Петък, 16 Ноември 2018
Сряда, 11 Юли 2018 08:46

Лили Маринкова: В БНР се назначават клиентелисти, които наложиха "политическа коректност" към някои правителства

Журналистката Лили Маринкова изригна срещу БНР. Бившата водеща на легендарното предаване "Неделя 150" беше уволнена от генералния директор Александър Велев. След 2-годишна борба тя беше възстановена на поста си от Конституционния съд, но само 6 часа след това ръководството на държавното радио я пенсионира.

Пред БТВ тя заяви, че с идването си на шефския пост Велев е помислил, че медията е ливадата на баща му която коси и може да размахва пръст на журналистите и да казва "марш от тук, малко човеченце".

"Задачата на БНР е концентрирана в обществения фокус. Това не е търговско дружество. Програма "Хоризонт има втори директор, назначават се клиентелисти, БНР е дадено под аренда. Започвам да си мисля, че става дума за нарочна игра, защото за пръв път медията е на трето място по доверие. Назначават се хора със зависимости, които гонят кариерно израстване. Очевидно става въпрос за овладяване на медията. Не искам да се срещам с Александър Велев. Очевидно не му е до мен в момента и има по-важни задачи. Искам да се върна в БНР, но там обстановката е влошена. Има политическата коректност, стерилност в общуването. Призовавам г-н Велев да поеме лична отговорност за делото, което спечелих, а не както се случва винаги, да плаща данъкоплатецът", заяви Маринкова. 

Свързани статии (по етикет)

  • Сряда, 11 Юли 2018 08:46
    БСП-София стартира свое седмично предаване по радио "Фокус"

    "Софийска трибуна" ще се излъчва всеки понеделник от 17 до 18 часа

    Столичната организация на БСП стартира едночасово тематично седмично предаване "Софийска трибуна" по радио "Фокус". Началото ще бъде поставено днес от 17 до 18 часа.

    Гости на старта на предаването ще бъдат председателят на БСП - София Калоян Паргов и бившият министър на културата Георги Йорданов.

    Слушателите ще имат възможност да чуят от първо лице коментар за миналото и настоящето на София, както и интересни факти, свързани с това какво е планирано да се случи в града ни.

    Предаването на БСП - София "Софийска трибуна" ще се излъчва всеки понеделник от 17 до 18 часа по радио "Фокус".

  • Сряда, 11 Юли 2018 08:46
    Греъм Диксън: Тревожно е недостатъчното финансиране на обществените медии в България

    "Това, което истински ме тревожи, е концентрацията на прекалено голяма собственост на медии в едни ръце или в една организация, която има интерес да влияе в една или в друга политическа посока, или пък да посява съмнение в обществото", казва директорът на Департамент "Радио" на ЕС за радио и телевизия Греъм Диксън пред БНР.

    (Греъм Диксън отговаря за отдела "Радио" на Европейския съюз за радио и телевизия, който обединява 73 медии от 53 държави, преди това е бил управляващ редактор на една от радиопрограмите на Би Би Си, има дълъг опит с обществените медии)

    Как може да оцелее доброто старо радио в епохата на фалшивите новини, дезинформацията и завръщането на пропагандата?

    Добрата радиопрограма печели доверието на хората. А доверието е най-важното нещо в обществото. Когато ви давам една банкнота например, вие не трябва да мислите дали аз не съм си я напечатал сам, и когато ние предаваме информация, е същото – хората трябва да знаят и да имат доверие, че не получават скалъпени истории, изфабрикувани новини. Радвам се, че радиото навсякъде в Европа показва най-високи нива на доверие. Във времената на фалшиви новини и лъжи, това е много положително, защото хората осъзнават колко опасни и деструктивни могат да са те. За да дебатираме и даже за да спорим, ние се нуждаем от поне една обща основа на споделени факти. Ако този пласт от общопризнати факти липсва, няма бъдеще за обществата ни. Затова инвестирането в информацията, събирането на факти и разпространението на факти, което правят обществените медии в Европа, е абсолютно основополагащо за демокрацията.

    Кой определя стандарта какво е добра и какво не е добра журналистика?

    Най-общо – журналистът да проверява фактите, преди да ги съобщи, и наистина да знае за какво става дума. Да не променя фактите така, че те да служат на неговите собствени политически или социални възгледи. Важно е да даваме на хората разнообразни интерпретации и да се отнасяме с аудиторията като с възрастни хора, те не са деца, на които да промиваме мозъците. Не трябва да им казваме – ето в това трябва да вярвате. Трябва да позволим на хората да чуят дебата, да видят спорещите страни, да им дадем възможност сами да намерят по-правилната за тях позиция, когато виждаме, че едната страна казва едно, а другата не се съгласява. Медиите трябва да дават инструменти на хората да вземат решения. Но винаги на основата на добре проверени факти. И тези инструменти могат да послужат както в спора на маса, така и пред избирателните урни, когато човек гласува за една или друга партия, за един или друг кандидат или платформа.

    След падането на Берлинската стена медиите в България търсеха независимост от някогашната генерална линия на партията и правителството. Появиха се частните медии, които в началото бяха по-критични към властите, но според много анализатори днес частните медии също могат да са зависими от благосклонността на едно или друго правителство, от което зависи другият бизнес на техните собственици, например. 

    Наистина много интересен въпрос. Без да съм познавач на детайлите в българския контекст, виждам, първо, огромна разлика между държавна медия и обществена медия. Обществената медия принадлежи на хората и трябва да представя техните възгледи и разнообразната си аудитория и всъщност точно по тази причина обществените медии печелят доверието на хората. А не просто като говорители на правителството. Защото правителствата трябва да бъдат предизвиквани да отговарят на неудобните за тях въпроси. Така както човек даже да си приказва с приятел в бара, да се заслуша и да си каже – абе искам да го видя сега как ще отговори този политик.

    Понякога е трудно за политиците да издържат на такава сериозна поредица от въпроси, но това е изключително важно за всички нас, защото от тези политици и техните действия зависи какъв ще е животът ни и ние имаме правото да знаем отговорите на въпросите, които са неудобни за тях и не им харесват. За комерсиалните медии не мисля, че отговорът е толкова бинарно лесен, като обществените медии да са добрите, а комерсиалните – не, защото съм виждал много високи професионални резултати и впечатляващи постижения с висок журналистически стандарт в някои частни медии.

    Но това, което истински ме тревожи, е концентрацията на прекалено голяма собственост на медии в едни ръце или в една организация, която има интерес да влияе в една или в друга политическа посока, или пък да посява съмнение в обществото. Другото ми притеснение е, че частните медии в търсене на печалба може да не отделят достатъчно средства за сериозна журналистика и да залагат повече на развлечението, шоуто и сензацията.

    Стъпваме в полето на финансирането и ледът става хлъзгав.

    Наистина добрата, сериозната журналистика се нуждае от финансиране и това е, което характеризира обществените медии в Европа – да имат време и средства, за да отделят и разказват наистина важните истории, да говорят с лицата, които са въвлечени, да задават неудобните въпроси, да правят разследвания, а не просто да четат информации от агенциите или от прессъобщенията на институциите.

    Греъм Диксън признава какво го смущава, когато гледа към медиите на страни като България:

    Медийната концентрация ме тревожи, но също повод за тревога е, ако обществените медии са недобре финансирани, или не са финансирани достатъчно, за да отговарят на високопрофесионалната си мисия. Защото, ако трябва да съкращаваш парите, даже да не ти се иска, може да ти се наложи да се лишиш от разследваща журналистика, например. А тя е наистина важна за обществото.

    В България независимо от това кое е правителството, когато то е уверено в своята власт, намалява финансирането за обществените медии.

    Не познавам детайлите по отношение на България, но има за какво да се безпокоим. Достатъчно е да погледнем към Дания, където обществените медии са толкова добре поставени, но само в последните няколко седмици финансирането им беше намалено с 20 процента. Тревогата е в това, дали те ще могат да продължат да предоставят програмите, които трябва да разпространяват според лиценза им като обществена медия на съответното високо качество, каквото очаква и аудиторията им.

    Източник: bnr.bg

  • Сряда, 11 Юли 2018 08:46
    Петър Волгин пред BIG5: Да виждаш в „Свободна Европа“ символ на свободното слово означава, че умственото ти развитие е приключило в средата на 80-те години

    Управляващите владеят до съвършенство метода на „моркова и тоягата“. Отдавна заплахите и грубият натиск не са основното средство за запушване на устите. Изобщо не е нужно да заплашваш някой неудобен журналист. Много по-лесно е да го купиш. Съживяването на „Свободна Европа“ е поредният етап в глобалната война, която Съединените щати водят срещу Русия. ГЕРБ няма нужда да притежава медии, защото по един или друг начин контролира /почти/ всички. Със сигурност широката публика, която няма как да е запозната с медийното задкулисие, ще се изненада, ако разбере колко много от водещите медийни хора отдавна са се отказали да търсят истината, коментира пред BIG5 журналистът от БНР. 

Оставете коментар