Събота, 17 Ноември 2018
Вторник, 03 Юли 2018 17:44

Съдът върна Лили Маринкова на работа в БНР

Журналистът Лили Маринкова се връща като директор на програма "Хоризонт" на Българското национално радио. Това решиха магистратите от Върховния касационен съд.

БНР трябва да й плати обезщение от 15 500 лв. Решението е от 2 юли 2018 г и не подлежи на обжалване, пише "24 часа".

Решението на ВКС отменя въззивно решение от 30 март 2017 г., постановено от Софийския градски съд по въззивно гр.д. № 545/2017 г. Магистратите на ВКС постановиха отмяна на заповед № 1788 от 06 юни 2016 г. на генералния директор на БНР, с която е прекратено трудовото правоотношение с Лили Маринкова.

Съдът я възстановява на заеманата длъжност "директор" на Програма "Хоризонт". В същото решение се осъжда ръководството на радиото да заплати на Лили Маринкова 15 505,15 лв. (петнадесет хиляди петстотин и пет лв. и петнадесет ст.), което е обезщетение по Кодекса на труда ведно със законната лихва върху главницата и 600 (шестотин) лева съдебни разноски по делото. 

ВКС осъжда БНР да заплати на Върховния касационен съд и 583,22 лв. (петстотин осемдесет и три лв. и двадесет и две ст.) дължими държавни такси по делото.

Решението не подлежи на обжалване. Припомняме, Лили Маринкова бе освободена от поста от новия генерален директор на БНР Александър Велев през юни 2016 г. В коментар за произнасянето на ВКС Маринкова заяви: "Би било разочароващо да не спазя съдебното решение".

Генералният директор на БНР Александър Велев заяви: "Не мога да коментирам решението на съда. Когато се запозная с мотивите, тогава ще реша какво ще правя. Тя е освободена по член от Кодекса на труда, според който генералният директор има право да избере екипа си".

Свързани статии (по етикет)

  • Вторник, 03 Юли 2018 17:44
    Председателят на ВКС: Уверено вървим към автокрация

    Лозан Панов не се съгласи с доклада на Европейската комисия за напредъка на България по механизма за сътрудничество и проверка. Той заяви, че съдебната ни система е затънала в дълбоки зависимости.

    BIG5 публикува пълния текст на речта на председателя на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов, произнесена по време  на международна конференция, посветена на ролята на съдиите в обществената дискусия за върховенството на правото. Форумът е организиран от МЕДЕЛ (Европейски магистрати за демокрация и свободи) и Съюза на съдиите в България.

    Скъпи колеги, драги гости,

    Дванадесет години след присъединяването на България ЕС Брюксел безпрецедентно обяви съдебната ни система за независима. Това забележително историческо достижение на правовата държава бе отбелязано в публикувания преди няколко дни доклад на ЕК по Механизма за мониторинг на българското правосъдие. След провъзгласяването на независимостта ни, драги колеги, вместо да развея нейното знаме, аз неволно се почувствах като онзи съпруг, който е хванал жена си в изневяра, а тя възмутена го е попитала на мръсните си очи ли ще вярва или на нея. Можем само да гадаем защо ЕК е избрала този подход. Струва ми се обаче, че едва ли някога ще се доближим един към друг с добрата стара Европа, ако занапред ни свързват не ценностите, а лъжливите мостове на илюзиите.

    Защото да се твърди, че българската съдебна система е постигнала независимост, това означава, че:

    1. Съдът е независим арбитър, а не орган за борба с корупцията, следователно той няма обща наказателноправна политика с органите на досъдебното производство.

    2. Съдът, а не прокуратурата, е този, който казва със своя акт дали е осъществено или не едно престъпление.

    3. Дългът на всеки съдия изисква той да стигне до обективната истина независимо от действията и бездействията на страните.

    4. В търсенето на обективната истина съдът се явява онзи независим арбитър, който трябва да даде сигурност на всяка страна в процеса, че съдията не е повлиян от външни фактори при постановяване на решението по нейното дело.

    5. Съдът не проявява единомислие с прокуратурата и не се превръща в орган по осъществяване на наказателната политика на държавата, като нарушава фундаментални принципи в наказателния процес.

    6. Разследващите не работят по занижени стандарти и не развиват убеденост, че както и да е изработено едно дело, по-вероятно е да "мине" успешно през съда.

    7. Прокуратурата не работи поръчково.

    8. Не е възможно бизнес конкуренти да си разчистват сметките и чрез "услугите" прокуратурата да започва наказателно преследване, което скоро след това да бъде прекратявано поради необоснованост.

    9. Основните институции на наказателната политика работят, а не се търсят нестандартни и нетрадиционни решения, които да компенсират дефектите в основните стълбове на наказателната политика.

    10. Не се създават алтернативни институционални конструкции, които поради неясната си и съмнителна ефективност и легитимност се превръщат в орган за осъществяването на репресии.

    11. Политиците не се стремят да налагат зависими хора на най-високите етажи на съдебната власт, за да разтварят чадър над себе си и да отнемат чадъра на противниците си.

    Като представител на най-висшата съдебна инстанция, уважаеми дами и господа, смея да твърдя точно обратното:

    съдебната ни система е затънала в дълбоки зависимости и доказателство за това са следните факти:

    1. Участниците в злоупотребите в Софийския градски съд не са наказани, а един по един са напълно реабилитирани.

    2. Председателят на Върховния касационен съд (ВКС) се размина на косъм от импийчмънт, защото свободно изрази мнението си относно направените промени в Конституцията, които минираха истинската съдебна реформа.

    3. Членът на Висшия съдебен съвет (ВСС), който се отчиташе с есемеси на премиера, все още безнаказано и неуморно се труди в съдебната система.

    4. Главният прокурор преследва критиците си и поставя чадър над приятелите си и никой не се осмелява да инициира въвеждането на механизъм за неговия контрол.

    5. Болтовете на джантите на служебния автомобил на НСО на критичния към политико-съдебната задруга председател на ВКС се саморазвиха.

    6. Същият неудобен председател е посрещнат от младежи с маски, които държат окървавени агнешки главички преди заседание на ВСС, на което предстои дискусия по повод злоупотреба с власт от страна на главния прокурор, а полицията не си помръдва пръста.

    7, Магистрати, начело с председателя на ВКС, и техните семейства са подлагани на жесток медиен и институционален терор, който преобръща живота им с краката нагоре.

    8. Председател на апелативен съд е уличен от магистрат, че злоупотребява със служебно положение, за да обслужи олигархия и власт, а вместо наказание получава индулгенции от всички контролни органи. Съдията, огласил данните за тази злоупотреба, не е герой, а подсъдим.

    9. НАП тероризира неудобните на властта, следвайки принципа "зайко, защо си с шапка, защо си без шапка".

    10. Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) призовава на разпит председателя на ВКС, което отваря възможността всички административни ръководители да могат да бъдат привикани, докато административният орган има дела за решаване в съответния съд.

    Списъкът е дълъг и мога да продължа до безкрай. Но, ако си спомняте, преди година правосъдната министърка обяви, че в съдебната система има нужда от тишина.

    И нека бъде тишина... която се разчу чак в Брюксел.

    В последно време чувам само своя глас, а след мен вече няма да има кой да нарушава идилията. В новия ВСС тишината определено дебне отвсякъде. Ноторно известно е, че именно неизбежните сблъсъци между отделните власти са това, което ни пази от

    автокрация, към която ние напълно уверено вървим.

    Казвал съм и преди, че в България сме изправени пред една система, която е вербувала големи човешки и материални ресурси в изграждането на добре действаща машина, която умело си служи със службите, медиите, икономиката, политиката и, разбира се, съдебната система. Действията ѝ не се огласяват, а се държат в тайна. Грешките ѝ не се изваждат на показ, а се премълчават и укриват; противниците ѝ се преследват докрай, а тайните ѝ - то те са грижливо пазени и не могат да бъдат разкривани.

    От Брюксел вече ясно ни заявиха, че спасението на давещите се е дело на самите давещи се! Затова нека не забравяме, че отговорността е нещото, което в най-голяма степен разграничава успешните от неуспешните. Считам, че като магистрати разполагаме с достатъчно конституционни гаранции, за да се борим без страх и без да мълчим за върховенството на правото и неговия колапс в страни като нашата. Затова в последно време, докато слушам шума на тишината, често си припомням една прекрасна мисъл на Чърчил, който казва: "Онези, които избраха демокрацията вместо хляба, днес ядат 300 вида хляб, а тези, които избраха хляба вместо демокрацията, днес нямат нито демокрация, нито хляб. Вие избирате от кои да бъдете".

  • Вторник, 03 Юли 2018 17:44
    Венсан Пенар – адвокат на Баневи: След като България е знаела, че се връщат, защо са задържани във Франция?

    Ще бъдат ли екстрадирани семейство Баневи в България и какви ще са основните козове на защитата им? България е знаела, че те се връщат. Логичен е въпросът защо са задържани във Франция, след като се връщат в България, която ги издирва, пита френският адвокат на Баневи – Венсан Пенар, в интервю пред bTV.

    – В какво състояние са в момента г-жа и г-н Баневи? Какво са последните новини от тях?

    – Добре са, като се има предвид, че са за първи път в затвора. Но са оптимисти. Децата обаче им липсват. 

    – Кога ги видяхте за последен път?

    – Видях ги онзи ден, 14 ноември, в Апелативния съд в град Ех ан Прованс. 

    – Има ли физическа промяна в тях отпреди 2 седмици?

    – Не, никаква. Неприятно е обаче, че от 2 седмици са с едни и същи дрехи.  Естествено, Баневи не са предвидили, че ще бъдат задържани. Изненадата е пълна. На летището в Ница са сами с трите си деца. Когато ги задържат, полицията се обажда на техен приятел, който идва спешно да вземе децата.  

    – Разкажете ми за ареста на Баневи. Снимани ли са били? Имало ли е много полицаи? 

    – Да, имало и доста полицаи. Това е нормална подготвена процедура във Франция. Френската полиция е знаела, че Баневи тръгват за България. И просто ги чакат на летището. Семейството идва до гишето. Идват полицаите и им казват: Имаме Европейска заповед за арест. Задържани сте! Това е всичко. Няма насилие, никой не се е противопоставял. Няма агресия, но Баневи са задържани пред много хора и пред децата им. Не е имало журналисти, никаква публичност.

    – Слагат ли им белезници?

    – Такава е френската процедура, винаги се слагат белезници.

    – Вие познавахте ли семейство Баневи преди ареста?

    – Изобщо не ги познавах. Обадиха ми се в деня на ареста им, за да ги защитавам.

    – Защо според Вас точно Вие бяхте избран?

    – Защото съм адвокат в Южна Франция и защото имам добър опит с европейски заповеди за арест.  Ролята на френския съд в момента не е да се занимава с това дали Баневи са виновни или не. Това не е неин проблем.  

    – Каква конкретно е Вашата роля в защитата? 

    – Ролята ми е да предам становището на клиентите ми. Искат ли Баневи да се върнат в България? Не. Отговорът за момента е „Не”. Те не са съгласни с искането за връщане на българските съдебни власти и го заявяват пред френските. Първата ми цел е да получа всички документи около Европейската заповед за арест и да проверя дали са изрядни, както и да потърся дали има причини френският съд да каже: „Отказвам да върна семейство Баневи на българските власти.

    – Какви са аргументите Ви?

    – Имам два основни. Първият касае процедурата около заповедта. Дали разполагаме с цялата информация, за да я уважим. Това ми е първата работа като адвокат. И втората – да проверя дали няма други причини, освен заявените от българските  власти, за да поискат връщане на Баневи.  Проблемът е, че Баневи са задържани в момент, в който се връщат в България. Нормално, полицейските и съдебни власти в България и във Франция са във връзка, за да знаят къде са Баневи и какво правят. Мисля, че България е знаела, че те се връщат. Логичен е въпросът защо са задържани във Франция, след като се връщат в България, която ги издирва. 
    Целта ни е да извадим аргументи пред следствието, заради които може да бъде отказано предаването на Баневи на българските власти. Или поне да се зададат нови въпроси на България. Трябва ни допълнителна информация, за да сме сигурни, че процедурата отговоря на правилата.

    – Кои са важните дати оттук нататък?

    – Арестувани са на 26 октомври. В същия ден са представени на главния прокурор в град Екс от Прованс, 6 дни по-късно – на следствието. От този момент нататък има срок от 60 дни, в който следствието трябва да даде становище. След това, ако има съгласие от арестуваните да бъдат предадени, това се прави в 10-дневен срок. Но ако арестуваните обжалват решението на съда от Екс от Прованс, тогава Касационният съд разполага с 30 дни, за да се произнесе. Тоест имаме максимум 100 дни от момента на ареста до момента на предаването. Ако следствието или Апелативният съд не приемат искането за предаване, процедурата просто се прекратява. И тогава задържаните няма да бъдат предадени на българските власти.

    Източник: btvnovinite.bg

  • Вторник, 03 Юли 2018 17:44
    Призоваха шефа на ВКС Лозан Панов пред КПКОНПИ

    Лозан Панов: Подобен подход грубо нарушава конституционния принцип на разделение на властите и същността на правовата държава

    Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) е призовала председателя на ВКС Лозан Панов за вземане на обяснения по извършваща се проверка, съобщиха от пресцентъра на Върховния касационен съд.

    Недопустимо е да бъда призоваван в качеството си на председател на съд, съобщи БНТ Лозан Панов.

    "Подобен подход грубо нарушава конституционния принцип на разделение на властите и същността на правовата държава. Намирам, че няма правно основание за явяването ми в сградата на КПКОНПИ на посочената дата, е казал Лозан Панов в отговор до комисията.

    Причината за отговора на Панов е, че в негово отсъствие писмото за явяването му в КПКОНПИ е било предадено от трима служители на комисията на съдия Павлина Панова - зам.-председател на ВКС. То е било адресирано не до гражданина Лозан Панов, а до председателя на Върховния касационен съд.

    Според правилника за устройството и дейността на КПКОНПИ и Закона за противодействие на корупцията, комисията може да призовава и взема обяснения от граждани. Нормите обаче не предвиждат хипотеза за призоваване на председател на съдебна институция.

Оставете коментар