Вторник, 16 Октомври 2018
Четвъртък, 03 Ноември 2016 20:54

Huffington post: Гералд Кнаус превръща България във втори Ливан!

Българското правителство вече е решило да помогне на Германия за разплитане на тежкия възел с многобройните бежанци.

Вътрешният натиск върху Ангела Меркел я принуждава да търси вирианти да успокои своите сънародници с пренасочване на вълните от мигранти към България и Гърция. Българските медии така и не публикуваха едно важно изказване, което показва, че връщане назад по отношение на кризата с пришълците от Ирак, Афганистан и Пакистан едва ли ще има.

За пeриода 2011-2016 г. (б.а. 31.09.2016 г.) в страната ни трябва на няколко етапа да бъдат върнати между 19 000 и 23 000 получили тук статут, намиращи се обаче в Австрия, Германия, Дания, Белгия и Франция. Официалната статистика на българските власти за тази година вещае те да бъдат около 20 000. От началото на годината до средата на септември на българска територия са влезли общо 13 648 чужди граждани. Самият Доналд Туск препотвърди, че Вирант Б включва трайното заселване на чужденците в Югоизточна България, както и в някои обезлюдени места на Родопите.

Ясният с консервативните си уклони медиен център, поддържащ новинарския Huffington post потвърди, че българското правителство вече е решило да помогне на Германия за разплитане на тежкия възел с многобройните бежанци във Федералната република и да ги засели трайно в рамките на 2 години в пропадащите в демографско отношение общини Елхово, Малко Търново, Харманли и др.

През 80-те години Ливан се превърна в буферна зона, приемайки хиляди бежанци в лагери, в бивши общежития и във военни сгради. Това е и целта на канцлера на Федерална република Германия Ангела Меркел, която напълно има доверие на българския премиер Бойко Борисов.
Само два дни преди срещата във Виена, на 22 септември авторът на споразумението между ЕС и Турция и шеф на Европейската инициатива за стабилност -, в интервю за ORV TV Thek заяви, че всички планове на ЕС са се провалили, а споразумението с Турция е застрашено.

Месец преди това, той направи друго изявление, което въобще не бе забелязано в България. На въпрос ако ЕС не е готов да отстъпи в спора по визите и се провали, какво правим, той отговори: „Преминаваме към план „Б”. Ще заложим на Албания и Македония, вместо на Турция, ще запалим една свещ за България и Гърция и ще се надяваме стотици хиляди, които биха могли да избягат, просто да останат заклещени в тези страни. Условията там ще станат толкова тежки, че никога вече никой няма да идва.

Гералд Кнаус, освен съветник на Ангела Меркел като ръководител на Европейска инициатива за стабилност, финансирана от Сорос, е автор и на този втори план за създаване на периферна зона– буфер, подкрепена с финансови инжекции от ЕС, за който писахме още през май т.г. А замисълът на Сорос и неговият Институт за мигрантска политика за обезпечаване заселването на нелегални имигранти, премахването на националните границии размиване идентичността на европейските нации и създаване на хаос в ЕС, са отдавна известни.

Истинските причини за това, че турско–европейското споразумение е застрашено от провал са не само в спора дали двете страни изпълняват своите обещания. Както на срещата на върха на ЕС, така и на тази на 11–те страни от нашия регион трябваше да се изясни концептуално, какво искаме срещу предоставяне на безвизов режим.

А това са три неща: първо Турция да стане преди всичко доказано сигурна трета страна за всички мигранти, които ще бъдат връщани; второ, да преодолее бързо вътрешната обстановка на недоверие към всички и репресии, което я отдалечава от нормите на демократична държава; и трето, да създаде административния капацитет, необходим за провеждане на качествен и прозрачен процес по даване на убежище.

BIG5.BG

Свързани статии (по етикет)

  • Четвъртък, 03 Ноември 2016 20:54
    The Irish Times: Добре дошли в България, най-бързо свиващата се нация в света

    Най-бедната страна в Европейския съюз е разкъсана от неравенство в доходите и корупция, пише ирландското издание в остър материал, посветен на ситуацията у нас.

    Пред българите и посетителите на тяхната столица София по-рано през тази година беше разкрита ослепителна колекция на древно и модерно богатство. Националната галерия на страната, която се помещава в елегантен бивш кралски дворец, изложи 62 блестящи съкровища, датиращи от 1000-ната година в изложбата „Златното руно. Търсенето на аргонавтите“.

    То включва 16 експоната, които се показват за първи път, а досега са били съхранявани в добре охранявани помещения на фондация „Тракия“ – създадена от мултимилионера Васил Божков. Изложбата придаде културен блясък на шестмесечното българско председателство на Съвета на ЕС, а може би и малко блясък към сенчестата репутация на Божков.

    Основана през 2004-та година, фондация „Тракия“ твърди, че финансира научни изследвания и подобрява достъпа до музеите и опазването на културното наследство, като същевременно се грижи за колекцията на своя основател, която включва над 3000 скъпоценни артефакти.

    Васил Божков се смята за най-богатия човек в България, а империята му, простираща се от строителството до хазартния бизнес, е изградена във времената на хаотичния и понякога кървав преход между комунизма и капитализма през 90-те. Със своята фондация магнатът, който има прякор „Черепа“, се опитва да върне нещо на страната, която е най-бедната и с най-голямо неравенство в ЕС.

    Около 11 години след присъединяването на страната в ЕС, големите надежди за просперитет, по-солидна демокрация и повече социална справедливост, са помрачени от официалните данни на Европейската статистическа служба (Евростат).

    България има най-ниската работна заплата в съюза (260 евро), най-ниските средни пенсии (190 евро) и най-ниската средна работна заплата (575 евро). Повече от 40% от българите живеят в риск от бедност и социално изключване – два пъти повече, например, от германците.

    Освен това, докато средно в Европейския съюз най-богатите 20% от населението са 5.2 пъти по-богати от най-бедните 20%, то в България разликата между 20-те процента на върха и тези на дъното е цели 8.2 пъти – без да се отчита недекларираното богатство.

    „Има три български реалности. Хората със средни заплати не могат да живеят добър живот тук, като цените на храната, енергията и други неща са сравними с други места в Европа. След това имаме много малка средна класа, която живее в собствен балон, работи в старт-ъп или международни компании и живее в квартали на София, които са сравними с части от Берлин, например. Накрая имаме горния слой, който е отделен от всичко останало. Те имат фантастични коли и частни клубове, често припокриващи се със сенчест бизнес“, казва Даниел Кадик – директор на източноевропейския клон на Фондация „Фридрих Науман“, базиран в София.

    „Живеех в Берлин и никога не бях виждал „Майбах“. В София вече съм виждал три“, добавя Кадик.

    Икономиката на страната расте с около 3.5%, но според Световната банка растежът трябва да бъде „с поне 4% годишно в следващите 25 години, за да може България да достигне средните нива на доходи в ЕС“.

    България е начело на ЕС и когато става дума за един неизмерим показател – разпространението на корупцията, която пресушава икономиката, плаши чуждестранните инвестиции и продължава да държи хората в бедност. Според индекса на Transparency International България е най-корумпираната страна в ЕС, класираща се на 71-во място заедно с Южна Африка и Вануату.

    Също толкова е притеснително е проучване на ЕС от миналата година, според което само една четвърт от българите ще се доверят на полицията за жалба за корупция, а полицейските и митнически служители за смятат за държавните служители, които е най-вероятно да вземат подкуп.

    Европейският парламент оценява, че корупцията струна на България около 15% от брутния вътрешен продукт (БВП) всяка година, а разпространението ѝ обхваща всички аспекти на живота – от манипулирани търгове и непрозрачни договори за милиони евро до нуждата обикновените граждани да дават подкупи, за да се доберат до здравните и образователните системи и до тяхната Византийската бюрокрация.

    Всички тези проблеми, малки и големи, подхранват сивата икономика в България, която Международният валутен фонд (МВФ) оцени миналата година на 29.6% от БВП – най-големият дял в ЕС.

    Резултатът е осакатяващ цикъл на укриване на данъци и изтичане на капитали, изчерпани държавни средства, които трябва да финансират обществените услуги, и мрачно чувство за несправедливост, обида и недоверие към длъжностни лица и държавни институции.

    Проучване на ЕС от миналата година установи, че що се отнася до успех в живота, в България два пъти повече хора вярват, че „да познаваш правилния човек“ е по-голям фактор от доброто образование.

    Това усещане, че играта е нагласена в полза на тези с връзките, и че бедността е перманентна, се забелязва и в демографската картина – младите хора напускат страна, двойките имат по-малко деца и населението бързо се срива.

    ООН твърди, че България всъщност е най-бързо свиващата се нация в света, като сегашното и население от около 7 милиона души се очаква да намалее до 5,4 милиона до 2050 година и до 3,9 милиона до края на века.

    България вече е загубила почти 2 милиона души от пика на населението от близо 9 милиона през 1989 година, разкривайки масовото и дългосрочно въздействие на прехода от комунизъм към капитализъм в Източна Европа – където осем други държави се очаква да претърпят спад на населението от повече от 15% до 2050-та година.

    Най-високият процент на смъртност в ЕС, съчетан с едно от най-ниските нива на раждаемост в страната и емиграцията на десетки хиляди работници всяка година, оставят България в главоблъсканица как да финансира пенсиите и здравеопазването за застаряващото население.

    Не е изненадващо, че десетки хиляди българи търсят работа в чужбина всяка година, като Германия, Великобритания и Испания са предпочитаните дестинациите, а това създава хроничен недостиг на персонал в здравните служби на страната, в училищата и в други големи сектори.

    „Има места в страната, където няма лекар в радиус от 50 килиметра. В болницата трябва да си носите собствена тоалетна хартия и такива неща. Това е климат, в който много хора просто не искат да живеят повече“, казва Кадик.

    Докато младите специалисти напускат дома си в търсене на по-високи заплати, по-добри условия на труд и по-малко корумпирана среда, много българи дори не чакат дипломирането си, за да започнат да търсят възможности вън от страната. Около 17% от българските студенти са избрали чуждестранен университет, а водещите университети в страната се опитват да запълнят стотици празни места през новата учебна година.

    Светлинката добри новини за хората, които се завръщат от чужбина е, че ще намерят семейния си дом да ги очаква. Около 84% от българите притежават мястото, където живеят, в сравнение с 53% в Германия.

    „Хората получават апартаментите, в които живеят (когато комунизмът се срива) и са щастливи да притежават домовете си, защото в противен случай просто не могат да си позволят жилището“, казва Кадик.

    „Много българи, особено възрастните хора, разчитат на храна, отгледана на малък сеемен парцел извън града. Семейната обвързаност тук е силна, а сред приятели и роднини има много обмен на малки услуги и взаимно подпомагане. И това е неизбежно поради липсата на добри услуги“.

    Автор: Daniel McLaughlin, The Irish Times

    Превод и редакция: Барикада

  • Четвъртък, 03 Ноември 2016 20:54
    Ив Маму пред „Фигаро”: Нашият елит ни предаде пред лицето на исляма

    Сега, когато съществуването на междуобщностно напрежение беше признато дори от бившия министър на вътрешните работи на Франция Жерар Колон, журналистът Ив Маму обвинява френския елит за това, че той не е отделил необходимото внимание на имиграцията и е затворил очите си пред ислямизацията на страната.

    Интервю на Пол Сюжи,  "Фигаро"

    "Фигаро": Как ви се струва, имиграцията и ислямизацията ще доведат ли до това, че французите няма да могат „да бъдат нация“? Каква връзка намирате между предполагаемия, смущаващ подем на исляма и предполагаемия разпад на френската нация?

    Ив Маму: Книгата „Великото игнориране“ (Le grand abandon, editions de Toucan,Paru le 25 septembre 2018) представлява опит за възстановяване на картината. Стараех се да разбера как и защо паралелно с френската нация постепенно започна да се формира ислямска нация. Гръмките изявления на бившия министър на вътрешните работи Жерар Колон, след като предаде пълномощията си на премиера Едуар Филип, показват, че противопоставянето на тези две нации в съвременна Франция води след себе си до риск от стълкновение. Както каза Колон, днес ние (тоест, мюсюлмани и немюсюлмани) сме „редом един до друг“, но няма гаранция, че утре няма да се окажем „един срещу друг“. Сценарият на възможна, истинска гражданска война беше описан от този, който от година и половина всекидневно чете отчетите на полицията и жандармерията.

    Жерар Колон е част от френския политически елит. Той напусна поста си, като заяви, че гражданската война не е през девет планини. Всичко това потвърждава избраното от мен заглавие „Великото игнориране“. Както и да го погледнем, предупреждението от страна на действащ министър би трябвало да произведе огромен ефект. Но, тъй като той произнесе думите си вече на изпроводяк, някои от средствата за информация дори не ги отразиха.

    Гражданската война означава разделяне на нацията. Не знам дали тя ще се случи, но ми се струва важно да се замислим за съществуването на две нации на една територия. Понякога, към стълкновение между нациите водят лошо очертаните граници. Във Франция ислямската нация беше създадена. Тя беше резултат от водената политика. Френският елит, тоест държавния апарат, политическите партии, експертите, кметовете, медиите, дейците на културата, всички те по ред причини, в продължение на няколко десетилетия (и до ден днешен) поддържаха и оправдаваха мюсюлманската имиграция.

    Тези преференции на елита към исляма създадоха истинска пропаст между върховете и низините на Франция. Публикуваният ежегодно от Парижкия център за политически изследвания индекс на доверието прекрасно отразява това явление. Голяма част от френското население изпитва цяла гама от негативни чувства към политическата класа. От неприязън и отвращение до отхвърляне и безразличие. Какво представлява сам по себе си този разрив между върховете и низините на обществото?  Според мнението на хората, това е прекалено инвазивния ислям и излишно голямата (прекомерната) имиграция. Любопитно е, че индексът щади само две институции - армията и полицията, доверието към които достига близо 80%.

    - Може би, но дали това е достатъчно, за да твърдим, както правите вие, че ислямизма и имиграцията са били планирани, разработени, оформени и подготвени предварително?

    - Имиграцията беше обмислено и организирано явление, обаче възникналата като резултат ислямизация не влизаше в плановете. Но тъй като, въпреки ислямизацията, имиграцията продължава, явно нашия елит я възприема като незначителна. Или просто му е все едно. Искам да подчертая именно това безразличие, което крие в себе си риска от гражданска война. Това упорство, с което правителството съдейства за формирането на ислямска нация, просто е поразително. В книгата си цитирам всички постановления на съвета на министрите в полза на мюсюлманската имиграция: носенето на воали, бурки, никаби, многоженството. Същото се отнася и до Конституционния съвет, който реши, че в интерес на държавата е да позволи да се умножават салафитските училища и да снеме отговорността „в името на солидарността“ от тези, които съдействат на нелегалната имиграция. Книгата ми отбелязва също странната слепота на Центъра за светска държава в тези случаи, когато става дума за исляма. Същевременно Центърът, както и Висшият съвет за телевизия и радио, проявяват непонятна отзивчивост към исканията на мюсюлманската аудитория. За всички мои твърдения в книгата ми са цитирани съответните източници. Във „Великото игнориране“ има приблизително 700 бележки и цитати. Анализът на тези проверени и потвърдени факти позволява да се направи извода, че в крайна сметка френският елит отдава предпочитанията си на исляма. Това ни връща към вашия първи въпрос. Днес не само ислямът възпрепятства създаването на нация. Елитът също не иска това.

    - В книгата си Вие пишете „Свирепсващия днес политически антирасизъм никога не е поставял пред себе си за цел борбата с расизма“. Какво имате предвид?

    - Не забелязах някакви протести на антирасистките организации против рапъра Ник Конрад, който пееше за убийство на белите хора и белите деца в люлките им. Или срещу „Коренните жители на Републиката“, които съвместно с профсъюза „Сюд Едюкасион“ провеждат закрити за „белите“ семинари. Или срещу Медина, който мечтае да обеси безбожниците на Голгота. Или против телевизионния водещ Ернот и министъра на културата Нисен, които желаят в телевизията да има по-малко „бели“. В същото време, когато Ерик Земур отбеляза високия процент на имигранти в затворите, а Жорж Бенсусен се опита да обясни, че сред голямата част от мюсюлманското население на Франция се шири антисемитизма, тогава антирасистките организации обединиха усилията си, за да го изправят пред съда. Всичко това, в името на борбата с расизма.

    Тези примери позволяват да очертаем зоната на действие на антирасизма. Всичко се свежда до това да затворят устата на критиците на „многообразието“. При това, „многообразие“ не просто като мъглив антирасистки лозунг. В своята книга аз доказвам, че „многообразието“ е форма на политика. Тя е субсидирана от държавни антирасистки организации, училища, където още от началните класове предлагат да се изучава арабски език, от министерството на културата, финансиращо „многообразието“ в киното и театъра, от Френската асоциация за нормализация, която прави рейтинги за „многообразие“ на предприятията, от Висшият съвет за телевизия и радио, който със своя индекс за „многообразие“ мечтае, едва ли не, да наложи етнически квоти на медийните канали, а така също от различни лобисти, като „Клуб XXI“ на Хаким ал-Карави и асоциацията „Съществуване“…

    „Великото изоставяне“ доказва, че политическият антирасизъм и риториката на „многообразието“ не целят борба с расизма. Те насаждат в главите ни мисли за това, че „цветните“ имигранти по подразбиране са жертви. Службите на министър-председателя сега разпространяват филмчета срещу сексуалната агресия. В едно от тях бял мъж напада момиче от магребски произход. В негова защита се намесват бяла жена и черен мъж. Тази идеологическа лента обвинява за сексуалната агресия белия мъж и не признава, че подобна агресия могат да проявят и „цветните“ жертви. Аз съм сигурен, че, формиран по този начин, образът на жертвата у цветните французи способства за проявите на днешната агресия.

    - Кого имате предвид, когато казвате „елит“? Може ли да сложим цялата политическа, икономическа, културна и информационна отговорност в една кошница?

    - Моята книга разглежда политическите партии, министерството на правосъдието, антирасистките организации, университетите, училищата, експертите, интелектуалците, светът на киното и театъра, както и няколко други групи… Всички тези групи и ведомства работят в собствените си области за провеждане на „многообразието“ и свързаното с него „съвместно съществуване“. Вече споменах за Съвета на министрите, Конституционния съвет и Висшия съвет за телевизия и радио. Също така привеждам примери за интелектуалци, които подписват петиции и устройват в медиите разправа над всеки общественик, чиято гледна точка се отличава от тяхната. Алжирският писател Камел Дауд се убеди в това на собствен гръб, когато заяви, че масовите изнасилвания през 2015 г. в Кьолн са свързани с вноса в Германия на патриархална култура в отношенията между половете.

    Експертите оправдават и поощряват имиграцията в името на предполагаеми ползи за икономиката. Министерството на правосъдието нарушава свободата на словото на Земур и Бенсусен. Аз съм написал 600 страници с подкрепящи се един друг примери, чиято логика говори за революция, провеждана „отгоре“. За 30 години френското общество се откъсна от светския, републикански модел и премина към мултикултуралистки, комунитарен, антисветски модел. Става дума за истинска революция, която все още продължава пред очите ни. Политическият, икономическият и ведомствен елит се отказаха от светския, републикански модел, без да питат за мнението на населението. Френският елит преживява прелома на века, който може да доведе до крах на демокрацията и светското общество. И за какво? Боя се, че изгода от всичко това може да извлече само ислямизмът

    - Според Вас, върху политиците лежи главната отговорност за разпространението на ислямизма. В това число и върху Националния фронт. Защо?

    - Националният фронт изигра ролята на плашило. Самото му съществуване попречи за формирането на сериозно обсъждане на темите за исляма и имиграцията. Сърфирайки по ръба на расизма и антисемитизма, Жан-Мари Льо Пен способства за хегемонията на антирасистката риторика. Марин Льо Пен се опитваше да промени лицето на партията, но щетите вече бяха непоправими. При това ефектът им се запазва до ден днешен. Колкото до левите правителства, те носят основната историческа отговорност, за което пиша във „Великото игнориране“.

    - Вие обвинявате политиците, особено левите („ислямо-левичарски“), в клиентелизъм, обаче сам признавате в предисловието, че мюсюлманите са станали неразделна част от френското общество. Тогава, дали политиката не е длъжна да общува и с тях в това число?

    - Клиентелистките леви се заиграват с ислямския комунитаризъм. Дават огромни субсидии за строежа на джамии. Всичко това, за да спечелят гласовете на мюсюлманите. Ислямо-левичарските течения насърчават ислямската агресия в стремежа си да получат властта. Това са две различни течения, но и двете се използват от мюсюлманите като инструмент за завоюване на властта. Използването на исляма от левите изкопа гроба на светското общество. Макар, че светското общество не е празен звук. Това е гражданското пространство. То на свой ред създава условията за политика, защото е освободено от всички тези теми, които не се отнасят към дискусията и преговорите.

    Светската система ограничи религията до дома и храма, изведе я от политическото пространство, посявайки именно зърната на гражданската война. Светската република трябва да признава само гражданите, а не общностите, още повече религиозните. Позицията на нашите десни и леви политици, че републиката дължи джамии на мюсюлманите, е грешка и предателство. Грешка е, защото това засилва мюсюлманския комунитаризъм и сепаратизъм. Предателство е, защото дългът на републиката се състои в обезпечаването на всички французи, независимо от вярата и цвета на кожата с образование, свобода на словото и мисълта.

    - Вие толкова много критикувате църквата. Но нима тя не изпълнява своята роля когато проявява състрадание към имигрантите? Трябва ли винаги да свеждаме всичко до политика? 

    - Ролята на журналиста не е в това да приема видимото за действителност. Когато Макрон отива в колежа "Свети Бернар" и заявява на висши представители на френския католицизъм, че трябва да „ремонтират“ прекъснатите връзки между църквата и държавата, какво според вас е това? Стъпка в правилна посока? Не, това е политика. Той се обръща към католическата църква, която вече цяло столетие страда от светската държава и отлива на вярващи. Той й казва: да забравим за светската държава, връщайте се в политиката. За какво му е това на Макрон? Естествено, за да намери съюзници в големия проект, наречен „френски ислям“. На Макрон му трябват съюзници, за да се избави от светското общество. А нима има по-добър съюзник от църквата? Що се отнася до състраданието, проявявано от страна на църквата към имигрантите, трябва да напомним, че то  има избирателен характер. Църквата не защити египетските копти по време на избиването им в Египет и почти не протестира против сегашната етническа чистка, която засегна източните християни. Тя мълчи и за убитите от "Ислямска държава" езиди. Такъв избирателен подход към състраданието предизвиква въпроси. В книгата си аз правя опит да покажа, че показната благотворителност на църквата към мюсюлманите също е политика.

    - Що се отнася до средствата за масова информация, Вие виждате ли в тях „фалшификатор на истината?

    - Преди няколко дни в новините на „Франс 2“ излезе репортаж за истинска епидемия от нападения с нож в Лондон. Но точно същата епидемия се вихри и във Франция, а всички медии мълчат за тази ситуация. Единствено, преглеждайки всички вестниците от провинциалната преса, осъзнаваш мащаба на случващото се, нерядко смъртоносно насилие. Когато вестниците пишат за нападение с нож, не се съобщава името на извършителя, нито неговите мотиви. Наблюдава се един стремеж към анонимизиране на "лудостта".  Подавляващото болшинство медии са съучастници в катастрофата на века. Те вече не говорят за проблемите, а проповядват „многообразие“ и „съвместно съществуване“.

    Ив Маму е бивш журналист във вестниците „Льо Монд“, „Канар Аншене“, „Либерасион“ и „Трибюн“

    Източник: lefigaro.fr; превод: Никола Стефанов, "Гласове"

  • Четвъртък, 03 Ноември 2016 20:54
    Италия заплаши да затвори летища, ако Германия депортира мигранти

    Германската агенция за бежанците подготвя връщането с чартърни полети на мигранти в Италия – страната, където те първоначално са били регистрирани

    Италия заплаши да затвори летищата си на фона на информации, че южната германска провинция Бавария подготвя мащабна депортация на мигранти към Ботуша, съобщава Нова телевизия.

    "Ако някой в Берлин или Брюксел планира да ни "подхвърли" десетки мигранти с неоторизирани чартърни полети, трябва да е наясно, че никое летище няма да е на разположение. Затваряме летищата така, както вече затворихме и пристанищата", заяви италианският министър на вътрешните работи Матео Салвини в неделя.

    "Всекидневникът "Ла република" писа, че Германската агенция за бежанците е разпратила "десетки писма" до мигранти, с които ги предупреждава, че се подготвя връщането им в Италия - страната, където те първоначално са били регистрирани, вероятно с чартърни полети. Твърди се дори, че първият такъв полет бил насрочен за 9 октомври.

    Двете държави преговарят за двустранна сделка за мигрантите. Германия ще връща в Италия хора, които са потърсили убежище първо на италианска земя. А за всеки приет обратно, Рим ще изпраща в Германия по един имигрант, на когото вече е разрешено да остане в Европа.

    Въпреки че германците обявиха сделката за сключена, Италия твърди, че не е така. Рим иска още отстъпки, като нов договор за бежанците на мястото на Дъблинското споразумение и промяна на начина на работа на патрулиращите кораби в Средиземно море.

    Часове след закана на Салвини Германия отрече да готви депортиране на мигранти към Ботуша.

Оставете коментар