Четвъртък, 15 Ноември 2018
Петък, 11 Май 2018 15:36

Лъснаха скандални кадри на голо момиче, което събира тен за бала по нестандартен начин (Снимки 18+)

Бившият генерален директор на Българското национално радио Иво Тодоров публикува скандални снимки във Фейсбука си. На тях младо момиче се е качило на покрива на къща по монокини и събира тен за абитуриентския бал. От фотосите се вижда, че сградата е с полупорутен покрив и момичето очевидно няма средства, за да отиде на солариум, както някои свои съученички, и е измислила алтернативен вариант. Последните проучвания сочат, че родителите ще се изръсят около 3 000 лева за 24-ти май за костюми, банкети и купони за децата си. Вижте снимките на девойката, която е решила да си направи алтернативен плаж на покрива. Като един български Карлсон. 

 

Свързани статии (по етикет)

  • Петък, 11 Май 2018 15:36
    Греъм Диксън: Тревожно е недостатъчното финансиране на обществените медии в България

    "Това, което истински ме тревожи, е концентрацията на прекалено голяма собственост на медии в едни ръце или в една организация, която има интерес да влияе в една или в друга политическа посока, или пък да посява съмнение в обществото", казва директорът на Департамент "Радио" на ЕС за радио и телевизия Греъм Диксън пред БНР.

    (Греъм Диксън отговаря за отдела "Радио" на Европейския съюз за радио и телевизия, който обединява 73 медии от 53 държави, преди това е бил управляващ редактор на една от радиопрограмите на Би Би Си, има дълъг опит с обществените медии)

    Как може да оцелее доброто старо радио в епохата на фалшивите новини, дезинформацията и завръщането на пропагандата?

    Добрата радиопрограма печели доверието на хората. А доверието е най-важното нещо в обществото. Когато ви давам една банкнота например, вие не трябва да мислите дали аз не съм си я напечатал сам, и когато ние предаваме информация, е същото – хората трябва да знаят и да имат доверие, че не получават скалъпени истории, изфабрикувани новини. Радвам се, че радиото навсякъде в Европа показва най-високи нива на доверие. Във времената на фалшиви новини и лъжи, това е много положително, защото хората осъзнават колко опасни и деструктивни могат да са те. За да дебатираме и даже за да спорим, ние се нуждаем от поне една обща основа на споделени факти. Ако този пласт от общопризнати факти липсва, няма бъдеще за обществата ни. Затова инвестирането в информацията, събирането на факти и разпространението на факти, което правят обществените медии в Европа, е абсолютно основополагащо за демокрацията.

    Кой определя стандарта какво е добра и какво не е добра журналистика?

    Най-общо – журналистът да проверява фактите, преди да ги съобщи, и наистина да знае за какво става дума. Да не променя фактите така, че те да служат на неговите собствени политически или социални възгледи. Важно е да даваме на хората разнообразни интерпретации и да се отнасяме с аудиторията като с възрастни хора, те не са деца, на които да промиваме мозъците. Не трябва да им казваме – ето в това трябва да вярвате. Трябва да позволим на хората да чуят дебата, да видят спорещите страни, да им дадем възможност сами да намерят по-правилната за тях позиция, когато виждаме, че едната страна казва едно, а другата не се съгласява. Медиите трябва да дават инструменти на хората да вземат решения. Но винаги на основата на добре проверени факти. И тези инструменти могат да послужат както в спора на маса, така и пред избирателните урни, когато човек гласува за една или друга партия, за един или друг кандидат или платформа.

    След падането на Берлинската стена медиите в България търсеха независимост от някогашната генерална линия на партията и правителството. Появиха се частните медии, които в началото бяха по-критични към властите, но според много анализатори днес частните медии също могат да са зависими от благосклонността на едно или друго правителство, от което зависи другият бизнес на техните собственици, например. 

    Наистина много интересен въпрос. Без да съм познавач на детайлите в българския контекст, виждам, първо, огромна разлика между държавна медия и обществена медия. Обществената медия принадлежи на хората и трябва да представя техните възгледи и разнообразната си аудитория и всъщност точно по тази причина обществените медии печелят доверието на хората. А не просто като говорители на правителството. Защото правителствата трябва да бъдат предизвиквани да отговарят на неудобните за тях въпроси. Така както човек даже да си приказва с приятел в бара, да се заслуша и да си каже – абе искам да го видя сега как ще отговори този политик.

    Понякога е трудно за политиците да издържат на такава сериозна поредица от въпроси, но това е изключително важно за всички нас, защото от тези политици и техните действия зависи какъв ще е животът ни и ние имаме правото да знаем отговорите на въпросите, които са неудобни за тях и не им харесват. За комерсиалните медии не мисля, че отговорът е толкова бинарно лесен, като обществените медии да са добрите, а комерсиалните – не, защото съм виждал много високи професионални резултати и впечатляващи постижения с висок журналистически стандарт в някои частни медии.

    Но това, което истински ме тревожи, е концентрацията на прекалено голяма собственост на медии в едни ръце или в една организация, която има интерес да влияе в една или в друга политическа посока, или пък да посява съмнение в обществото. Другото ми притеснение е, че частните медии в търсене на печалба може да не отделят достатъчно средства за сериозна журналистика и да залагат повече на развлечението, шоуто и сензацията.

    Стъпваме в полето на финансирането и ледът става хлъзгав.

    Наистина добрата, сериозната журналистика се нуждае от финансиране и това е, което характеризира обществените медии в Европа – да имат време и средства, за да отделят и разказват наистина важните истории, да говорят с лицата, които са въвлечени, да задават неудобните въпроси, да правят разследвания, а не просто да четат информации от агенциите или от прессъобщенията на институциите.

    Греъм Диксън признава какво го смущава, когато гледа към медиите на страни като България:

    Медийната концентрация ме тревожи, но също повод за тревога е, ако обществените медии са недобре финансирани, или не са финансирани достатъчно, за да отговарят на високопрофесионалната си мисия. Защото, ако трябва да съкращаваш парите, даже да не ти се иска, може да ти се наложи да се лишиш от разследваща журналистика, например. А тя е наистина важна за обществото.

    В България независимо от това кое е правителството, когато то е уверено в своята власт, намалява финансирането за обществените медии.

    Не познавам детайлите по отношение на България, но има за какво да се безпокоим. Достатъчно е да погледнем към Дания, където обществените медии са толкова добре поставени, но само в последните няколко седмици финансирането им беше намалено с 20 процента. Тревогата е в това, дали те ще могат да продължат да предоставят програмите, които трябва да разпространяват според лиценза им като обществена медия на съответното високо качество, каквото очаква и аудиторията им.

    Източник: bnr.bg

  • Петък, 11 Май 2018 15:36
    Опции за излизане от болница: починал, аутопсиран или...

    „Не знам какво е това здравеопазване, след като във формуляра за постъпване в болница, в графа "Изход от хоспитализацията" първата опция е: "Болният е починал", а втората: "Оздравял". Значи, ако влезеш в болница, по-вероятно е да умреш, така ли?!!!”

    Това написа във Фейсбук журналистът и писател Иво Тодоров, онагледявайки въпроса си със снимка от медицински документ:

    Снимка на Ivo Todorov.

    Напомняме, че според резултати от национално проучване на „Алфа рисърч” над 2 млрд. лв. доплащат българските пациенти за своето лечение като така дофинансират здравната система. Болшинството българи не одобряват и предложената от здравния министър реформа в здравеопазването.

     

  • Петък, 11 Май 2018 15:36
    Лили Маринкова: В БНР се назначават клиентелисти, които наложиха "политическа коректност" към някои правителства

    Журналистката Лили Маринкова изригна срещу БНР. Бившата водеща на легендарното предаване "Неделя 150" беше уволнена от генералния директор Александър Велев. След 2-годишна борба тя беше възстановена на поста си от Конституционния съд, но само 6 часа след това ръководството на държавното радио я пенсионира.

Оставете коментар