Сряда, 15 Август 2018
Петък, 20 Април 2018 10:33

Моралът на един прокурор, преписвач на стихове

В Смолян съм. И, разбира се, изненадан съм неприятно. Всъщност, това вече не е изненада в Смолян. По-скоро приятно изживяване щеше да е изненада за мен. Попада ми вестник "Здравец". Колкото и каквато да е "интелигенцията" в този град, но се опитва да имитира съществуване. До главата на изданието се мъдри стихотворение. Написано е от бившия Окръжен прокурор с литературни амбиции Георги Крумов, който навремето образува следствено дело срещу романа ми "Скритият живот на една помакиня"...

Така е мислил, така е направил. В него ножа, в него сиренето. Не гоня карез - станалото - станало. Толкова разбира човекът от литература - там образ, метафора, фабула, сюжет са алинеи и членове... Както и да е. Но той написал, пардон, той преписал буквално стихотворението на Янко Димов - не цялото, разбира се. Вместо Бетовен някой свири Григ... Но, ето стихотворението на Янко Димов:

Тя ще влезе тихо в стаята позната,
и под десет пръсти леки и добри,
нежно ще изгрее Лунната соната,
светлината този дом ще озари.

И на люлякова нощ ще замирише
и ще се облеят в трепетни лъчи,
черното пиано с белите клавиши,
бялото момиче с черните очи.

Вятърът ще млъкне в старите дървета,
ще се залюлеят сенките отвън,
ще се спрат щастливи хора и поети,
да послушат този очароващ звън.

Може да се влюбят, може да запеят,
може тежка мъка да ги сполети,
но когато тръгнат в жълтата алея
и потънат мълком в своите врати

Скришом ще въздишат, ще мечтаят скришом
и във всяка тяхна мисъл ще звучи,
черното пиано с белите клавиши,
бялото момиче с черните очи.

Та стихотворението на Георги Крумов завършва с:
"черното пиано с белите клавиши,
бялото момиче с черните очи. "

Без кавички, без да се спомене под линия, че тези стихове са взети от друг автор... Това се нарича ПЛАГИАТСТВО... Едно към едно. (Кирил Гончев бе направил пародия по това стихотворение, но в началото на пародията се казваше за кого иде реч... Но пародията е жанр, не е кражба). Ама за Янко Димов - не е между живите от година време - сгази го тролей. Но това стихотворение го има в абсолютно всички антологии на българската любовна поезия. Непростимо е този, който е правил броя да не знае за това стихотворение. Но, толкова могат, толкова знаят, толкова са интелигенция.
Но и това не е страшно. Този, който изплагиатствал Янко Димов си позволяваше от позицията на Окръжен прокурор да вкара литературно произведение в съда. Но се питам кой ще го осъди за тази литературна кражба. Освен Бог, защото тука няма интелигенция, за да открие тази дребна кражба. А зад нея прозира моралът на един прокурор и един литературен крадец...

Христо Стоянов, Фейсбук

Свързани статии (по етикет)

  • Петък, 20 Април 2018 10:33
    Литературна скука

    Забелязвате ли колко е скучно в литературата през последните двадесетина години. Двадесетгодишните не забелязват, но по-възрастните... Няма го Максим Наимович с по две рецензии в двата вътрешни джоба на сакото. В левия джоб, близко до сърцето се носеше положителната рецензия, в десния - отрицателната. В зависимост от поръчката. Тогава нямаше компютри, нямаше интернет, за да се прати съответната рецензия до редакцията. Ставаше или по пощата - минимум четири дена от центъра на София до... центъра на София. Шест стотинки билетчето отиване и още толкова - връщане... За евреина е непоносима загуба. И бай Максим сутрин пишеше по две рецензии за една книга, обикаляше любимите редакции - "Литературен фронт", "Пулс", "Пламък", "Септември", "Съвременник", "Дружба", "Родна реч", "Народна младеж" и други литературни издания, а имаше такива, Бога ми... И след кратък насочващ разговор, разбирайки нагласата на Главния редактор за съответен автор, Максим Наимович вадеше рецензията, съответно от левия, или от десния джоб...

    А после минаваше един път в месеца в дните за хонорари. Хонорарът за една рецензия бе между петдесет и седемдесет лева - че той и сега е огромен... А Максим Наимович всеки ден печаташе. Трудното бе при неговото писане само преписването на пишеща машина на съответната рецензия, но с отрицателни частици - за десния джоб... После се разгаряха страстите, писателите се събираха в кафенето на "Ангел Кънчев" №5, като в спора се раждаше и истината за рецензиите на Максим Наимович и за това, как веднъж, вместо от левия джоб извадил и предал рецензията от десния джоб. Тогава се намесваше и Партията. Което понякога значеше или Васил Колевски, или Иван Спасов. Станеше ли реч обаче за рецензия за поетеса, пръв бе Иван Спасов. Разбира се, тежката дума имаше и интелектуалецът Венко Христов - единственият критик, приет за член на СБП без издадена книга. Разбира се, появиха се после и Сергей Райков - тоже интелектуалец, Владимир Янев, Георги Янев, Христо Стефанов (него пък го сгази "Зил" осмак, защото се оказа че направил някаква застрахователна компания), Александър Йорданов...

    О, Сашо Йорданов, който после от трибуната на Народното събрание черпеше комунистите със студена вода, но не отпи от нея, въпреки опита му да се сближи със семейството на другаря Тодор Живков. Бе през 1988 г., когато той вдигна скандал на "Южна пролет" в Хасково, задето журито пренебрегва книгата на племенницата на Тодор Живков Весела Малеева и я лишава от награда. Тогава Сашо Йорданов я обяви за гениална, за явление в литературата и други такива мазни похвати. Но, все пак, след това се говореше дълго из кафенето, книгите се четяха. Или, както каза тогава един поет, автор на първа книга: "И, ся, кв'о... Издадоха ни в хиляда тираж, ще ни прочетат хиляда завистници, и, нищо... " Тогава се знаеше какъв е и тиражът на завистниците. А сега - тях не ги тиражират. Защото са първо, второ, трето... издание. Навремето, благодарение на критиката, имаше и такива издания: "Първо претопено издание, второ претопено издание... пето претопено издание... ".

    Такива "претопени издания" имаше най-много Лъчо Еленков. Поемата "Грамада", която бе издавана като в луксозна бонбониера - лъскави твърди корици, като че ли пияни вишни има в опаковката - се изземваше месец след излизането от книжарниците, претопяваше се и... се издаваше наново. Всъщност, това бе повод по-късно, автори на такива "претопени издания" да претендират за дисидентско място, защото им претопявали книгите. Вярно е, претопяваха ги, но не ги гориха. Единствената горена книга в България бе "Фашизмът" на Жельо Желев, но аутодафето и стъкна Едвин Сугарев пред Президентството... Ох, какви неща имаше тогава. Носталгия по младост. Чудя се сега какво правят младите без такива критици. Вярно сега си имат пиари, клакьори - почти същото. Вместо ЦК на ДКМС си имат "Америка за България", "Отворено общество", проекти и програми... Ама спомени нямат. Спомени. Пък и сега ги оценяват журналисти, по-неграмотни от самите писатели... Но и това е нещо, нали... Пардон, и това е нИщо, нали...

    Христо Стоянов, фейсбук

  • Петък, 20 Април 2018 10:33
    Радио "Свободна Европа" и... Русия

    Връщането в ефир на Радио "Свободна Европа" не е заради загубата на демокрация в България. Никъде обаче не чух и не прочетох, че това радио всъщност е Желязната завеса. Да не забравяме, че то е продукт и под прякото ръководство на ЦРУ... ЦРУ няма кого да манипулира в България - членове сме на НАТО, на Европейския съюз... ЦРУ може да си получи всичко без да влага средства. Без да създава агентурен апарат - нашите институции са най-добрия агентурен апарат на ЦРУ в България.

    Това, вероятно, стратезите и психолозите в САЩ го знаят - знаят колко сме верни на някой от братята. На някои от големите ни братя... Те не се съмняват в институциите, които са избрали САЩ за голям брат, но се съмняват в Нацията, дали е припознала Щатите за свой брат.

    Виждаме как НАТО обгражда Русия и желанието да я стегне в менгеме е ясно за всеки. Но дали ние, въпреки че сме членове на североантлантическия блок сме добър плацдарм, имайки предвид настройката на хората. Русофилите в България са повече от Русофобите - все още. Нашите медии нищо не могат да направят, за да обърнат нещата. И на ЦРУ му трябва медия, която да промени това. Ето защо се връща Свободна Европа в България... Каквито и глупости да говорят... Ами, това е...

    Христо Стоянов, фейсбук

  • Петък, 20 Април 2018 10:33
    Незнание или непонятност на езика

    "Има едни хора по света, уж родени от баща и майка, а всъщност ръчно сътворени от самия Бог…"

    Това е текст за Левски. В него прозирам две обиди - първата е към него, втората обижда Бог. Излиза, че Бог е онанист, който "ръчно произвел" Левски. А за Левски излиза, че е създаден от онанистични забави... Да не говорим за родителите на Васил Иванов Кунчев. Ако бе живяла в момчешка компания Неда Антонова нямаше да напише такова нещо, защото щеше да знае каква обида нанася на Апостола. Цитираният текст е от прехвалената й книга за Левски: "Първият след Бога"... Добре, че не съм израсъл във времето, в което се яде, или чете само това, което си видял в рекламите...

    Писателският занаят, освен всичко останало, е занимание и с езика. Познаване на езика. Понякога хрумката, идеята не са достатъчни. Трябва много, много работа с езика. Защото така се получава, че Аспарух се храни с царевична питка близо хиляда години преди царевицата да дойде от Америка, както прави Вера Мутафчиева... И редица още абсурди... Литературата е познаване на езика, игра с този език. Но, явно и на редактор не е случила, защото всеки Румен Ленидов би забелязал този абсурд, с изключение на... Румен Леонидов...

    Христо Стоянов, фейсбук

Оставете коментар