Понеделник, 18 Февруари 2019
Четвъртък, 06 Декември 2018 10:52

Факти, митове и обичаи за Никулден

На 6 декември празнуваме Никулден. Празникът е в чест на Свети Николай Мирликийски Чудотворец, който е покровител на моретата, езерата и реките, на моряците и рибарите, на семейството и рода, на търговците, банкерите, крадците, пивоварите, бъчварите, фармацевтите и затворниците.

 

Християнският култ към Св. Никола възниква и се разпостранява в пределите на Византийската империя през ІІІ - ІХ век, а от там в страните на Западна Европа. Векове наред църквата отбелязва празника на Св.Никола с тържествено богослужение. Смята се, че когато е ядосан, светецът причинява бурите и ураганите. Затова на Никулден всички гемии спират да се движат, за да се умилостиви и уважи светеца-покровител.

Приживе Николай Мирликийски е известен като противник на езичеството и арианството.

Св. Никола е най-популярният светец в Източноправославната църква и често се изобразява редом до Христос и Дева Мария. Той е единственият светец, който притежава силата да възкресява (със силата на молитвата си).

Според народните поверия именно Свети Никола носи първия сняг, падащ от дългата му бяла брада, а най-често бялата снежна зима пристига именно след 6 декември.

По традиция на празника се събира цялото семейство на трапезата, а тя не се вдига през целия ден. “Варвара вари, Сава пече, Никола иде с голямата лъжица и гости гощава”,  казва народната приказка.

Задължителен елемент в обредността през този ден е приготвянето на риба, чието тяло е покрито с люспи. Най-често това е шаран, тъй като според поверието шаранът е "слуга на Св. Никола".

В деня на свети Никола на трапезата освен рибник и обредни хлябове, трябва да има и постни ястия: варена царевица, жито, постни сърми, чушки, боб.

Поверие ни учи, че в портфейлите се слага люспа от празничната риба, която носи късмет и пари. 

Друго поверие гласи, че при почистването на рибата люспите не бива да падат на земята, защото се вярва, че ако човек стъпи там, той се разболява и умира. Костта от главата, която наподобява кръст, се запазва за лек против детски болести.

Когато се прави нова лодка, в нея трябва да се вгради икона на Св. Николай. Вярва се, че тя пази лодката от бурите и ветровете.

От началото на 21 век множество държави започват да емитират монети с лика на светеца – Беларус, България, Лаос, Македония, Ниуе, Острови Кук, Полша, Румъния, Русия, Тристан да Куня, Турция, Хонконг и Чад.

Св. Никола е първообраз на белобрадия старец, който раздава подаръци, известния у нас като Дядо Коледа, а по света като Санта Клаус (САЩ), Дядо Мраз (Русия) и др.

Николай е четвъртото по разпространеност мъжко име в България.

На днешния ден празнуват всички, чиито имена са производни или близки до името Николай – Никол, Никола, Нейчо, Нено, Нико, Николина, Николета, Кольо, Нина, Ния, Ница; моряците, банкерите, дарителите.

Свързани статии (по етикет)

  • Четвъртък, 06 Декември 2018 10:52
    Коледата е любов в действие!

    Представяме ви любопитни факти за светлия празник и забавни цитати, посветени на Рождество Христово

  • Четвъртък, 06 Декември 2018 10:52
    Протоиерей Владислав Ципин пред BIG5: Усилете молитвите за вашите близки

    На днешния празник , когато отбелязваме Св. Николай Чудотворец, Оля Ал-Ахмед разговаря с Протоиерей Владислав Ципин от РПЦ в руската църква в София, която също носи името на светеца

  • Четвъртък, 06 Декември 2018 10:52
    „За да отговоря на народното желание, с благословията на Всевишния, прогласявам България за независимо Българско Царство!”

    Днес, в деня на 110-годишнината от обявяването на нашата държавна независимост - откъс от документалния роман на Неда Антонова „Царица Елеонора Българска”

    В началото на юли 1908-а княз Фердинанд предприема пътуване из Европа.

    Три седмици по-късно в Истанбул е извършен държавният преврат на младотурците.

    Българският дипломатически представител в Цариград Иван С. Гешов в частно писмо до ген. Паприков, външен министър на Княжеството, пише: „Защо да не използваме прочее настаналите обстоятелства и с един решителен замах да скъсаме веднъж завинаги връзките, които имаме с Турция, като провъзгласим България за независима държава”.

    В края на август – на приема на чуждите дипломати, на който външният министър Тефик паша очертава промените в империята, възникнали след държавния преврат, българският дипломатически представител не е поканен, тъй като България е васално княжество на Турция и той е смятан за обикновен турски чиновник.

    По това време избухва стачката на работниците и служителите в Източната железница и правителството нарежда обслужването да се поеме от българските железничари. Стачката не постига успех и компанията благодари на министър-председателя Малинов за съдействието, и го моли българските железничари да освободят местата си в администрацията. Правителството отказва.

    „Повърнете железницата!” – заповядва Фердинанд от Австро-Унгария, където се намира в момента.

    „Няма да я повърнем!” – отсича правителството.

    Князът е принуден да отстъпи.

    В средата на септември на свои митинги в деветдесет и седем български села и градове народът подкрепя идеята за обявяване на независимостта, а върху пътническия влак София – Бургас, теглен от машината „Фердинанд”, е окачен надпис: „Дерзайте, Княже! Думата е ваша!”.

    На 22 септемврив църквата „Свети 40 мъченици” на старопрестолния град княз Фердинанд чрез манифест обявява:

    „… за да отговоря на народното желание, с благословията на Всевишния, прогласявам България за независимо Българско Царство!”.

    И смирено приема молбата на председателя на Народното събрание и на министър-председателя да спази вековната традиция на българската държавност и да се нарече цар.

    (Короната отдавна е изработена в Мюнхен.)

    В този ден българите сами се освобождават от остатъците на петвековното робство и от гибелните на народа ни клаузи на Берлинския договор.

    Щастливата вест е съобщена на софийското гражданство чрез прочитане на телеграма пред входа на Военния клуб.

    Същия ден френският посланик в София Морис Палеолог донася на своето правителство:

    „Фердинанд смята, че шедьовърът на политиката му е постигане на мечтата му за царство, без да се обвързва нито с Русия, нито с Австрия и без да губи свободата на действията си”.

    А според сър Харолд Никълсън по онова време „Фердинанд вече не приличаше на лисица, защото косата и брадата му бяха станали вълчо сиви, а фигурата му се беше увеличила до царствени размери”.

    На следващия ден – 23 септември – в Двореца е окачен портрет на Монарха в одеждите на византийски император.

    Същата вечер новопрогласеният цар влиза в София на кон. До него царица Елеонора в бяла рокля.

    Множеството вика „ура”, пее и благославя.

    Слънцето красиво залязва над Витоша, а в душите изгрява величественият и тъй дълго лелеян идеал: националното обединение.

    © Неда Антонова, „Царица Елеонора Българска”

    AFISH.BG

Оставете коментар