Понеделник, 10 Декември 2018
Неделя, 20 Май 2018 22:24

Почина оперната ни певица Христина Ангелакова, разочарована от журитата в реалити предаванията

Почина Христина Ангелакова. Световноизвестната оперна прима си отиде на 73 години, съобщиха членове на семейството ѝ.

Тя е родена в Исперих на 29 октомври 1944 година. Завършва Българската държавна консерватория, сега Национална музикална академия „Панчо Владигеров”. А след това записва специализация в академията „Санта Чечилия” в Рим.

Първите ѝ изяви на голяма сцена са в „Ла Скала”. През 1973 година получава голямата награда на конкурса за оперни артисти в италианския град Тревизо. А две години по-късно е първа в надпревара в Остенде, Белгия.

След като името ѝ става известно в световен мащаб. Тя е поканена да се завърне в България в колектива на Софийската народна опера. Установява се в София и пее на най-престижната оперна сцена в страната цели 23 години. Паралелно с ангажиментите си в родината Христина Ангелакова не спира да гастролира по света. Тя е мецосопран.

В периода 2001 – 2004 година е директор на Софийската опера. От 1985 г. преподава оперно пеене в Националната музикална академия, като от 2000 г. е доцент. Христина Ангелакова е председател на фондация „Опера и балет“ и почетен гражданин на град Исперих.

Пред репортер на BIG5 тя заяви преди няколко месеца, че трябва да бъдат променени реалити предаванията за певци. Според Ангелакова, прекалено много журито хвали талантите и ги убеждава, че са завършени певци. А в същото време - има още много какво да учат. Тя не подценяваше журитата в различните им състави, но се надяваше да бъдат променени, да се държат по-адекватно и да насърчават, а не да успокояват децата с лъжи. Журналистите пък ще запомним великата ни оперна певица с гостоприемството и топлото посрещане, което правеше винаги в дома си в столичния квартал "Изгрев", когато правехме интервюта. Ангелакова беше честна и не спестяваше критики. Тя обясняваше, че необясненото е много по-лошо, отколкото истината.

Поклон пред паметта ѝ!

 

Свързани статии (по етикет)

  • Неделя, 20 Май 2018 22:24
    Почина големият италиански режисьор Бернардо Бертолучи

    На 77-годишна възраст след кратко боледуване почина големият италиански режисьор Бернардо Бертолучи. Говорителят на режисьора е потвърдил трагичната вест, като е добавил, че Бертолучи е бил болен от рак, съобщи BBC.

    Той остави диря в историята на световното кино с шедьоври като "Конформистът", "Двадесети век", "Последно танго в Париж", "Последният император", "Малкият буда", "Открадната красота", "Мечтатели".

    Бертолучи е роден на 16 март 1941 г. в Парма. Той е син на поета Атилио Бертолучи и Нинета Джованарди. Бертолучи има брат, който също е режисьор и известен драматург.

    От най-ранна възраст той е пленен от киното. Голямо влияние в кариерата му има приятелството му с друг класик на италианското кино - Пиер Паоло Пазолини.

    Бертолучи започва да следва литература в университета "Ла Сапиенца" в Рим, но изоставя образованието си, за да се посвети на киното. За първи път се изявява като асистент-режисьор на Пазолини във филма "Безделник" (1961).

    През годините той отличен с много кинематографични награди. През 1987 печели "Оскар", през 1988 - "Златен глобус", през 1989 - BAFTA. Носител е ина "Златна мечка" от Берлин 1970 г., както и на "Златен лъв" от Венеция (1997, 2007). През 2011 г. Бертолучи получи почетната награда на Филмовия фестивал в Кан, а през 2013 г. той получи звезда на Холивудската разходка на славата.

    През 2014 г. на 14-ата среща на върха на лауреатите на Нобеловата награда за мир в Рим, Бернардо Бертолучи бе удостоен с наградата на върха на мира за своя принос в областта на правата на човека.

    Бернардо Бертолучи се е женил два пъти. Първата му съпруга е била актрисата Адриана Асти. След развода си с нея той се жени отново през 1978 г. за Клер Пеплоу, която е режисьор и сценарист.

    Резултат с изображение за Бернардо Бертолучи

    източник: life.dir.bg

  • Неделя, 20 Май 2018 22:24
    Глас от отвъдното

    От снощи не мога място да си намеря след новината за смъртта на Албена, която докосваше всеки с енергията си и озаряваше. Затова ще споделя и аз тези нейни думи, защото трябва да стигнат до колкото се може повече хора. От тях боли и изпитваш гняв. До степен, че ти иде да крещиш...

    Albena Ivailova"НЗОК е събирателният образ на отвратителното в държавата. Здравноосигурителната каса, а не Народното събрание, е събирателен образ на отвратителното в българската държава. В това съм вече напълно сигурна след днешните поредни часове (б. р. - четвъртък), пропилени в опит да регистрирам поредния си протокол за лекарството ми за рак на гърдата.

    Здравноосигурителната каса е добре смазана машина за унижение на достойнството и съсипване на здравето на хората. Същите, с чиито пари тази каса съществува. Тя до такава степен е проникната от цинизъм, безхаберие и чиновническа арогантност, че дори портиерът се държи като гаулайтер.

    Служителките, които контактуват с пациентите, са едни - подписвам се под това - от най-невъзпитаните, груби, мрачни и прости същества, които може да срещнете. Вече сънувам като кошмар обеления лак на ноктите им, стърчащите на фъндъци коси в тупирани прически и торбичките със салам, мляко и домати, с които дефилират пред чакащите ги часове наред болни.

    Знаете ли какво представлява чакалнята на Районната здравноосигурителна каса на София град - нещо като предверие на морга, ако се съди по осветлението и запуснатостта. Плюс няколко натъпкани до стените пейки, където с виновен вид се свиват 50-60 хронично болни.

    Знаете ли какво представлява информационната им система - един странен мръсен апарат за номерца. Знаете ли колко брошури, информационни табла, инструкции и прочее полезна информация за пациентите има в наличност в тази чакалня - николко, нищо, ниенте!

    Тази каса съществува в собствена паралелна дебилно-бюрократична реалност, която диктува на всеки шест месеца някакво нововъдение - лист, код, изискване, класификация, майна-си-райна, каквото ще да е, само да могат да те върнат да си оправяш документите, за да се мъчиш, да си губиш времето, да се поболяваш и да се чувстваш нищожен и жалък. Понеже знам това, на всеки шест месеца, когато трябва да си подновявам протокола, поглеждам на сайта на касата - дали пък няма да пише какво ново трябва да донеса, нещо, с което да ме изненадат - и мен, и лекаря ми, някакъв образец, обяснение, улеснение.

    Не, актуална информация никаква. А и това, което е написано, е дело на някой с тежки комуникационни проблеми. И разбира се, днес ме върнаха отново.

    След два часа чакане. Заради липса на една цифра от едно число, което даже не е от новия код на новия ми протокол, който код е правилно изписан, съгласно новите инструкции. Тази липсваща цифра е на края на иначе точно изписаната класификация на диагнозата ми. И проблемът бил голям, защото тази точно цифра, видите ли, обяснява в кой точно квадрант на гърдата ми е бил туморът, който е махнат преди близо две години?!

    Разбира се, тази цифра няма никакво отношение към лекарството и лечението ми, сега и завинаги. Със сигурност няма и разумна причина, която да обясни защо изведнъж тази цифра трябва да се изписва. Даже няма графа, кутийка, квадратче за нея... Всичко е символика - триумф на мракобесната държава над винаги грешния и осъден да греши в документацията гражданин пациент! Не мога да ви опиша какво облекчение се разля върху физиономията на служителката, когато с нотка на садизъм ми каза: "Ми, не може, госпожа, ще се върнете при онколога си." Попитах я знае ли, че пред кабинета на всеки един онколог в България, във всеки един момент чакат поне 50 души. Отговорът: "Айде сега, не ми обяснявайте, че знаете ли аз какво мога да кажа?!" Попитах я само дали знае какво е да се лекуваш от рак на гърдата, като пожелах да не научи.

    Тръгнах си, почувствах се отново унизена и смачкана, въпреки че се бях заклела да не се чувствам така, поревах си... За пореден път се убедих, че тази държава не е за хора. Стиснах зъби. Казах си, че все някога ще има справедливост. Проверих си липсващата цифра - оказа се 4. И утре пак отначало."

    (Мария Николаева, фейсбук)

  • Неделя, 20 Май 2018 22:24
    Почина Шарл Азнавур

    Изпълнителят на най-популярните френски шансони, композитор и поет Шарл Азнавур почина на 94-годишна възраст, съобщи Франс прес.

    „Аз съм типичен французин, което не ми пречи да бъда и типичен арменец”.

    Азнавур е роден в Париж на 22 май 1924 г. в семейството на арменски имигранти. Рожденото му име е Шанур Вахинаг Азнавурян. Докато е още в ранна възраст, неговите артистични родители го въвеждат в света на театъра.

    Той започва да пее на 9 години и скоро приема артистичното име Азнавур. За неговия пробив помага Едит Пиаф, която го чува да пее и го взема със себе си на турне във Франция и САЩ.

    Често наричан „френският Франк Синатра“, Азнавур създава песни преди всичко за любовта.

    Написал е над 1000 песни и мюзикъли, направил е над 100 записа и е играл в 70 филма. Азнавур пее на 5 езика и е един от най-известните френски певци зад граница, като е изпълнявал песни в Карнеги Хол и на други известни места по света.

    На 90-годишна възраст, през октомври 2014 г., Шарл Азнавур изнася с изключителен успех двучасов концерт в Москва.

    През 1996 г. на Шарл Азнавур е отредено място в американската Зала на славата за автори на песни.

    През 2009 г. певецът се съгласява да стане посланик на Армения в Швейцария (Азнавур живее от 1976 г. в Женева).

    Азнавур се е женил три пъти и има 6 деца. Той често обича да се шегува с физиката си, по-специално с ниския си ръст. Висок е само 160 см, и за него това е постоянен източник на шеги.

    На 30 ноември 2017 година Шарл Азнавур в съпровод на оркестъра си изнася 100-минутен концерт без антракт в зала Арена Армеец София.

Оставете коментар