Понеделник, 22 Октомври 2018
Понеделник, 23 Април 2018 15:46

Изумихме младежите от ЕС с полуголи танцьорки и безплатен алкохол в НДК

"Европейска младежка конференция под патронажа на българското европредседателство остави горчив вкус". Така описа в статия изданието Euroactiv, в която разказва за проведената миналата седмица конференция на Европейския младежки форум в НДК. Част от младежите са останали втрещени от програмата, която са им представили. На пъврво място са литрите безплатен алкохол, които са се изсипали пред смаяните погледи на чужденците. Не са останали незабелязани и танцьорките в бара на партито след конференцията. Събитието се проведе в София между 17-ти и 19-ти април. Такива форуми се правят по време на всяко председателство от различните държави, като у нас организационната част бе поета от министерството на младежта и спорта. На тях се обсъждат бъдещето на младите в Европа и тяхното участие в изграждането на устойчивите младежки политки.

На събитието в НДК участие взеха премиерът Бойко Борисов, представители на ЕК, българското министерство на младежта и спорта, както и представители на ООН. От какво се оплакват европейските младежи?

Свързани статии (по етикет)

  • Понеделник, 23 Април 2018 15:46
    Германски журналисти твърдят, че са разкрили данъчна измама за 55 млрд. евро

    Това е най-голямата данъчна кражба на всички времена. 55 милиарда евро са били източени от данъчните системи на няколко европейски страни. Разследващи журналисти извадиха на бял свят истинско криминале, съобщава "Дойче веле" в "55 милиарда, без капка пот".

    Файловете "Cum-Ex" (вж: cumex-files) се четат като криминале. Още от самото начало: "Поддържат стайна температура точно 18 градуса. Всяка капка пот по нечие чело може да бъде издайническа. Никой не бива да изглежда нервен". 

    Така започва една дълга история, която обобщава резултатите от задълбочено журналистическо разследване. Това е историята на най-голямата кражба на данъци за всички времена. Европейският разследващ център Correktiv публикува резултатите от широко мащабното разследване: файловете, известни като "Cum-Ex". В разследването са участвали 37 журналисти от 19 медии в 12 европейски страни. Изводът: в резултат от съмнителни борсови операции 11 европейски държави са загубили милиарди. Освен Германия, в списъка на измамените са Франция, Испания, Италия, Холандия, Дания, Белгия, Австрия, Финландия, Норвегия и Швейцария.

    Международно данъчно ужилване

    Най-засегната от всички страни е Германия. Следват Франция със загуби от най-малко 17 милиарда евро, Италия - 4,5 милиарда и Дания - 1,7 милиарда. "Става дума за най-голямата кражба на данъци в историята на Европа", казва данъчният експерт и професор от университета в Манхайм Кристоф Шпенгел. Той е изчислил, че само за периода от 2001 до 2016 година германската хазна е ощетена с почти 32 милиарда евро покрай сделките "Cum-Ex". Разследващият журналистически екип оценява общоевропейските загуби на над 55 милиарда евро.

    Т.нар. "Cum-Ex" сделки разчитат на сложни данъчни трикове, които позволяват на притежателите на акции неколкократно да претендират за възстановяване на данъци, платени само веднъж върху получени дивиденти. Понятието Cum се отнася до акции с претенции за дивиденти, а Ex - за акции без дивиденти. Понеже данък печалба се плаща само веднъж, всеки, който успее да го възстанови няколко пъти, може да натрупа цяло състояние. В схемата участват няколко инвеститори, които купуват и препродават акции в съдружие помежду си именно в деня, когато фирмата изплаща дивидентите. Акциите многократно и бързо сменят собствениците си, така че данъчните власти не знаят кому принадлежат в крайна сметка и възстановяват данъка на няколко пъти.

    Безкраен позор за германската финансова политика

    В Германия тази практика е забранена от 2012 година, когато пробойната във финансовата система беше запушена. Разследващият журналистически екип на Correktiv обаче твърди, че Германия е предупредила другите европейски страни за този вид сделки едва през 2015 година. Федералното министерство на финансите подчертава, че "и в миналото е информирало различни страни в отговор тяхно запитване за сделките  "Cum-Ex"". Фракцията на зелените настоява за подробно обяснение от финансовия министър Олаф Шолц. Защото, ако измамите са били възможни и след 2012 година, това "би бил пълен провал и безкраен позор за германската финансова политика", заяви председателят на зелената фракция Антон Хофрайтер.

    Мащабите на данъчната далавера постепенно се очертават, но и до днес не е ясно дали съмнителните сделки наистина са били незаконни. Дълго време данъчните експерти ги смятаха просто за легални данъчни трикове. Днес обаче наблюдателите и следователите твърдят, че въпросните схеми са незаконни. Кьолнската прокуратура например води разследване срещу испанската банка Сантандер. Някои други банки, сред които Дойче банк и дъщерната банка на Уникредит - Хипо-Ферайнсбанк, вече признаха че са участвали в такива сделки.

    Като на кино

    Едно от главните действащи лица в тази игра с милиони вече е в предварителния арест в Кьолн. Мъжът се надява на смекчена присъда, ако помага на разследването. Дори се съгласява да даде интервю на разследващите журналисти. Предпочита, разбира се, да остане анонимен, защото в бъдеще смятал да работи като "почтен" адвокат. На интервюто се явява с маска на лицето, също както по филмите.

    Пак като във филмите е и описаната в началото сцена в хотелски апартамент на един лондонски небостъргач. Там млад брокер приема двама разследващи журналисти, които се представят за синове на семейство милиардери. Брокерът най-напред ги развлича с общи приказки за финансови концепции и борсови понятия, но единият от журналистите бързо минава към главния въпрос: Дали парите все пак не идват от държавните данъчни приходи? "Естествено", отговаря младият борсов агент.

  • Понеделник, 23 Април 2018 15:46
    България е лидер сред страните от ЕС по бедност

    Повече от една трета от гражданите на България живеят в риск от бедност или социално изключване.

    В тази графа през 2017-та година попадат 38,9% от населението, показват данни на „Евростат“ от материал, посветен на Международния ден за изкореняване на бедността – 17 октомври. Средно за Европейския съюз в тази графа попадат 22,5% от населението или почти два пъти по-малък дял.

    През 2017 г. само в три държави членки повече от една трета от населението е било в риск от бедност или социално изключване – България (38,9%), Румъния (35,7%) и Гърция (34,8%).

    Страната ни все пак показва прогрес спрямо данни от 2008 г. Тогава пред риск от бедност са били изправени 44,8% от българите. Този прогрес обаче е доста по-нисък от Румъния, с която България обичайно е сравнявана. През 2008 г. Латвия е била третата страна с най-голям дял на изправените пред риск от бедност с 34,2%, но през миналата година има спад до 28,2%.

    Данните на Евростат показват, че през 2017 г. с най-нисък процент хора в риск от бедност или социално изключване са Чехия (12,2%), Финландия (15,7%), Словакия (16,3%), Холандия (17%), Словения и Франция (и двете с по 17,1%) и Дания (17,2%).

    Показателят на Евростат е построен на база три елемента, които най-общо се свеждат до: риск от бедност след социалните плащания (пенсии, помощи), материални лишения и безработица.

    Най-голямо влияние върху водещата позиция на България имат материалните лишения, като през 2017-та година 30% от българите живеят в тежки материални лишения. За сравнение, средно за съюза през миналата година в тази графа попадат едва 6.9% от населението или над четири пъти по-малко. Най-близо до нас по този показател е Гърция с 21.1% и Румъния с 19.7%.

  • Понеделник, 23 Април 2018 15:46
    The Irish Times: Добре дошли в България, най-бързо свиващата се нация в света

    Най-бедната страна в Европейския съюз е разкъсана от неравенство в доходите и корупция, пише ирландското издание в остър материал, посветен на ситуацията у нас.

    Пред българите и посетителите на тяхната столица София по-рано през тази година беше разкрита ослепителна колекция на древно и модерно богатство. Националната галерия на страната, която се помещава в елегантен бивш кралски дворец, изложи 62 блестящи съкровища, датиращи от 1000-ната година в изложбата „Златното руно. Търсенето на аргонавтите“.

    То включва 16 експоната, които се показват за първи път, а досега са били съхранявани в добре охранявани помещения на фондация „Тракия“ – създадена от мултимилионера Васил Божков. Изложбата придаде културен блясък на шестмесечното българско председателство на Съвета на ЕС, а може би и малко блясък към сенчестата репутация на Божков.

    Основана през 2004-та година, фондация „Тракия“ твърди, че финансира научни изследвания и подобрява достъпа до музеите и опазването на културното наследство, като същевременно се грижи за колекцията на своя основател, която включва над 3000 скъпоценни артефакти.

    Васил Божков се смята за най-богатия човек в България, а империята му, простираща се от строителството до хазартния бизнес, е изградена във времената на хаотичния и понякога кървав преход между комунизма и капитализма през 90-те. Със своята фондация магнатът, който има прякор „Черепа“, се опитва да върне нещо на страната, която е най-бедната и с най-голямо неравенство в ЕС.

    Около 11 години след присъединяването на страната в ЕС, големите надежди за просперитет, по-солидна демокрация и повече социална справедливост, са помрачени от официалните данни на Европейската статистическа служба (Евростат).

    България има най-ниската работна заплата в съюза (260 евро), най-ниските средни пенсии (190 евро) и най-ниската средна работна заплата (575 евро). Повече от 40% от българите живеят в риск от бедност и социално изключване – два пъти повече, например, от германците.

    Освен това, докато средно в Европейския съюз най-богатите 20% от населението са 5.2 пъти по-богати от най-бедните 20%, то в България разликата между 20-те процента на върха и тези на дъното е цели 8.2 пъти – без да се отчита недекларираното богатство.

    „Има три български реалности. Хората със средни заплати не могат да живеят добър живот тук, като цените на храната, енергията и други неща са сравними с други места в Европа. След това имаме много малка средна класа, която живее в собствен балон, работи в старт-ъп или международни компании и живее в квартали на София, които са сравними с части от Берлин, например. Накрая имаме горния слой, който е отделен от всичко останало. Те имат фантастични коли и частни клубове, често припокриващи се със сенчест бизнес“, казва Даниел Кадик – директор на източноевропейския клон на Фондация „Фридрих Науман“, базиран в София.

    „Живеех в Берлин и никога не бях виждал „Майбах“. В София вече съм виждал три“, добавя Кадик.

    Икономиката на страната расте с около 3.5%, но според Световната банка растежът трябва да бъде „с поне 4% годишно в следващите 25 години, за да може България да достигне средните нива на доходи в ЕС“.

    България е начело на ЕС и когато става дума за един неизмерим показател – разпространението на корупцията, която пресушава икономиката, плаши чуждестранните инвестиции и продължава да държи хората в бедност. Според индекса на Transparency International България е най-корумпираната страна в ЕС, класираща се на 71-во място заедно с Южна Африка и Вануату.

    Също толкова е притеснително е проучване на ЕС от миналата година, според което само една четвърт от българите ще се доверят на полицията за жалба за корупция, а полицейските и митнически служители за смятат за държавните служители, които е най-вероятно да вземат подкуп.

    Европейският парламент оценява, че корупцията струна на България около 15% от брутния вътрешен продукт (БВП) всяка година, а разпространението ѝ обхваща всички аспекти на живота – от манипулирани търгове и непрозрачни договори за милиони евро до нуждата обикновените граждани да дават подкупи, за да се доберат до здравните и образователните системи и до тяхната Византийската бюрокрация.

    Всички тези проблеми, малки и големи, подхранват сивата икономика в България, която Международният валутен фонд (МВФ) оцени миналата година на 29.6% от БВП – най-големият дял в ЕС.

    Резултатът е осакатяващ цикъл на укриване на данъци и изтичане на капитали, изчерпани държавни средства, които трябва да финансират обществените услуги, и мрачно чувство за несправедливост, обида и недоверие към длъжностни лица и държавни институции.

    Проучване на ЕС от миналата година установи, че що се отнася до успех в живота, в България два пъти повече хора вярват, че „да познаваш правилния човек“ е по-голям фактор от доброто образование.

    Това усещане, че играта е нагласена в полза на тези с връзките, и че бедността е перманентна, се забелязва и в демографската картина – младите хора напускат страна, двойките имат по-малко деца и населението бързо се срива.

    ООН твърди, че България всъщност е най-бързо свиващата се нация в света, като сегашното и население от около 7 милиона души се очаква да намалее до 5,4 милиона до 2050 година и до 3,9 милиона до края на века.

    България вече е загубила почти 2 милиона души от пика на населението от близо 9 милиона през 1989 година, разкривайки масовото и дългосрочно въздействие на прехода от комунизъм към капитализъм в Източна Европа – където осем други държави се очаква да претърпят спад на населението от повече от 15% до 2050-та година.

    Най-високият процент на смъртност в ЕС, съчетан с едно от най-ниските нива на раждаемост в страната и емиграцията на десетки хиляди работници всяка година, оставят България в главоблъсканица как да финансира пенсиите и здравеопазването за застаряващото население.

    Не е изненадващо, че десетки хиляди българи търсят работа в чужбина всяка година, като Германия, Великобритания и Испания са предпочитаните дестинациите, а това създава хроничен недостиг на персонал в здравните служби на страната, в училищата и в други големи сектори.

    „Има места в страната, където няма лекар в радиус от 50 килиметра. В болницата трябва да си носите собствена тоалетна хартия и такива неща. Това е климат, в който много хора просто не искат да живеят повече“, казва Кадик.

    Докато младите специалисти напускат дома си в търсене на по-високи заплати, по-добри условия на труд и по-малко корумпирана среда, много българи дори не чакат дипломирането си, за да започнат да търсят възможности вън от страната. Около 17% от българските студенти са избрали чуждестранен университет, а водещите университети в страната се опитват да запълнят стотици празни места през новата учебна година.

    Светлинката добри новини за хората, които се завръщат от чужбина е, че ще намерят семейния си дом да ги очаква. Около 84% от българите притежават мястото, където живеят, в сравнение с 53% в Германия.

    „Хората получават апартаментите, в които живеят (когато комунизмът се срива) и са щастливи да притежават домовете си, защото в противен случай просто не могат да си позволят жилището“, казва Кадик.

    „Много българи, особено възрастните хора, разчитат на храна, отгледана на малък сеемен парцел извън града. Семейната обвързаност тук е силна, а сред приятели и роднини има много обмен на малки услуги и взаимно подпомагане. И това е неизбежно поради липсата на добри услуги“.

    Автор: Daniel McLaughlin, The Irish Times

    Превод и редакция: Барикада

Оставете коментар