Петък, 20 Юли 2018
Петък, 27 Април 2018 10:55

Георги Коритаров към политолог: Като малък съм бил тъпанар, знаех само за Левски, ЦСКА и Славия, защото вярвах какво пише в книгите

Георги Коритаров и политологът Димитър Ганев си спретнаха словесен спаринг в ефира на ТВ "Европа". Журналистът обвини младия доктор, който е написал книга за конституцията, че не прави разлика между двуполюсен и двупартиен модел.

Двамата спориха за либерализма, популизма и патриотизма, но така и не стигнаха до консенсус, а до Римската империя, Хитлер и Мусолини. "Вие младите политолози сте прочели 5 книги и си мислите, че светът е в краката ви. Като бях малък, съм бил тъпанар, знаех само за Левски, ЦСКА и Славия, защото вярвах какво пише в книгите. А там нямаше нищо за либерализма. Кой ви е преподавал в Софийския университет? Румяна Коларова и Татяна Буруджиева ли?", попита водещият, като намекна, че двете са облъчили със своите тези политолога.

Той призна, че е бил на лекции и при двете, но те не са врагове, въпреки политическите си различия. По думите му, не са оказали влияния на политическите му възгледи. Коритаров контрира, че Ганев разсъждава догматично, както се правело в Алма Матер. В края на спора журналистът дори обърка името му и го нарече Димитър Аврамов, който също е политолог, след което се извини. 

Свързани статии (по етикет)

  • Петък, 27 Април 2018 10:55
    Олигарх взе фирмата на една от политоложките на властта

    След медийна публикация проф. Антоанета Христова прехвърли свои фирми, заради длъжностно противоречие. Политоложката е една от най-върлите защитнички на властта. Оказа се, че тя е собственик на фирмата Институт за политика ЕООД и паралелно на НПО със същото име. Тя често се хвали, че НПО-то сътрудничи добре с института, а Христова си сътрудничи сама със себе си. Тя е прехвърлила своята собственост, защото има противоречие с два закона и Устава на БАН, който забранява директори на публичните институти да участват в управлението на "търговски дружества и други подобни", пише "19 минути".

    Данни от Търговския регистър сочат, че на 25 юни т.г. Христова е прехвърлила частната си фирма Институт за политика ЕООД на свой съдружник от НПО-то - бизнесмена Николай Вълев, шеф на Трейс Груп. Това е строителна фирма, която има серизоно участие в инфраструктурните проекти на Бойко Борисов. Само през 2011 г., благодарение на обществени поръчки оборотът на дружеството достигна 380 млн. лв., което е ръст от около 80% спрямо 2009 г. (зората на Борисов-1). През 2012г. пък само за седмица същата фирмата успя да спечели почти всички големи пътни проекти на държавата и Столичната община за близо 70 млн. лв. Тогава компанията взе продължението на околовръстното шосе на магистрала Люлин за 39.85 млн. лв. и кръстовището на две нива на Лъвов мост в столицата за 14.78 млн. лв., което се случи в деня, в който Борисов изненадващо провери строителството на връзката на софийския околовръстен път с магистрала Хемус, което се изпълнява от обединение с водещ партньор Трейс. Същата Трейс извърши пословично безобразните ремонти на бул. Витоша и бул. Дондуков.

    По всичко личи, че изборът на Христова не е случаен. Двамата с Вълев са сред управляващите на НПО-то Институт за политика. В това НПО според срегистъра промени засега няма. Христова участва в управата и на други НПО-та, едно от които пряко дублира дейността на института, който тя ръководи, пише Дума.

    Историята на фирмата Институт за политика е също интересна. Тя е учредена като ООД на 8 март 2017 г. със собственици Антоанета Христова и Калина Крумова - бивша депутатка от Атака, сега съветник на министър Валентин Радев в МВР и докторант в института на БАН, чийто директор е Христова. Както 19’ писа – двете съдружнички направиха безсмислени шофьорски тестове за близо половин милион. Проектът им в Бор бил възложен лично от действащия транспортен министър Ивайло Московски, който им дава 453 600 лв. Преди това Христова е в поръчка за 3,5 млн. от Борисов 2 в оставка за безсмислени обучения на полицаи, заедно с близките до шефа на кабинета на премиера, а тогава вице на Борисов - Румяна Бъчварова, от център Тренд.

    На 7 ноември 2017 г. Крумова прехвърля дела си от фирмата на Христова, която остава единствен собственик - вече на ЕООД. След новото прехвърляне сега собственик на тази фирма става вече споменатият Николай Вълев.
    Именно заради подобни казуси Уставът на БАН не допуска хора, които притежават и управляват частни фирми и НПО-та да използват в дейността си публични ресурси и резултати от институтите, към които имат достъп. На 2 юли т.г. Общото събрание на БАН задължи Управителния съвет на академията в срок до един месец да вземе мерки за спазването на Устава на БАН, драстично нарушен от двамата директори. Ръководството на БАН пък бе задължено да нареди проверка за финансовото състояние на НИМХ.

  • Петък, 27 Април 2018 10:55
    Евгений Дайнов: Нямаме вътрешна политика, тепърва предстои да изтрезняваме от европредседателството

    Оценката за европредседателството ни е рутинна любезност за една рутинно незле свършена работа. По отношение на цифровизацията нашата страна изобщо не е мръднала. Нашите политици не искат да го правят, категорично отказват, саботират и бойкотират.

  • Петък, 27 Април 2018 10:55
    Що е то държавност и има ли тя почва у нас?

    Високото обществено положение прилича на планина, която отдалеч изглежда така правилна по форма и толкова приветлива на вид... Но когато човек се изкачи на върха й, вижда се обкръжен от магарешки тръни и зверове... Емануил Роидис (1835–1904 г.) – гръцки писател, публицист и езиковед.

    В Речник на българския език, издание на Българската академия на науките, Институт по български език, т. 4, стр. 569, като смисъл на думата „държавност“ е дадено: „качество на държавен“.
    Логично би било да предположим, че това понятие най-плътно би съответствало на структурата, предназначена да осъществява функционирането на публичната власт: законодателна, изпълнителната и съдебна, както и на апарата за нейното прилагане, тоест на самата държава, понеже именно то, като понятие, произлиза от нея и се дефинира посредством характеристиките на държавата.

    Точно такава би била процедурата за изясняване що е държавност в нейния български вариант, в случай, че върху територията, обозначена на глобусите с „България“, пулсираше организмът на една нормална държава.
    Когато очертанията на тази структура в правно-морален аспект са деформирани, размити и гротескно изкривени, както е понастоящем в България, то, ако сме достатъчно силно мотивирани от желанието да сме частица от нормално, а не от социопатно общество, пред нас има само един вариант как да решим алтернативата, очертана от френско-алжирския революционер Франц Омар Фанон (1925–1961 г.), че „Всяко поколение трябва да открие своята мисия и да я изпълни или да й измени“.

    На пълнолетното българско население и от двата пола не се налага да броди през девет земи в десета, за да открие своята мисия. Тя е да разруши настоящата квазидържава, функционираща в угода на едно (псевдо)елитарно малцинство. После, както птиците изграждат гнездата си, сламка по сламка, да издигне конструкцията на държавата България, като преди това се информира кои страни са възприели и имплементирали при тях най-прогресивните форми на народовластие, упражнявани по широкия свят от индивиди с развито чувство за собствено достойнство, готови – ако се наложи, – да следват максимата на Томас Джеферсън (1743–1826 г.), американски философ, държавен и политически деец, президент на САЩ (1801–1809 г.): „Дървото на свободата има нужда от време навреме да се полива с кръвта на патриоти и тирани“.

    Концепцията на Шарл Монтескьо (1689–1755 г.), френски просветител и социолог, за разделението на властите на законодателна, изпълнителна и съдебна; за създаване на система от „тежести“ и „противотежести“ при управлението на една страна, по негово време е била революционна доктрина, чието предназначение е било да отхвърли упражняването на еднолична власт от страна на френския крал, почиваща върху представата за нейния божествен произход.
    Повече от два века по-късно тази идея може да служи само за стъпало в развитието на теорията за държавното управление в полза на гражданите. В никакъв случай не последното.
    Политическата практика на представителната демокрация, независимо за кой от реализираните в историята нейни варианти става въпрос: парламентарна монархия, либерална демокрация, теологическа демокрация или социалистически тип представителна демокрация, убедително свидетелства, че при всяка форма на този род държавно управление се наблюдава явление в социален аспект, характерно и за предхождащите демокрацията форми на съществуване на държавата.
    Това повтарящо се в различните обществено-политически формации явление е наличието на една малобройна част от цялото население в дадена страна, което малцинство е неразривно свързано с властта в държавата – политическа и икономическа. Прието е тези групи да бъдат наричани „елити“. Елити не в смисъл на „най-добри представители“, а в социално-биологичен смисъл – индивиди, които се оказват на върха на социалната и на хранителната верига в своя колектив.

    Ето къде е Гордиевият възел, който трябва да бъде разсечен. Веднъж и завинаги!

    Неотдавна слушах по радио „Алма матер“ един материал на Ясен Бояджиев от „Дойче веле“. Темата: „Дупките по пътищата в България и Швейцария“. Всъщност статията представляваше своего рода социален пътепис от два различни свята. Как у нас темата за ремонтите на пътищата се е превърнала в дъвка за политиците, които си правят балончета от нея, оцветени или в сладникаво-розово – ГЕРБаджийските пропагандни балони, или в катранено-черно – опозиционната критика. Както изяснява авторът на материала в „Дойче веле“, а и без неговото откритие целокупното българско население е напълно в крак с прозрението, че ремонтите умишлено се правят некачествено – понеже единствена цел от страна на изпълнителите им е да си максимизират печалбите. Държавните пък чиновници, независимо дали на национално или на местно ниво в общините, броят облаците по небето, вместо да се вторачат в качествените индикатори за извършените ремонти. Понеже или участват в схемите за източване на финансовите ресурси – независимо дали са по европейски или национални програми, – или най-малкото са наясно, че набъркат ли се в тресавището да си изпълняват както им е вменено служебните задължения, може и да се окаже, че вече са неподходящи на работните си места.

    Там пък, в Швейцария, хората сами решавали какви ремонти да се правят, общинските чиновници само подготвяли за всеки пълнолетен гражданин информационен пакет със снимки на дефектите по пътищата, които би трябвало да бъдат ремонтирани, пък после на общо събрание на желаещите да присъстват на него измежду гражданите, били решавани въпросите за финансирането – чрез гласуване на различните предложения: увеличаване на данъците или теглене на кредит, за който пак солидарно са гаранти всички граждани. Затова и никога не чакат дупките да добият размерите и дълбочината на българските, понеже после ремонтите биха им стрували 10–15 пъти повече.
    Най-важното правило в другия, швейцарския свят е, че който политик поеме някакъв ангажимент пред своите избиратели и не го изпълни, никога повече не получава от тях възможност да повтори този трик, сиреч няма шанс отново да заеме публична длъжност. Докато Борисов, Бойко, както припомня журналистът от „Дойче веле“, вече 17 години, откакто е на публични длъжности, все раздава обещания наляво и надясно за оправяне на пътищата, а след ремонтите те отново и отново дефектират. В които мероприятия той си има и много помощници по места. В София например – г-жа Йорданка Фандъкова, която е перфектна илюстрация на мисълта на доайена на чикагската неолиберална икономическа школа проф. Милтън Фридмън, че най-лесно се харчат чужди пари за чужди цели.

    В този, нашия, нешвейцарския свят, ние овчедушно търпим тези, на които пак ние заработваме заплатите, да си вършат работата некачествено, да не говорим, че твърде често и доста подозрително дали не и за лична изгода, и отново им позволяваме да залягат в окопите на властта. Именно „окопи“, понеже българският (псевдо)елит се намира в непрекъсната война със суверена си относно допуска до установяване на контрол как те, от сервизната служба на държавната администрация, си изпълняват служебните задължения. В реалния български социум, който не само, че дори не е паралелен на швейцарския, но направо си е устроен по модел „антишвейцарски“, на гражданите им е позволено единствено в изборния ден да си избират кой политически шут да ги забавлява срещу космически хонорари, които шутовете сами си требват.

    Авторът на материала Славчо Кънчев е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България

Оставете коментар