Петък, 16 Ноември 2018
Четвъртък, 08 Ноември 2018 14:29

2 млн. българи стегнали куфарите за 30 г., над милион готови да го направят веднага!

Всяко трето българско дете се ражда извън страната!

Близо една четвърт от българите - 23%, са готови да стегнат куфарите за гурбет веднага. Това сочи изследване на "Сова Харис" за нагласите за трудова миграция, представено на форума „Отражение на външната трудова миграция върху българската икономика“. Той бе открит от вицепрезидента Илияна Йотова.

"Всяко трето българско дете се ражда извън страната, а над 2 милиона българи са напуснали страната в последни 30 години. Резултатите са ясни - остра демографска криза, влошаващи се тенденции, неразвита и отчасти блокирана икономика", заяви тя.

Йотова отбеляза още, че данните от изследването, което ще бъде представено днес, показват, че над един милион българи на възраст от 18 до 64 години имат нагласата да емигрират, за да търсят своето работно място и препитание навън.

По думите на Йотова причините са различни - от търсене на по-добро заплащане, професионална реализация и кариера до по-добри социални условия, повече правила, сигурност.

Според вицепрезидента няма как да се справим с проблемите без истинско реално развитие на българската икономика.

Фондация „Фридрих Еберт“ и Институтът за икономика и международни отношения представиха оценки за въздействието на трудовата миграция върху икономиката на България на базата на специално разработен модел.

Според изследването трудовата миграция е мотивирана главно заради по-доброто заплащане, по-добрите социални системи и по-добрите жизнени перспективи. А оставането в България - с по-евтиния живот и възможността да си с близките си хора.

60% от възнамеряващите да си потърсят работа в чужбина са на възраст от 18 до 40 години, а приблизително 80% са хора, живеещи извън столицата, сочат данните.

На въпроса „Обмисляте ли временно или трайно да си потърсите работа в чужбина?“ 23% от изследваните лица отговарят положително, а 77% посочват отрицателен отговор.

Нагласа да си потърсят работа в чужбина заявяват 30% от мъжете, 30% от хората с основно по-ниско образование, 33% от лицата на възраст от 18 до 30 години и 36% от неработещите.

15% от интервюираните лица декларират, че имат над 6 месеца опит от работа в чужбина. Интересно е да се отбележи, че 54% от имащите опит от работа в чужбина, обмислят отново да си потърсят работа извън границите на България.

По отношение на мерките за привличане на работници от трети страни в България, 77% от изследваните лица декларират, че не одобряват тези мерки, срещу 23% одобрение. Неодобрението си заявяват 76% от мъжете и 78% от жените, 78% от неработещите, 68% от пенсионерите, 74% от работещите в държавни предприятия, 78% от работещите в частния сектор, 82% от работещите в собствена фирма.

Основните изводи и заключения от социологическото проучване са:

- 23% от изследваните лица обмислят временно или трайно да потърсят работа в чужбина;

- 54% от лицата в работоспособна възраст (18-64 години), които нямат заболявания, непозволяващи трудова дейност и които имат опит от работа в чужбина, обмислят отново да си потърсят работа извън границите на България;

- Основните причини, които мотивират хората, обмислящи да си потърсят работа в чужбина са: по-високо заплащане (95%), по-добра социална система (50%), по-добро здравеопазване (40%);

- 32% от хората, обмислящи да си потърсят работа в чужбина, планират да работят зад граница 5 и повече години;

- 65% от хората, обмислящи да си потърсят работа в чужбина, заявяват, че ако започнат работа в чужбина, ще имат за цел по-бързо да вземат семействата си при себе си. Не е за пренебрегване, че 74% от хората, които възнамеряват да останат на работа в чужбина повече от 10 години и 60% от тези, които възнамеряват да останат завинаги в чужбина, имат за цел да вземат и семействата си;

- 85% от възнамеряващите да си потърсят работа в чужбина, биха потърсили работа в държава от ЕС;

- 71% от възнамеряващите да си потърсят работа в чужбина декларират, че предпочитат постоянна работа в чужбина;

- 40% от изследваните лица, възнамеряващи да си потърсят работа в чужбина, посочват, че биха се върнали в България за да се грижат за близък;

- 74% от възнамеряващите да си потърсят работа в чужбина декларират, че заплата между 1001 и 3000 лева би ги мотивирало да не търсят работа в чужбина;

- 90% от изследваните лица, възнамеряващи да си потърсят работа в чужбина, посочват, че повишаването на доходите у нас би ги задържало в България.

Според данни на НСИ към 31.12.2017 г., генералната съвкупност на населението на България на възраст 18-64 години е 4 375 931 души. Съгласно данните от реализираното представително за тази целева група проучване, 23% от тях възнамеряват да си потърсят работа в чужбина, или приблизително 1 006 464 лица.

Според заключението в изследването, презграничната трудова миграция е естествен и очакван процес, свързан с ефективното разпределение и използване на трудовите ресурси.

Българската икономика, особено в периода на растеж, е засегната както от трайната трудова емиграция, така и от временната – особено под формата на сезонна заетост и командировани работници, основно в транспортния сектор.

В краткосрочен план значителните трансфери на емигрантите се отразяват благотворно на българската икономика и облекчават социалната сфера. В дългосрочен план обаче българската държава има абсолютен интерес да ограничава трудовата емиграция и дори да търси обръщане на тенденцията заради възможността с опита, инвестициите, труда на работещите в страната да се постигне висок и траен икономически ръст.

Усилията на държавата за регулиране на потока на трудови ресурси следва да е съобразен с правилата в ЕС, с възможностите на икономиката да абсорбира квалифицират трудов ресурс, да бъде с дългосрочна визия и да не се основава на отделни мерки и спорадични инициативи, а на цялостна дългосрочна и комплексна стратегия. Това предполага коренно различен от сегашния пасивен подход, се казва в заключението на изследването.

Свързани статии (по етикет)

  • Четвъртък, 08 Ноември 2018 14:29
    Господин премиер, казвате, че сте се извинил и си мислите, че това е достатъчно?

    Господин премиер-министър Борисов!

    Гледах интервюто Ви по БТВ. Предполагам, че и много други българи са го гледали: кой у дома си в Угърчин, докато се кани да излезе на работа. Кой в Радомир - докато се чуди къде да си намери работа в тоя Радомир. И кой - в някой краен квартал в някой малък град в Испания, където се кани да иде да чисти къщи, гледайки Ви по Булсатком.

    Господин премиер, гледах Ви по БТВ и в главата ми нахлуха доста въпроси.

    И да, знам, че едва ли Ви е до моите въпроси и констатации, но няма как да не Ви попитам няколко неща оттук, от собствената си стена във Фейсбук  - едно от малкото неща, които не са ми ипотекирани.

    Вие така или иначе никога няма да разберете, че съм попитал, а пък аз ще съм попитал, с което всичко ще е точно.

    Господин премиер-министър, аз съм роден и израсъл в един краен квартал на град Кюстендил.

    Там, когато някое дете от тайфата направеше нещо лошо, ние – другите хлапета, от солидарност поемахме вината.

    Не знам, може би бяхме тъпи, може би бяхме балъци, но правехме точно така.

    Днес Вие казвате, че това, че един ваш вицепремиер нарекъл майките на децата с увреждания "майки на уж болни деца" е нещо лошо, но вие нищо не можете да направите, щото въпросният вицепремиер не е от вашата тайфа (партия)?

    И казвате, че сте се извинил?

    И си мислите, че това е достатъчно?

    Не, едно време не бихме ви взели в нашата тайфа в Кюстендил.

    Там такива аргументи не минаваха.

    Само че тайфата е едно, а правителството - друго.

    Май е така?

    Макар че понякога, когато наблюдавам българските правителства, си мисля, че думата "тайфа" им подхожда доста повече, отколкото думата "кабинет".

    Казвате, че има повече пари за пенсионерите.

    И спорите дали било коректно да се казва "40 лева повече" или "еди колко си милиона повече".

    Мама, която живее в Кюстендил, получава пенсия, при която вашата надбавка няма да я огрее.

    И не защото пенсията и е охолна и висока.

    Не!

    Просто тя надвишава точно с 10 лева сумата, до която Вие ще давате тия надбавки.

    Е, ще я поздравя от Ваше име.

    И от името на загриженото правителство.

    Апропо - мама е бачкала цял живот без да се спира, плащала си е данъците, отгледала е двама сина, има внуци и правнуци и ако разчиташе на мъдрото Ви управление, не ми се мисли.

    Та, мисля да и дам аз коледна надбавка.

    И мисля, че това е съвсем нормално и не пиша, за да се оплаквам.

    А за да Ви кажа, че когато искате да направите нещо добро за пенсионерите, не трябва да вадите по 40 лева на калпак за някои, а да направите така, че икономиката ни да позволява пенсиите да са достойни.

    Казвате, че имало 20 милиона повече за култура?

    Ама не казвате, че парите за култура са най-ниските в ЕС, а май и в Европа въобще, дори след този "уникален подарък" към бюджета на МК.

    А, да не забравяме, че в тези пари са и бюджетите на разни рекламни клипове, струващи по 200 бона, които са опаковка без съдържание.

    Но да, красива опаковка.

    И че тези пари попадат в ръцете на министър, който не успя да оварди знаковите стари сгради в София и страната, заявявайки, че "не може нищо да се направи".

    Казвате, господин премиер, че президентът бил лош.

    И че вие сте добър.

    Знаете ли, това ме интересува колкото ланския сняг.

    Не ме вълнува кой какво е казал, нито кой кого е атакувал и защо.

    Интересува ме единствено защо племенничката ми, която сега трябваше да е тук и да работи за просперитета на страната си и за собственото си благополучие, се намира в Англия.

    Интересува ме и защо половината ми роднини и почти всичките ми приятели предпочетоха да се махнат.

    И не, че приемам това драматично.

    Не.

    Те отидоха навън, защото тук не им се струва възможно да успеят, упражнявайки почтено собствената си професия.

    Знаете ли, че хората тук на хартия са добре.

    Това е, защото така Ви казват едни ваши съратници.

    Те Ви показват статистики, които са направени сред работещите хора у нас и които показват, че всичко е наред.

    Само не са Ви казали, че тези статистики касаят предимно държавната администрация, която е назначена предимно от няколкото партии, които образувате така нареченото статукво.

    Или един друг вид тайфа - такава, която имитира битки и опозиционност, но иначе си е създава собствен кодекс и квоти.

    Това – на теб, онова – на мен.

    На ти куклите, дай ми парцалките...

    Казвате, че се надявате протестите да стихнат, след като цената на горивата пада.

    Да, цената на горивата ту се качва, ту пада.

    Но не, протестите не са за това. 

    А заради простичкия факт, че част от хората са бедни.

    И че колкото и да паднат цените на горивата, цената на хляба, сиренето, маслото, млякото няма да паднат, макар, че умните глави мотивираха поскъпването именно с цените на горивата.

    Господин премиер-министър, ако не сте разбрал, че протестите са заради факта, че хората не живеят достойно, то тогава имам лоша новина за вас.

    Тя е, че от сградата на „Дондуков” не се вижда достатъчно добре какво става в страната.

    И за това, може би, е добре да направите обществена поръчка за нова фирма за почистване на прозорците ви.

    И последно, господин премиер.

    Разбрах, че днес сте на срещи с премиери, с посолства, довечера сте в Гърция, за да се видите с Ципрас.

    А пък аз познавам един Пешо, който сутринта бе съкратен от агонизираща малка фирма в малък град, а след обяд трябва да плаща ток, вода, да купи лекарства на болната си възрастна майка и да премисли добре какво да заложи в заложна къща, за да посрещне коледните празници.

    Познавате ли такива хора?

    Аз познавам.

    И знам, че тяхното мнение едва ли е важно за Вашата коалиция, но знам и друго.

    Когато управлението започне да мисли някакви стратегии, забравяйки, че тези стратегии се отнасят за съвсем обикновени хора от плът и кръв, то това означава, че управлението губи смисъл.

    Помислете за това довечера, докато гледате мач след среща с премиер-министъра на Гърция.

    И приятен ден!

    PS. И му кажете на тоя Валери Симеонов да вземе да се концентрира в телевизия СКАТ. Откакто стана премиер, телевизията страда откъм креативност. Молим Ви като фенове на бургаската кабеларка – освободете го, че не се търпи тая мъка вече...

    Венци Мицов, фейсбук

  • Четвъртък, 08 Ноември 2018 14:29
    Поздравявам отдел „Пропаганда“ на властта!

    Поздравявам колегите от отдел „Пропаганда“ на властта, че са се поучили от евродоклада, в който пише, че е нарушена свободата на словото в България и са пратили вчера на печатните органи 3 различни варианта на статията, в която пише, че всички протестиращи са бандити и съдружници на сестрата на Митьо Очите. Че иначе довчера пращаха на разните издания еднакви статии и ставахме за резил пред евродокладчиците...

    Днес, след като вече не е така, призовавам президента да се извини, задето каза, че „пропагандата заглушава плурализма на медиите у нас“.

    Друг въпрос е това, което Бойко току-що каза: че „журналистите са слаби“ и той „няма как да ги обучава“.

    Анна Заркова, фейсбук

  • Четвъртък, 08 Ноември 2018 14:29
    Кеворк Кеворкян: Какво се случва?

    Накъдето и да погледнеш, виждаш само знаци на Погрома, а Народът се е превърнал в истинска развалина. Преходът се оказа едно копеле, заченато с пазарлъци и компромиси

    Автор: Кеворк Кеворкян

    Властниците все се оплакват от фалшивите новини. Но заобикалят – или парфюмират – най-фалшивата: Прехода. 

    Сега, когато Хората се събудиха – по случайност това се случи около светлата дата 10 ноември – никой вече не претендира за бащинство на Прехода. И той се оказа едно копеле, което си беше ясно още от началото, заченато и дундуркано с пазарлъци и компромиси.

    Проект, лишен от Народната енергия и участие.

    На Народа бе отредена ролята, която винаги му отреждат – да сърба отровната попара, която други са я надробили, да сърба резултата от гламавите упражнения на случайни хора с Властта, това и нищо повече. 

    Така постепенно Народа съвсем го изключиха от играта, която играят от 30 години - да си седи настрани и да оскотява, колкото си ще. 

    В това имаха успех, грандиозен при това – накъдето и да погледнеш, виждаш само знаци на Погрома, а Народът се е превърнал в истинска развалина. 

    Няма статистика, в която да не му е отредена скотска роля – но и с това Властниците свикнаха, ако изобщо са му обръщали внимание. 

    Те дори не схващат, че когато българските деца се очертават като най-неуките и най-гладните, това има отношение към тях. 

    Сякаш някой друг е причинил катастрофата, а не те самите – всички, от всички политически котила. 

    Погледът им е забит в плочките на улица „Граф Игнатиев“, или малко по-нависоко – към джоба на някой апашор, крал извън всяка мярка, нищо повече. 

    Колкото повече Пропадането става все по-очевидно, толкова повече става ясно – отново и отново – че две свети думи липсват от речника на Властта: Народ и Бъдеще. 

    Властта винаги се е свивала в „своето“ Време, в това микроскопично убежище, рие на място с копита, без честна представа за Миналото - и без никаква за Бъдещето. 

    А Народецът е унижаван с дребни милостини, по-скоро гнусливи, отколкото нещо друго. 5 лева на тия, 20 на други - лафове обаче на корем. 

    Истината е, че изобщо забравиха Народа. 

    И затова се чудят, защо той скача за „две кутии цигари“, колкото щяло да бъде увеличението на данъка за старите коли? 

    Скача не заради увеличението – а заради отношението към него. 

    И добре, че пустият соц вкара в гена на българина конски дози послушание. Всеки наркотик обаче по някое време изфирясва. 

    И какво се случва сега, поне с това наясно ли са? 

    Радев спомена нещичко – а пък Цветанов веднага се обади, че толерира „хаоса“. 

    Хаос ли искат хората? 

    Че какъв по-голям хаос от този, в който обитават? 

    Какъв по-голям хаос от мизерията, в която са затънали? 

    Безсмислени са упражненията на тема, кой се бунтува, дали това не е „средната класа“ – и това се чу, каква е причината – горивата, данъците или нещо друго. 

    Отговорът е пределно прост: Бунтува се Животът. 

    Най-често това се чува и от улицата: не ви щем живота, не искаме живот по ваше предписание, той е продънен отвсякъде. 

    Хаосът е в друго – не в неподчинението, а в нещо съвсем различно, в пълното разминаване на реалностите: живата и фалшивата, която ни налагат.
    Например, не се умориха да повтарят, че тук бензинът е най-евтин. 

    И едва накрая се сетиха, да го съпоставят с доходите – най-простите неща сякаш са непостижими за тях – и се оказа, че, разбира се, тукашният бензин е най-скъп; дори в Гърция, където уж е най-скъп, е два пъти по-евтин, сравнено с доходите. 

    Така е и с всичко останало: играят си на пропаганда, но Народът усеща/проумява истината през собствения си живот. 

    Във всеки срез на Българския Живот сравненията с европейската нормалност са убийствени. 

    Хвалят се с някаква „средна класа“, понеже я сравняват с милионите тукашни бедняци – но не и с европейските средняци. 

    Разликата в доходите на най-бедните и богатите българи била осем пъти – казват го, сякаш е някаква хвалба. 

    А, всъщност, пак подритват милионите ни клетници.

    „Средната класа“ никого няма да удържи на власт. 

    Нито пък преторианските гвардии: Властта може да обогати някои хора, но това не означава, че ще ги направи трайно предани. 

    Вижте им фасона – това не са хора на идеите, а на портфейла. 

    На Улицата се изсипаха много млади хора, това е очевидно. 

    Сега мазните глави ще се опитат, и вече го правят, да ги политизират, дори мафиотизират, още не са се сетили да спекулират с черните знамена, които преобладават на места. 

    А те са напълно естествени: на черния живот му се полагат черни знамена. 

    Дали обаче не сме свидетели на нещо ново: Младите най-сетне да са осмислили геноцида, на който са подложени родителите им? 

    Схванали са, че това ще се случи утре и с тях /то и днес се случва/, ако не потърсят/огласят/ причините за Хаоса? 

    Може би започват да осъзнават моралният дълг, който имат към предишните поколения? 

    Абсолютно печално е, когато разни типове продължават да се чудят от екрана, защо хората се изсипаха на Улицата. 

    Между другото, утре може и да се приберат – но не бързайте да се радвате: Гневът ще си остане там, навън, дори безпризорен и никога няма да се превърне в нещо друго, ще си остане гняв. 

    А пък безпризорният гняв е най-опасният.

    И какво ще се случи накрая? 

    Най-вероятно Властта ще заиграе казачок, и ще се скрие в пашкула си. 

    Може би това ще се случи и с Бунта – и той ще се свие в собствения си пашкул. 

    Пашкул срещу пашкул, мълчание срещу глухо ръмжене - по пътя за Голямото Българско Никъде…

    (коментарът е публикуван на фейсбук страницата на автора)

Оставете коментар