Четвъртък, 21 Март 2019
Четвъртък, 14 Март 2019 12:46

Корупция и преследване на журналисти в България отчита новият доклад на Държавния департамент на САЩ

Случаят "Иванчева" и "стабилно увеличаващ се политически натиск върху медиите" са сред акцентите в Доклада за България.

Българските власти са предприели стъпки за съдебно преследване и наказване на длъжностни лица, извършили посегателства върху човешките права, но правителствените действия са недостатъчни и безнаказаността е проблем. Това посочва в частта за България най-новият, 43-ти годишен доклад на Държавния департамент на САЩ за състоянието на човешките права по света.

В резюмето на 33-те страници, посветени на България, се посочва, че основните проблемите във връзка с човешките права в страната включват физическото малтретиране на арестанти и затворници от страна на длъжностни лица; тежките условия в затворите и местата за задържане; корупцията, неефикасността и липсата на отчетност в съдебната система; лошо отношение към мигрантите и хората, търсещи убежище; корупцията във всички правителствени подразделения и насилието срещу етнически малцинства.

Над 40% от хората в българските затвори се оплакват от физическо насилие от страна на властите, се уточнява в доклада. Като пример се посочва арестът на бившата кметица на столичния район "Младост" Десислава Иванчева и заместничката ѝ Биляна Иванова, обвинени в корупция, които бяха държани на улицата четири часа, докато силите на реда брояха парите от подкупа, който се твърди, че те са получили

В доклада се изтъква, че арестуваните често не получават адекватни медицински грижи, а условията в затворите са много тежки. Отбелязва се също, че сигналите за полицейско насилие често не се проверяват, а отговорните не се наказват.

Като пример за произвол се споменава задържането на журналиста от сайта "Биволъ" Димитър Стоянов и румънския му колега Атила Биро край Радомир. През септември двамата бяха задържани, след като самите те подадоха сигнал за унищожаване на документи.

Макар правителството да разполага с механизми да разследва и наказва злоупотребите и корупцията, използването им е било неадекватно, а безнаказаността е представлявала проблем, отбелязва докладът.

Законът гарантира свободата на словото, включително на печата, и правителството като цяло спазва това право. При все това се запазва безпокойството, че корпоративен и политически натиск, съчетан със засилващо се и непрозрачно съсредоточаване на медийна собственост и разпространителски мрежи, както и правителствено регулиране на ресурсите и подкрепата за медиите, е нанесло сериозни вреди на медийния плурализъм, подчертава текстът.

Индексът за устойчивост на медиите на IREX за 2018 г. отчита "стабилно увеличаващ се политически натиск върху медиите", както и всекидневен "тормоз и натиск срещу журналисти и собственици на медии. Индексът отбелязва съществуването на дълбоко разделение на "воюващи лагери" в медиите, който водят до клеветнически кампании и засилващата се "агресивна пропаганда". Продължава да има данните за сплашване и насилие срещу журналисти.

Като цяло медиите бяха активни и изразяваха широко разнообразие от позиции. Законите за ограничаване на "езика на омразата" се прилагаше и за печатните медии. Според доклада от юли на организацията "Репортери без граници" за разследващата журналистика, разследващи журналисти и медии са били "преследвани, сплашвани, разубеждавани чрез клеветнически кампании и определяни като "враг на държавата"", посочва докладът.

Според данните, използвани при съставянето на доклада, 81% от регистрираните случаи на реч на омразата са към ромското малцинство. Отбелязва се, че трите партии от "Обединени патриоти", които са част от управляващата коалиция, използват риторика, която насажда нетърпимост към ромите, турците и други малцинства.

Не са регистрирани случаи на физическо насилие с мотив антисемитизъм, но се увеличават коментарите и публикациите в социалните мрежи с такава насоченост. Дискриминацията спрямо ЛГБТ общността остава сериозен проблем.

В частта за изборите документът отбелязва, че не е имало значителни нарушения на предсрочните избори през март 2017 г. и според повечето участници в тях те са били свободни и честни. Според "Амнести интернешънъл България", случаите на сплашване на избиратели и други форми на нередно влияние са се увеличили, докато купуването на гласове е намаляло в сравнение с предишни избори.

Свързани статии (по етикет)

Оставете коментар