Събота, 26 Май 2018
Петък, 20 Април 2018 10:33

Моралът на един прокурор, преписвач на стихове

В Смолян съм. И, разбира се, изненадан съм неприятно. Всъщност, това вече не е изненада в Смолян. По-скоро приятно изживяване щеше да е изненада за мен. Попада ми вестник "Здравец". Колкото и каквато да е "интелигенцията" в този град, но се опитва да имитира съществуване. До главата на изданието се мъдри стихотворение. Написано е от бившия Окръжен прокурор с литературни амбиции Георги Крумов, който навремето образува следствено дело срещу романа ми "Скритият живот на една помакиня"...

Така е мислил, така е направил. В него ножа, в него сиренето. Не гоня карез - станалото - станало. Толкова разбира човекът от литература - там образ, метафора, фабула, сюжет са алинеи и членове... Както и да е. Но той написал, пардон, той преписал буквално стихотворението на Янко Димов - не цялото, разбира се. Вместо Бетовен някой свири Григ... Но, ето стихотворението на Янко Димов:

Тя ще влезе тихо в стаята позната,
и под десет пръсти леки и добри,
нежно ще изгрее Лунната соната,
светлината този дом ще озари.

И на люлякова нощ ще замирише
и ще се облеят в трепетни лъчи,
черното пиано с белите клавиши,
бялото момиче с черните очи.

Вятърът ще млъкне в старите дървета,
ще се залюлеят сенките отвън,
ще се спрат щастливи хора и поети,
да послушат този очароващ звън.

Може да се влюбят, може да запеят,
може тежка мъка да ги сполети,
но когато тръгнат в жълтата алея
и потънат мълком в своите врати

Скришом ще въздишат, ще мечтаят скришом
и във всяка тяхна мисъл ще звучи,
черното пиано с белите клавиши,
бялото момиче с черните очи.

Та стихотворението на Георги Крумов завършва с:
"черното пиано с белите клавиши,
бялото момиче с черните очи. "

Без кавички, без да се спомене под линия, че тези стихове са взети от друг автор... Това се нарича ПЛАГИАТСТВО... Едно към едно. (Кирил Гончев бе направил пародия по това стихотворение, но в началото на пародията се казваше за кого иде реч... Но пародията е жанр, не е кражба). Ама за Янко Димов - не е между живите от година време - сгази го тролей. Но това стихотворение го има в абсолютно всички антологии на българската любовна поезия. Непростимо е този, който е правил броя да не знае за това стихотворение. Но, толкова могат, толкова знаят, толкова са интелигенция.
Но и това не е страшно. Този, който изплагиатствал Янко Димов си позволяваше от позицията на Окръжен прокурор да вкара литературно произведение в съда. Но се питам кой ще го осъди за тази литературна кражба. Освен Бог, защото тука няма интелигенция, за да открие тази дребна кражба. А зад нея прозира моралът на един прокурор и един литературен крадец...

Христо Стоянов, Фейсбук

Свързани статии (по етикет)

  • Петък, 20 Април 2018 10:33
    Христо Стоянов: Честит 24-и май! Читалището...

    То е едно най-обикновено читалище. В южна България (България тука я пиша с главна буква, защото за тези хора тя още не е нарицателно)… А там, където България не е нарицателно, и хората не са нарицателни. Всички те са с главни букви. С най-главните букви, които може да има. А нещата, за да станат такива, са прости. Простаци има много по нашата земя, простите неща останаха малко. Много малко са простите неща като хляб, вода, сол, благост, дума, добър ден, добра стига… И, май, толкова. Много малко прости неща ни останаха, защото искаме да изглеждаме добре. Когато човек реши да изглежда добре първо се отказва от хляба. А после хляба се отказва и от добрата дума. Къде човек може да си каже една добра дума – в хлебарницата. В нея думите дъхат на хляб и мая, на жар дъхтят думите в хлебарницата. Ако мен питате всички важни неща в световната история са тръгнали от хлебарницата. Като започнем от френската революция – ХЛЯБ, РАВЕНСТВО, СВОБОДА…

    А за българина, който обича хлябът му да е месен и печен вкъщи, читалището е неговата хлебарница. Тука меси новините, от тях прави барут, после съзаклятничи. (Видиш ли две баби да склонят глави една към друга, знай, че съзаклятничат. Не е клюка това, а съзаклятие против комшията, тъй да знаете)… И в читалището идват да се пречистят после, че и с комшията, дето против него съзаклятие правиха, любов да завъртят. Но думата иде за друго сега. От дума на дума измества се понякога разговорката. И млад човек намеси ли се – отървана вече е работата. Ама в Шипка не станало точно така. В Шипка и две найлонови торби работа ще свършат и световна революция ще завъртят. Тъй и станало. Тъкмо някой решил да ги хвърля тия две торби, и им текнало, че може работа да свършат. То, каква работа върши една торба, освен боклуци да сбира. Едната била за пластмаса, другата – за хартия. После им направили къщичка, разпънали вътре торбите като афроамериканци между дърветата в джунглата. И сложили табела, че, така и така, тия двете може да се пълнят с отпадъци. А ръководството щяло да се нагърби да ги носи до пункта за вторични суровини, да ги предава, пари да взима от това и да ги внася в една банкова сметка, която можело и може да бъде наблюдавана от всеки в град Шипка.

    А когато набъбне сметката да изтеглят парите от нея и да направят детски кът за библиотеката… И започнали. Докъде ще стигнат още не се знае, но аз си спомням, че така построихме корабът „Радецки“… Събирахме вторични суровини от къщи – де що хартия, вестници стари, тел и железа помъкнахме към вторични суровини. Даже бой ядох, си спомням. Отмъкнах плочата на печката вкъщи, защото много тежеше и повече пари щях да взема. И като ме хвана адаша за ухото – нали на него съм кръстен – докато не показах точно в кой пункт е отишла плочата… Ама парите ги остави дядо да ги предам в училище, защото аз може да съм му адаш на него, ама той пък е адаш на този, който е превзел „Радецки“… Та, виждате ли откъде тръгват нещата. Вместо да вляза тогава с тези пари в хлебарницата или сладкарница „Пчела“, аз ги предадох за построяване на кораба „Радецки“… И ако този текст се промъкне в детския кът на библиотеката на гр. Шипка, когато го направят, ще разберат децата, че съзаклятието може да бъде всякакво. Дори може библиотека да вдигне… Ами, това е…

  • Петък, 20 Април 2018 10:33
    Как да не е Щастливец Алеко, като му се падна Вежди за скулптор? Стигнеш ли жълтите павета в София, значи по криви пътища си свърнал

    Вежди Рашидов нямаше до онзи ден паметник в България. Не, че Алековият бюст е съвсем в България сега. Опитвам се да вляза в стилистиката на Алековия герой, заради това пиша така. Ама, буквално погледнато пък си е баш тъй. Защото бюстът на Щастливеца е на българска територия, закупена от арменец за възхвала на българското писмо. Но, до известна степен, си е арменска територия, тъй да се каже. Защото си е частна собственост това парче земя край Плиска. Парче земя, парче райска площ, обградено от българска кал, защото арменецът създаде рая, но път към него – йок, както би казал авторът на бюста на Алеко Константинов. Но това е друга тема. За малко да напиша, че е друга приказка, ама в приказките, ако сте забелязали, не се описват пътищата.

    Те винаги са през девет планини в десета, през девет морета в десето, през девет царства – пак в десето. Но каква е настилката на пътя – в никоя приказка не се съобщава. Макадам ли е, асфалт ли е, павета ли са – да не говорим пък какъв цвят са паветата – жълти, или най-обикновен гранит – никой не пише. А можеше да се спомене това, та, ако някой младеж, чул приказката, вземе да тръгне по стъпките на героя, да не се обърка. Ориентир някакъв да има, нагледност някаква. Иначе ще хване кривият път, който винаги води до жълтите павета на София. Стигнеш ли жълтите павета в София, значи по криви пътища си свърнал. Може би заради това и героите намаляха, защото не знаят по какъв път да поемат. Ама, за Вежди Рашидов и Алеко. Направи той на ползу роду бюста на Алеко, патинирал го даже тъй, че като го видях в първия момент, си помислих, че Вежди от натура го е правил. Такава патина, такова състаряване на метала беше направил. Сякаш те гледа от края на 19 век Щастливеца. Е, как да не е Щастливец, щом и Вежди за скулптор му се падна. И се разбираме с Карен и с Вежди да си карам колегата до Плиска. Взимам аз бюста от ателието, ама багажникът ми пълен с книги. Няма как да го карам Алеко да ми чете произведенията по пътя от София до Плиска. На задната седалка – не му върви. Аз на капрата, той на задната седалка. Пък веднъж вече е бил в една каляска на задната седалка по пътя от Пещера за Пазарджик. Така ли пак да го посрещнем? Вярно, бюст е, няма спомен за това. Но аз имам. Баба ме е учила, след храна да си събера трошичките в шепа и да си ги изям. И още го правя, защото имам чувството, че баба отнякъде ще ме види, ако не събера трохите, и ще ми се скара. Пък и защо да ми се кара – достатъчно е дъжд да бръсне отгоре, че да си помисля, че баба плаче. Нали така ми казваше. Казваше, че дядо Боже плаче, защото нещо лошо съм направил. И бягах да целувам на дядо поп ръката, защото го мислех за дядо Боже. Та, от метал, от метал, ама може спомен да се появи от онази вечер на 1897 година, когато го прострелват вместо неговия съпартиец Михаил Такев. Толкова ироничния Алеко – дори смъртта саркастично заобикаля адресата си… Както и да е. Та поставих аз бюста на предната седалка, вързах го с колана – други са правилата за движение по пътищата сега. И по пътя толкова неща научих от него… Някой ще каже: „Добре, де. Това ли е важното сега. Защо не напишеш как е открит бюста на 11 май 2018 година в „Двора на кирилицата“, а ни занимаваш с това как е пристигнал там…“ И как е открит в същия този двор 121 години след убийството му в деня на Светите братя Кирил и Методий. Които се почитат от един роден в Армения арменец Карен Алексанян, нежели от роден в България българин.

    Ама как да не го напишеш…Другото всеки може да напише, ама това не всеки. Другото - бюста, Двора на кирилицата може да отидеш да видиш. Можеш да си представиш поднасянето на венците, на рязане на лентата, на сипване в основата на бюста пръст от родната къща на Алеко - можеш да си представиш... Но предисторията... О, предисторията... Съжалявам, че не съм Алеко само. Защото в цялата тази ситуация, в цялото това откриване на бюста е пълно с парадокси. Първо се открива в един райски Двор, контрастиращ със заобикалящата го среда и инфраструктура. Като че ли България не иска да признае тази територия за своя. Бюстът е от Вежди Рашидов, и, ако България признае тази територия за своя – това значи да признае и кирилицата за българска – ще бъде първият бюст от Вежди Рашидов в неговата и на Алеко Родина. И цялата тази ситуация, която обеди-нява арменецът и турчинът… И още нещо – и катаджии да ме бяха спряли по пътя от София до Плиска, Алеко съвсем порядъчно си бе-ше с колан на предната седалка. Ама съвсем по закон…

    Христо Стоянов, фейсбук

  • Петък, 20 Април 2018 10:33
    Отворено писмо до Димитър Бочев!

    "САЩ са най-могъщата демокрация в света, а Русия - най- могъщата диктатура в същия свят."

    Димитър Бочев

    Мите, какво значи "най-могъща" демокрация. Това вече е оксиморон. Могъществото се свързва със сила, респективно с покорство. Всъщност, ти си прав. Тази "могъща демокрация" извън САЩ показва бицепси. Оказва се, че изнесената демокрация е висша степен на тоталитаризъм. На покоряване на нации и народи - ясно разделям "нацията" от "Народ". Никога не съм смятал, че е демократично да наложиш своята представа за правов ред на страна и народ, които имат друга културно-историческа представа за тези неща. Всъщност, опитът да наложи САЩ своята представа за демокрация на арабските страни, лишавайки тези народи от техните водачи - лоши или не, това са техните водачи, избрани от техните народи - доведе до появата на Ислямска държава. Защото "демокрацията" на САЩ създаде вакуум в културите на тези народи. Да не забравяме, че Ким Чен Ун и Северна Корея също са продукт на опитът на САЩ да наложат своята представа за демокрация в Азия. За малко да успеят и във Виетнам. Тази "мощна" демокрация в момента се опитва да създаде нещо подобно в славянския свят. Косово - исконна Сръбска територия. Знаеш, че дори митът за Марко Кралевити идва от там. Марко Вълкашин. Но това е друга тема за разговор. Не мога да приема намесата в работите на други страни като демократичен акт. Опитът да се намесят във вътрешните работи на Русия, представяйки я като тоталитарна държава, а САЩ - единствен избавител на народите там. Но народите не искат някой да им се меси. Така дори на моят народ, на нашия народ, Митко, му су внушава комплекс за малоценност. Т.е., единствено Америка може да вземе съдбата ни в свои ръце. Ама аз не искам. Не искам демократичната революция на Щатите, искам еволюция тук. Искам ние да узреем за това. Демокрацията не може да предявява амбиции за мощ - мощта е тоталитаризъм. Казваш, че в САЩ се арестуват вандалите, не противниците на Тръмп. Ами в Русия не арестуваха ли вандали - няма разрешение за митинг, но се провежда. Сълзотворен газ не пускат ли при масови безредици. Апропо, по масови бяха отрицателите на Тръмп в САЩ от отрицателите на Путин в Русия. Ти си умен и интелигентен човек, талантлив писател, когото уважавам и смятам за свой приятел. И нещата не опират до комунизъм и антикомунизъм. Русия отдавна се е простила с тези модели - най-скъпият град за живеен в света е Москва, имат милиардери, средствата за производство не са държавни. Просто Западът се смущава от това, че Русия се изправя на крака. Оказва се, че признак на тоталитаризъм е и процентът, с който Путин печели изборите. Това е, меко казано, абсурдно твърдение. Ако няколко жени се влюбят в теб, а не в мен едновременно трябва ли да заключа, че ти ги малтретираш? И в резултат на това те те харесват. Защо не приемеш, че руският народ има други възприятия за света, че тези възприятия включват именно силната ръка, носталгията по бащицата-цар. Не забравяй, че Русия няма нормално историческо развитие - от феодализъм буквално прескочи няколко епохи и се намери в един експеримент, наречен социализъм. Този народ иска да си изживее пропуснатата история. Неговото възпитание, неговите нагони са други. Цялата руска литература се опитва да ти го покаже, цялата култура, която е развита на тази база. Мислиш ли, че нация, която създаде такъв блатен фолклор, народ, който съхрани своята религиозност тогава, когато му взривяваха черквите, народ, в който няма семейство без загинал в Отечествената война, както и загинал и заточен в ГУЛАГ... Това не е сляп народ и този народ не може да бъде манипулиран, Митко. Американецът може да бъде манипулиран, но руснакът не може. И няма смисъл да ти посочвам руски държавник антикомунист. Защото в случая иде реч до културата на един народ, на една нация, която не вярва в безплодните брътвежи на Америка за някаква демокрация. Демокрацията е състоянието, в което един народ и една нация се чувстват уютно. А износът на демокрация винаги е тоталитаризъм...

Оставете коментар