Събота, 15 Декември 2018
Четвъртък, 06 Декември 2018 10:52

Факти, митове и обичаи за Никулден

На 6 декември празнуваме Никулден. Празникът е в чест на Свети Николай Мирликийски Чудотворец, който е покровител на моретата, езерата и реките, на моряците и рибарите, на семейството и рода, на търговците, банкерите, крадците, пивоварите, бъчварите, фармацевтите и затворниците.

 

Християнският култ към Св. Никола възниква и се разпостранява в пределите на Византийската империя през ІІІ - ІХ век, а от там в страните на Западна Европа. Векове наред църквата отбелязва празника на Св.Никола с тържествено богослужение. Смята се, че когато е ядосан, светецът причинява бурите и ураганите. Затова на Никулден всички гемии спират да се движат, за да се умилостиви и уважи светеца-покровител.

Приживе Николай Мирликийски е известен като противник на езичеството и арианството.

Св. Никола е най-популярният светец в Източноправославната църква и често се изобразява редом до Христос и Дева Мария. Той е единственият светец, който притежава силата да възкресява (със силата на молитвата си).

Според народните поверия именно Свети Никола носи първия сняг, падащ от дългата му бяла брада, а най-често бялата снежна зима пристига именно след 6 декември.

По традиция на празника се събира цялото семейство на трапезата, а тя не се вдига през целия ден. “Варвара вари, Сава пече, Никола иде с голямата лъжица и гости гощава”,  казва народната приказка.

Задължителен елемент в обредността през този ден е приготвянето на риба, чието тяло е покрито с люспи. Най-често това е шаран, тъй като според поверието шаранът е "слуга на Св. Никола".

В деня на свети Никола на трапезата освен рибник и обредни хлябове, трябва да има и постни ястия: варена царевица, жито, постни сърми, чушки, боб.

Поверие ни учи, че в портфейлите се слага люспа от празничната риба, която носи късмет и пари. 

Друго поверие гласи, че при почистването на рибата люспите не бива да падат на земята, защото се вярва, че ако човек стъпи там, той се разболява и умира. Костта от главата, която наподобява кръст, се запазва за лек против детски болести.

Когато се прави нова лодка, в нея трябва да се вгради икона на Св. Николай. Вярва се, че тя пази лодката от бурите и ветровете.

От началото на 21 век множество държави започват да емитират монети с лика на светеца – Беларус, България, Лаос, Македония, Ниуе, Острови Кук, Полша, Румъния, Русия, Тристан да Куня, Турция, Хонконг и Чад.

Св. Никола е първообраз на белобрадия старец, който раздава подаръци, известния у нас като Дядо Коледа, а по света като Санта Клаус (САЩ), Дядо Мраз (Русия) и др.

Николай е четвъртото по разпространеност мъжко име в България.

На днешния ден празнуват всички, чиито имена са производни или близки до името Николай – Никол, Никола, Нейчо, Нено, Нико, Николина, Николета, Кольо, Нина, Ния, Ница; моряците, банкерите, дарителите.

Свързани статии (по етикет)

  • Четвъртък, 06 Декември 2018 10:52
    Протоиерей Владислав Ципин пред BIG5: Усилете молитвите за вашите близки

    На днешния празник , когато отбелязваме Св. Николай Чудотворец, Оля Ал-Ахмед разговаря с Протоиерей Владислав Ципин от РПЦ в руската църква в София, която също носи името на светеца

  • Четвъртък, 06 Декември 2018 10:52
    „За да отговоря на народното желание, с благословията на Всевишния, прогласявам България за независимо Българско Царство!”

    Днес, в деня на 110-годишнината от обявяването на нашата държавна независимост - откъс от документалния роман на Неда Антонова „Царица Елеонора Българска”

    В началото на юли 1908-а княз Фердинанд предприема пътуване из Европа.

    Три седмици по-късно в Истанбул е извършен държавният преврат на младотурците.

    Българският дипломатически представител в Цариград Иван С. Гешов в частно писмо до ген. Паприков, външен министър на Княжеството, пише: „Защо да не използваме прочее настаналите обстоятелства и с един решителен замах да скъсаме веднъж завинаги връзките, които имаме с Турция, като провъзгласим България за независима държава”.

    В края на август – на приема на чуждите дипломати, на който външният министър Тефик паша очертава промените в империята, възникнали след държавния преврат, българският дипломатически представител не е поканен, тъй като България е васално княжество на Турция и той е смятан за обикновен турски чиновник.

    По това време избухва стачката на работниците и служителите в Източната железница и правителството нарежда обслужването да се поеме от българските железничари. Стачката не постига успех и компанията благодари на министър-председателя Малинов за съдействието, и го моли българските железничари да освободят местата си в администрацията. Правителството отказва.

    „Повърнете железницата!” – заповядва Фердинанд от Австро-Унгария, където се намира в момента.

    „Няма да я повърнем!” – отсича правителството.

    Князът е принуден да отстъпи.

    В средата на септември на свои митинги в деветдесет и седем български села и градове народът подкрепя идеята за обявяване на независимостта, а върху пътническия влак София – Бургас, теглен от машината „Фердинанд”, е окачен надпис: „Дерзайте, Княже! Думата е ваша!”.

    На 22 септемврив църквата „Свети 40 мъченици” на старопрестолния град княз Фердинанд чрез манифест обявява:

    „… за да отговоря на народното желание, с благословията на Всевишния, прогласявам България за независимо Българско Царство!”.

    И смирено приема молбата на председателя на Народното събрание и на министър-председателя да спази вековната традиция на българската държавност и да се нарече цар.

    (Короната отдавна е изработена в Мюнхен.)

    В този ден българите сами се освобождават от остатъците на петвековното робство и от гибелните на народа ни клаузи на Берлинския договор.

    Щастливата вест е съобщена на софийското гражданство чрез прочитане на телеграма пред входа на Военния клуб.

    Същия ден френският посланик в София Морис Палеолог донася на своето правителство:

    „Фердинанд смята, че шедьовърът на политиката му е постигане на мечтата му за царство, без да се обвързва нито с Русия, нито с Австрия и без да губи свободата на действията си”.

    А според сър Харолд Никълсън по онова време „Фердинанд вече не приличаше на лисица, защото косата и брадата му бяха станали вълчо сиви, а фигурата му се беше увеличила до царствени размери”.

    На следващия ден – 23 септември – в Двореца е окачен портрет на Монарха в одеждите на византийски император.

    Същата вечер новопрогласеният цар влиза в София на кон. До него царица Елеонора в бяла рокля.

    Множеството вика „ура”, пее и благославя.

    Слънцето красиво залязва над Витоша, а в душите изгрява величественият и тъй дълго лелеян идеал: националното обединение.

    © Неда Антонова, „Царица Елеонора Българска”

    AFISH.BG

  • Четвъртък, 06 Декември 2018 10:52
    Андрей Пантев пред BIG5: Още сме с комплекси, щом само изтъкваме, че сами сме си извоювали Съединението, "силните" не ни донесоха успех и исторически поуки

    "Гледаме в една посока, към най-силния, който обикновено е обявен за агресор. И нашата държава три пъти е обявявана за агресорка в историята. Нашето усилие винаги да сме със силните досега не ни е дало никаква предупредителна историческа услуга и поука. Самият факт, че изтъкваме, че сами сме си извоювали Съединението на България, свидетелства за нашите вечни комплекси за малоценност. Не трябва да променяме Националния си празник. Ако го нямаше Трети март, нямаше да има и Шести септември". Това заяви пред BIG5 историкът проф. Андрей Пантев по повод Съединението на Княжество България с Източна Румелия.

Оставете коментар