Петък, 17 Август 2018
Петък, 20 Април 2018 07:08

Махат политическите фейлетони на Алеко от учебниците, преподават "що е европейски гражданин"

От МОН готвят да нанесат нов удар по учебната програма. Според новите планове се маха емблематичният фейлетон на Алеко Константинов "Бай Ганьо прави избори", който е посветен на Цветан Радославов, автор на българския химн. Това е поредното необяснимо окастряне на творчеството на Щастливеца. 

 

Припомняме, че "Бай Ганьо у Иречека" беше спрян в училищата през 2016 г. Култовият фейлетон на Алеко Константинов беше част от програмата по литература за VII клас. В проекта за нова програма по литература на Министерството на образованието за VII клас той бе заменен с "Бай Ганьо пътува".

Учениците в 11-и и 12-и клас занапред няма да изучават 12 задължителни предмета, а само 6 - български език, литература, математика, чужд език, физическо възпитание и спорт и новия - гражданско образование. Останалото време, което се "освобождава", ще се използва за профилирана подготовка, като изборът, който даде законодателят, е между 11 профилиращи предмета.

Както досега, и в двата последни класа на средното образование съдържанието по литература остава изцяло българско. Задължителните произведения обаче са в пъти по-малко. За единадесетокласниците са подготвени пет теми. С родното те ще се запознават чрез творбите "Железния светилник" на Д. Талев (досега в 12-и клас), "Бай Ганьо на гости" на А. Константинов и "Криворазбраната цивилизация" на Д. Войников (досега в 10-и клас). По темата за природата са предвидени "При Рилския манастир" на Ив. Вазов, "Спи езерото" на Славейков и "Градушка" на П. Яворов. Смъртта учениците ще изучават както досега в произведенията "До моето първо либе" на Хр. Ботев и "Новото гробище над Сливница" на Ив. Вазов", но и в "Сватба" на Н. Фурнаджиев. Властта и насилието присъстват чрез "Борба" (Хр. Ботев), "Андрешко" (Е.Пелин) и "Приказка за стълбата" (Хр. Смирненски), а миналото и паметта - чрез "Паисий" (Ив. Вазов), "Нощ" (П. Яворов) и "История" (Н. Вапцаров). Извън програмата остават редица творби на Вазов, Яворов, Славейков и др.

На изпроводяк от средното образование зрелостниците също ще учат българска литература, но в доста по-сбит вариант от досегашния. Темата за любовта те ще анализират чрез "Аз искам да те помня все така" на Д. Дебелянов, "Колко си хубава" на Хр. Фотев и "Любов" на Ат. Далчев. За вярата на надеждата зрелостниците ще учат от "Спасова могила" на Е. Пелин, "Молитва" на Ат. Далчев и "Вяра" на Н. Вапцаров. По темата за труда и творчеството са избрани "Ветрената мелница" (Е. Пелин), "Песента на колелетата" (Й. Йовков) и "Балада за Г. Хенрих" (В. Пасков), а за избора и раздвоението - "Две души" (Яворов), "Потомка" (Е. Багряна) и "Честен кръст" (Б. Христов). Сред произведенията, които отпадат, са "Антихрист" на Е. Станев, "Снаха" на Г. Караславов, "Хоро" на А. Страшимиров, "Вечната и святата" на Е. Багряна и много други.

По математика зрелостниците ще учат статистика (сред новите понятия са хистограма, полигон, вероятност , статистическа и акумулирана честота и др.), уравнения, неравенства и екстремални задачи. По гражданско образование планираните теми са власт и държава, гражданите и икономика и глобалните проблеми. 12-класниците ще трябва да разпознават различните типове политически устройства, компетентностите на местната и централната власт, да оценяват значението на социалните партньори при вземането на властови решения и др. Задължително ще е да се ориентират в структурата и функциите на местните, държавните и европейските институции (ЕП, ЕК и др.), да познават значението на организираното гражданско общество и формите на протест. Завършващите следва да разглеждат публичния бюджет като основен инструмент за икономическа, финансова и социална политика, да познават формите на собственост, що е то пазарна икономика, кои са основните характеристики на пазара на труда и как да се представят пред работодател, кои са основните трудови, социални и осигурителни права и т.н. Сред задачите им е да оценяват глобалните проблеми на съвременността като тероризъм, ксенофобия, етническо напрежение, радикализация и др.

Що е "европейски гражданин", за какво служат институциите на Европейския съюз, какви форми на собственост съществуват и кои са глобалните проблеми на съвременността - такива теми ще изучават зрелостниците по новия предмет "гражданско образование". Това става ясно от проектите на нови учебни програми за последните два класа от средното образование, обявени преди ден от просветното министерство. Те трябва да влязат в сила през учебната 2020/21 г., като първите, които ще ги изпробват, са сегашните седмокласници (тогава те ще са в 11-и клас).

Свързани статии (по етикет)

  • Петък, 20 Април 2018 07:08
    „Този, който се смее последен, още не е научил лошите новини“

    Бертолд Брехт, чието многообразно творческо дело продължава да оказва неизмеримо въздействие върху съвременната немска и световна литература, в няколко емблематични цитата

    „Всички преследват щастието, без да знаят, че то им е по петите.“

    „Интелигентността не е за да не правим никакви грешки, а за да ги разпознаем и поправим.“

    „Държавата трябва да е така устроена, че между облагите на единиците и облагите на обществото да няма разлика.“

    „Гладни човеко, посегни към книгата – тя е оръжие!“

    „Човешката раса има склонност да помни насилието, а не ласките. Какво остава от целувките? Раните, от друга страна, оставят белези.“

    „Понякога е по-важно да бъдеш човек, отколкото да имаш добър вкус.“

    „Изкуството не е огледало, което отразява света, а чукче, с което да му придадеш форма.“

    „Често истината ни изглежда вероятна само с помощта на малки лъжи.“

    „Не се страхувай толкова от смъртта, а от неадекватния живот.“

    „Ние – това е повече, отколкото аз и ти.“

    AFISH.BG

  • Петък, 20 Април 2018 07:08
    „Истината е в делата, не в думите”

    10 + 1 цитата от Херман Мелвил, чийто роман „Моби Дик” продължава да бъде сред най-четените и ценени в историята на световната литература

    „Този, който не се е провалял никъде, не може да бъде наречен велик.”

    „Да бъдеш наричан по някакъв начин, често означава, че си напълно друг.”

    „Навикът – странно нещо! Какво ли не може да постигне навика!?”

    „Няма качество в свят, в който няма контраст. Нищо не съществува само в себе си.”

    „Няма нещо, което някой да не направи, по желание или принуда, ако му се плати.”

    „Надеждата е страданието на душата.”

    „По-добре да се провалиш в опит за оригиналност, отколкото да успееш в имитация.”

    „Приятелство от пръв поглед, подобно на любов от пръв поглед, се смята за единствената истина.”

    „Човек си мисли, че изричайки тежки думи, е изживял тежки неща.”

    „Да знаеш как да остаряваш е майсторство на мъдростта и една от най-трудните глави във великото изкуство, наречено живот.”

    AFISH.BG

  • Петък, 20 Април 2018 07:08
    Литературна скука

    Забелязвате ли колко е скучно в литературата през последните двадесетина години. Двадесетгодишните не забелязват, но по-възрастните... Няма го Максим Наимович с по две рецензии в двата вътрешни джоба на сакото. В левия джоб, близко до сърцето се носеше положителната рецензия, в десния - отрицателната. В зависимост от поръчката. Тогава нямаше компютри, нямаше интернет, за да се прати съответната рецензия до редакцията. Ставаше или по пощата - минимум четири дена от центъра на София до... центъра на София. Шест стотинки билетчето отиване и още толкова - връщане... За евреина е непоносима загуба. И бай Максим сутрин пишеше по две рецензии за една книга, обикаляше любимите редакции - "Литературен фронт", "Пулс", "Пламък", "Септември", "Съвременник", "Дружба", "Родна реч", "Народна младеж" и други литературни издания, а имаше такива, Бога ми... И след кратък насочващ разговор, разбирайки нагласата на Главния редактор за съответен автор, Максим Наимович вадеше рецензията, съответно от левия, или от десния джоб...

    А после минаваше един път в месеца в дните за хонорари. Хонорарът за една рецензия бе между петдесет и седемдесет лева - че той и сега е огромен... А Максим Наимович всеки ден печаташе. Трудното бе при неговото писане само преписването на пишеща машина на съответната рецензия, но с отрицателни частици - за десния джоб... После се разгаряха страстите, писателите се събираха в кафенето на "Ангел Кънчев" №5, като в спора се раждаше и истината за рецензиите на Максим Наимович и за това, как веднъж, вместо от левия джоб извадил и предал рецензията от десния джоб. Тогава се намесваше и Партията. Което понякога значеше или Васил Колевски, или Иван Спасов. Станеше ли реч обаче за рецензия за поетеса, пръв бе Иван Спасов. Разбира се, тежката дума имаше и интелектуалецът Венко Христов - единственият критик, приет за член на СБП без издадена книга. Разбира се, появиха се после и Сергей Райков - тоже интелектуалец, Владимир Янев, Георги Янев, Христо Стефанов (него пък го сгази "Зил" осмак, защото се оказа че направил някаква застрахователна компания), Александър Йорданов...

    О, Сашо Йорданов, който после от трибуната на Народното събрание черпеше комунистите със студена вода, но не отпи от нея, въпреки опита му да се сближи със семейството на другаря Тодор Живков. Бе през 1988 г., когато той вдигна скандал на "Южна пролет" в Хасково, задето журито пренебрегва книгата на племенницата на Тодор Живков Весела Малеева и я лишава от награда. Тогава Сашо Йорданов я обяви за гениална, за явление в литературата и други такива мазни похвати. Но, все пак, след това се говореше дълго из кафенето, книгите се четяха. Или, както каза тогава един поет, автор на първа книга: "И, ся, кв'о... Издадоха ни в хиляда тираж, ще ни прочетат хиляда завистници, и, нищо... " Тогава се знаеше какъв е и тиражът на завистниците. А сега - тях не ги тиражират. Защото са първо, второ, трето... издание. Навремето, благодарение на критиката, имаше и такива издания: "Първо претопено издание, второ претопено издание... пето претопено издание... ".

    Такива "претопени издания" имаше най-много Лъчо Еленков. Поемата "Грамада", която бе издавана като в луксозна бонбониера - лъскави твърди корици, като че ли пияни вишни има в опаковката - се изземваше месец след излизането от книжарниците, претопяваше се и... се издаваше наново. Всъщност, това бе повод по-късно, автори на такива "претопени издания" да претендират за дисидентско място, защото им претопявали книгите. Вярно е, претопяваха ги, но не ги гориха. Единствената горена книга в България бе "Фашизмът" на Жельо Желев, но аутодафето и стъкна Едвин Сугарев пред Президентството... Ох, какви неща имаше тогава. Носталгия по младост. Чудя се сега какво правят младите без такива критици. Вярно сега си имат пиари, клакьори - почти същото. Вместо ЦК на ДКМС си имат "Америка за България", "Отворено общество", проекти и програми... Ама спомени нямат. Спомени. Пък и сега ги оценяват журналисти, по-неграмотни от самите писатели... Но и това е нещо, нали... Пардон, и това е нИщо, нали...

    Христо Стоянов, фейсбук

Оставете коментар