Понеделник, 15 Октомври 2018
Петък, 20 Април 2018 10:33

Моралът на един прокурор, преписвач на стихове

В Смолян съм. И, разбира се, изненадан съм неприятно. Всъщност, това вече не е изненада в Смолян. По-скоро приятно изживяване щеше да е изненада за мен. Попада ми вестник "Здравец". Колкото и каквато да е "интелигенцията" в този град, но се опитва да имитира съществуване. До главата на изданието се мъдри стихотворение. Написано е от бившия Окръжен прокурор с литературни амбиции Георги Крумов, който навремето образува следствено дело срещу романа ми "Скритият живот на една помакиня"...

Така е мислил, така е направил. В него ножа, в него сиренето. Не гоня карез - станалото - станало. Толкова разбира човекът от литература - там образ, метафора, фабула, сюжет са алинеи и членове... Както и да е. Но той написал, пардон, той преписал буквално стихотворението на Янко Димов - не цялото, разбира се. Вместо Бетовен някой свири Григ... Но, ето стихотворението на Янко Димов:

Тя ще влезе тихо в стаята позната,
и под десет пръсти леки и добри,
нежно ще изгрее Лунната соната,
светлината този дом ще озари.

И на люлякова нощ ще замирише
и ще се облеят в трепетни лъчи,
черното пиано с белите клавиши,
бялото момиче с черните очи.

Вятърът ще млъкне в старите дървета,
ще се залюлеят сенките отвън,
ще се спрат щастливи хора и поети,
да послушат този очароващ звън.

Може да се влюбят, може да запеят,
може тежка мъка да ги сполети,
но когато тръгнат в жълтата алея
и потънат мълком в своите врати

Скришом ще въздишат, ще мечтаят скришом
и във всяка тяхна мисъл ще звучи,
черното пиано с белите клавиши,
бялото момиче с черните очи.

Та стихотворението на Георги Крумов завършва с:
"черното пиано с белите клавиши,
бялото момиче с черните очи. "

Без кавички, без да се спомене под линия, че тези стихове са взети от друг автор... Това се нарича ПЛАГИАТСТВО... Едно към едно. (Кирил Гончев бе направил пародия по това стихотворение, но в началото на пародията се казваше за кого иде реч... Но пародията е жанр, не е кражба). Ама за Янко Димов - не е между живите от година време - сгази го тролей. Но това стихотворение го има в абсолютно всички антологии на българската любовна поезия. Непростимо е този, който е правил броя да не знае за това стихотворение. Но, толкова могат, толкова знаят, толкова са интелигенция.
Но и това не е страшно. Този, който изплагиатствал Янко Димов си позволяваше от позицията на Окръжен прокурор да вкара литературно произведение в съда. Но се питам кой ще го осъди за тази литературна кражба. Освен Бог, защото тука няма интелигенция, за да открие тази дребна кражба. А зад нея прозира моралът на един прокурор и един литературен крадец...

Христо Стоянов, Фейсбук

Свързани статии (по етикет)

  • Петък, 20 Април 2018 10:33
    Ами сега ООН какво ще прави? Ами Брюксел и всички тия Биволи?

    Ами сега ООН какво ще прави... Ами Брюксел зеле ли ще претака...

    Оказа се, че момичето просто не е разследваща журналистка, а просто красиво момиче, което хваща око...

    А всички тия Биволи, малачета, стада журналисти, които пищяха тъй, сякаш тях изнасилват заради техните журналистически разкрития като например колко са жълти гащичките на Венета Райкова, или пък с кого спи Азис под светналия поглед на Самуил...

    Ако за всяко изнасилено момиче в България се вдигне такава международна олелия, отдавна да бе решен проблемът с престъпността в България... Давайте, братя журналисти. И вие, сестри журналистически... Колко прах ви трябва да си посипете главите...

    А, и да попитам - подмокряхте ли гащички докато писахте с такова сексуално удоволствие за убитата Виктория, леко да му е небето на момичето...

    Господи, един труп, пък цяла гилдия журналисти храни, че ги и носи в галоп...

    Ами, толкоз...

    Христо Стоянов, facebook

  • Петък, 20 Април 2018 10:33
    Колко идиота може да побере трупът на Виктория?

    В България, мислех си, смъртта е удобното легло за злобата, посредствеността - най-вече посредствеността - политическите възгледи, липсата на политически възгледи, користта и съблазънта...

    Трупът, който може да задоволи дори сексуално всеки инстинкт за себеизява. Трупът, като гражданска съвест и трупът като повод... Повод за всичко... А, да не забравя - трупът, който оправдава заплатите на десетки, че и на стотици журналисти.

    Представете си, ако не бяха изнасилили и убили Виктория, колко журналисти можеха да загубят работата си само защото с дни, седмици и месеци не са пускали дописки в медиите си. А по-отраканите от тях сега дори пробват и в публицистиката. Някои можеха направо да заработват и като частни детективи - такива невероятности пръкнаха в пресата, че просто да се чуди човек те дали пък не преподават в някакво частно училище за килъри.

    Защото само извратен ум може да роди такива версии за една изнасилена - красива, не отричам - жена, която е водила едно единствено предаване. И в това предаване дори не тя е разпитала двама псевдожурналисти, които просто били на място, което сами са посочили на полицията.

    Та, така. Те са живи и здрави, но такава пиар кампания създадоха на своя сайт "Бивол", че всяко малаче би им завидяло на калта, от която биха могли да сътворят цяло по-добро човечество. Малачето завижда за калта, Господ - също...

    Винаги си спомням онази Новозеландска притча за Сътворението. Бог ожаднял, след като направил човека от кал и се отдалечил да потърси вода. Минал дяволът оттам, съзрял фигурката и от завист я оплюл цялата. След като се върнал и видял олигавената фигурка, Господ я обърнал като ръкавица и от тогава човекът е мръсен и лигав отвътре, а отвън е чист.

    Само че тези, които пишат за изнасилената и убита заради красотата си Виктория, така се овъргаляха с трупа й, че и отвън вече са лигави, слузести и лайнянести... Както, междупрочем, и отвътре. Но, каквито журналистите, такива и политиците. Световните, имам предвид... Щом и те полегнаха до трупа на Виктория - от тези от ООН до онези от Брюксел...

     И се чудя дали няма да се появи пандемия от изнасилени красиви жени благодарение на тях. Защото така разпалиха фантазиите на иначе кротките онанисти, че красива жена неизнасилена няма да остане... Ами, това е...

    Христо Стоянов, фейсбук

  • Петък, 20 Април 2018 10:33
    Честит празник, а по-късно - и Независимост!

    Да. Малко странна честитка, нали... Ако наистина бяхме извоювали тази Независимост някога дали Захарий Стоянов и Стамболов щяха да пратят депеша до Султана с искане да се върнем отново в рамките на Отоманската империя, но като васална държава. Защо е било всичко това. Може би точно заради липсата на Независимост. Излизайки от Отоманската империя ние ставаме зависими не само от Русия, а и от Англия, Франция, Германия...

    Ние ставаме зависими на Великите сили и сме коматът хляб, мръвката месо, които те с ръмжене ръфат. И продължават да ръфат. На 62 години съм сега, а как ми се е искало през тези шестдесет и две години само миг Независимост. Независимост от СССР, от САЩ, от Англия, от Германия... Не познавам друга страна, която да празнува, да чества като Национален празник своя химера. Да, Независимостта е химерата на българина. Неосъществимата му мечта. Бях писал преди години, че българинът стои на този кръстопът на Балканите с цвете в ръка. И чака своя освободител. Всеки освободител обаче се оказва бъдещ завоевател и българинът търчи в градината за нов букет с цветя, защото иска да бъде освободен от предишния освободител. Българинът винаги мечтае за Независимост. Дотолкова е вглъбен в мечтата си, че забравя да я извоюва чак... Дотолкова е вглъбен...

    Христо Стоянов, фейсбук

Оставете коментар