теорията за "най-старата държава" върви пред почти всяка публика и сигурно навсякъде предизвиква ръкопляскания. Освен това Туск ни хвърли към Спартак, с който малко от българите се унифицират и за повечето говори само като спортен клуб или плувен басейн. В разплакващата реч липсваха истинските герои, с които страната ни се свързва като Левски и Ботев.  

    Трагикомичната ситуация пък напомня на една от емблематичните речи на Цола Драгойчева. Героинята на социалистическия труд отива с Чайаката си в Ямбол, за да се срещне с народната любов, след което веднага заминава към Габрово. Именно там Драгойчева чете пламенната си реч, в която вместо с габровци и габровки, се обръща към тълпите с „ямболци и ямболки“. И тогава със същия патос тя е аплодирана, както получи бурни аплодисменти Доналд Туск от цялата зала. Дори да беше казал, че сме най-двревната държава в света, вероятно отново щеше да получи същите аплодисменти на роботите в залата на театъра. 

    Очевидно за 30 години не сме мръднали особено, а синдромът на вечно аплодиращ и подлизурковски народ не е отшумял. Публиката се зарадва на поляка и след като посочи, че сме известни с Христо Стоичков и със Захари Бахаров, с което очевидно сме останали популярни в Европа напоследък, както и с кондрабандните канали, корупцията и организираната престъпност. За тях обаче не вървеше да се говори на подобна тържествена вечер и да се разваля рахата на гостите. Родните политици не свалят фалшивите си усмивки от лицата и се надпреварват като хлапета на поляна със събути гащи – кой по-далеч ще хвърли пред журито от ЕС. Днес Волен Сидеров не пропусна да се похвали в парламента, че е подарил шише ракия на Жан-Клод Юнкер. Председателят на ПГ на „Обединените патриоти“ само търсеше повод за да вметне и да се изфука пред останалите си колеги с великото постижение, което е направил за страната ни в Европа.Същият Волен Сидеров, който през 2015 г. обясняваше защо планът „Юнкер“ е вреден за България.

    Премиерът Бойко Борисов също е изпаднал в екстаз от скъпите си гости, които вече почти представя като свои лични, които са дошли само защото си говорят на малки имена. Стари приятели на министър-председателя дори се оплакаха, че около цялата истерия е литнал в облаците и не им вдига телефона. Проф. Божидар Димитров например сподели, че се е опитал да се свърже с Бойко Борисов, но бил толкова ангажиран, че вече не вдигал телефона и на него. В крайна сметка обаче става въпрос за една рутинна процедура, която превърнахме в панаир с клоуни, жонгльори и люлки. Вътрешната политика обаче все повече остава на заден план. Управляващи и техните глашатаи се опитват да ни нарисуват цветна картинка, след която обаче никой не знае какво следва. Ако Туск е любител на Иван Вазов, то след 6 месеца ще е уместно да прочете цитати от „Пиянството на един народ“ от „Под игото“, за да опише най-точно какво ни чака след еуфорията от европейското ни председателство. 

    Коментар на Васил Василев

Оставете коментар