Вторник, 22 Октомври 2019
Сряда, 25 Януари 2017 09:46

Шефът на Музикалния театър Марио Николов: Политиката в областта на културата за последните 2 години е пагубна!

Видно е, че тези проблеми започват с идването на Рашидов като министър на културата на Република България. С фриволните си управленски решения и с реформата си той вероятно ще остане в историята, казва Николов

Тенорът и режисьор Марио Николов е едно от най-популярните лица на класическото музикално-сценично изкуство у нас.

Творческата си кариера на сцената на Националния музикален театър „Стефан Македонски” в София започва през 1989 г., където изпълнява всички централни тенорови партии. Коронни в певческата му кариера са ролите на Граф Тасило в „Графиня Марица”, Айзенщайн в „Прилепът”, Княз Едвин в „Царицата на чардаша”, Баринкай в„Цигански барон”, Парис от „Хубавата Елена”, Принц Раджами в „Баядерка”, Данило от „Веселата вдовица” и много други.

Марио Николов е учил оперно пеене във Висшето музикално училище във Виена и ДМА „П. Владигеров” в София. Завършил е режисура в НАТФИЗ “Кр. Сарафов” и неговият режисьорски профил са музикално-сценичните спектакли.

За периода 2013-2015 г. Марио Николов е директор на Държавния музикален и балетен център София /Национален музикален театър „Ст. Македонски” и Балет „Арабеск”/.

Г-н Николов бихте ли ни въвели накратко в хронологията на сюжета около Вас?

- През януари 2010г. имаше конкурс за директор на Музикалния театър. След конкурса трупата предприе протестни действия и новоизбраният директор не бе допуснат до театъра. Последваха срещи в МК с членове на трупата, синдикати и представители на министерството. Министър Рашидов, без да се съобрази с желанието на трупата, назначи пак временно директор до конкурс. Този директор уволни главния диригент, водещи солисти и авторитети в театъра. Повечето от тях заведоха дела и съдът ги върна на работа. Така минаха повече от две години. През пролетта на 2013 г. министър В. Пенев, по сигнал и след среща със синдикатите, уволни въпросния директор, защото не отговаря на изискванията за заемане на длъжността - няма диплома със степен магистър. Министър Пенев обяви конкурс за заемане на длъжността директор на ДМБЦ-София.

През месец юли 2013 г., по времето на министър Стоянович, конкурсът беше проведен. От единайсет кандидати, представили се пред сериозна комисия професионалисти, конкурсът беше спечелен от мен. По времето на министър Мартин Иванов ДМБЦ нямаше проблеми и продължи да е във възход.

През ноември 2014 г. за министър се върна Вежди Рашидов. Още същия месец в ДМБЦ беше направен одит от МК. От януари 2015 г. до септември 2015 г. министерството на културата на практика се опита да блокира работата на ДМБЦ – София , като не потвърждаваше наредените средства за разплащане по договори, фактури за материали, режийни разноски и др. През юни същата година, последва втори одит от страна на МК. Явната цел на този одит беше да бъдат „открити“ тежки нарушения на директора и да бъда дискредитиран. В одитния доклад бяха посочени редица нарушения, някои от тях доста интересни. Например като най-голямо нарушение беше изведено увеличаването на заплатите на работещите в ДМБЦ – средната заплата била скочила от 520 лв. през 2010 г. на 685 лв. към юни 2015г. А също и това, че съм наблягал повече на творческата работа.

Държа да отбележа, че съм дарявал абсолютно безвъзмездно творческия си труд и съм преотстъпил с декларации правата за всички мои постановки, както и, че не съм получавал никакви възнаграждения за участието ми като артист и певец в спектакли на ДМБЦ.

Манипулативно бяха поднесени и „фактите“ по отношение на това, че поставям спектакъл в Констанца-Румъния, докато съм в болнични. Така се стигна до дисциплинарното ми уволнение, въпреки моите опровержения на одитния доклад и официалните ми обяснения. Естествено, като човек, който смята, че с него са се отнесли несправедливо и незаконосъобразно, подадох жалба в съда. На първа инстанция съдът прие, че изобщо не съм уволнен, а незаконно не съм допуснат на работното си място. На следващата инстанция съдът уважи моите искове за отмяна на незаконното ми дисциплинарно уволнение и постанови възстановяването ми на работа на длъжността директор на ДМБЦ-София.

- Преди около година и нещо излезе информация, че сте работили в град Констанца, докато сте били в болничен от театъра? Още ли сте в болнични?

- Гостувал съм многократно в Букурещ и Констанца преди и след въпросната „информация“.

За почти 30-годишната ми кариера като артист-солист не е бил отменян спектакъл заради мен в Музикалния театър. Дори се е налагало да пея с бастун, след тежка трудова контузия, за да не се отменят предварително продадени спектакли.

В случая, за който ме питате, се появи необходимост да извърша лечение и по тази причина се наложи да изляза в болнични. През това време много пъти бях на работното си място в Музикалния театър, налагаше се да присъствам и на спектакли, колегите ми имаха непрекъсната връзка с мен. Именно лечението ми наложи да изтегля работния процес по постановката ми в Румъния по-рано от предвидената премиера. Подготовката за една толкова мащабна постановка е плод на дълъг творчески труд в рамките на няколко месеца и понятието „работил“ е много относително. Понякога, когато подготвям нов спектакъл, се случва да работя и през нощта дори. Това е нормално за хора с моята професия. За спектакъла в Констанца бях приключил постановъчната си работа по пиесата доста по-рано. В края на 2015 г. тази постановка беше номинирана и получи награда „Спектакъл на годината“ на Асоциацията на националните оперни театри и Министерството на културата на Румъния. Аз съм първият българин, който е удостоен с това отличие и за мен то е израз на огромно признание.

- Коя е Мариана Арсенова?

- Колега от Музикалния театър, която В. Рашидов назначи на мое място, след като ме уволни незаконно.

- Протеже ли е тя на Вежди Рашидов?

- Наистина остават подобни съмнения, защото конкурсът за директор на ДМБЦ – София се проведе в последните работни дни на министерството на културата в оставка.

- Опитва ли се Рашидов да назначава свои хора на различни позиции малко преди да сдаде поста министър на културата?

- Аз съм уведомявал неколкократно МК за това, че водя дело за незаконното ми уволнение в писмена форма, официално входирано. Запознал съм МК с хода на делата ми, както и че намирам подобен конкурс за неправилно обявен. Това беше веднага след обявяването му.

На 18.01 излезе решението на съда за възстановяването ми на работа.

На 19.01 внесох молба-сигнал в Министерския съвет, с копие до МК и Комисията по култура и медии в Народното събрание на РБ, в която настоявах да се спре провеждането на конкурса до окончателното решаване на съдебния спор. Това някак е нормално, като се има предвид, че повече от година ДМБЦ имаше временно назначен директор.

На 20.01 конкурсът за Държавния музикален и балетен център се състоя в последната работна седмица на Министър Рашидов. Остава въпросът защо беше необходимо това прибързване. Събеседването беше на 20.01, а обявлението за събеседване беше публикувано от МК едва на 18.01. В подобни случаи винаги остава едно съмнение за задкулисие.

- Дължи ли МК пари на Музикалния театър? Колко и защо?

- В момента не разполагам с данни и отчети за финансовото състояние. За първи път тази година /2016/ МК не публикува никакви данни от дейността на театрите на сайта си, което е прецедент в сравнение с установената практика. Не ми се иска да вярвам, че имат нещо за криене. Вероятно е въпрос на пропуск. До мен стигат мнения, че публиката в салона значително е намаляла. Надявам се това да са само слухове. Знам какво е да играеш на пълен салон. Това най-силно съм воювал за колегите си. С мениджъра по маркетинг и продажби работехме целенасочено по въпроса за увеличаване на постоянната ни аудитория и привличане на нова, от всички възрасти.

Що се отнася до парите, за които в одита на МК от 2015 г. се твърдеше, че са преразход, е много странно, как би могло да има преразход едва в средата на финансовата година при месечно или тримесечно преизчисляване на средства по методиката на МК. Явно е, че в случая става въпрос за недофинансиране към момента. Друго, което узнах е, че след моето уволнение, на ДМБЦ-София все пак са преведени средства, които трябваше да бъдат на разположение на театъра в началото на 2015 г. Вероятно е да са отпуснати и други средства, за които нямам информация.

Тук трябва да подчертая, че след като бях уволнен, бяха извършени одити в ДМБЦ и от Агенцията за държавен финансов контрол (АДФИ) и от Сметната палата за целия период на моето управление. Не е констатирано нито едно финансово нарушение. Повтарям, НИТО ЕДНО ФИНАНСОВО НАРУШЕНИЕ! Въпреки твърденията в одита на МК. А това е част от мотивите в заповедта ми за уволнение.

- Защо бе уволнена Таня Симеонова преди време?

- Уволнението на г-жа Симеонова беше абсолютно излишно. Недоумявам как може да уволниш директора „Pеклама и продажби”! Това е ръководител на едно от най-важните звена в театъра. Не е нормално!

Всички състави и екипи след моето уволнение бяха запазени и поеха инерцията на добре обучени хора, които се стараят да си вършат работата. С репертоара, който оставих, повече от година вече ДМБЦ-София продължава да се издържа. Имам предвид приходи и средства от субсидия.

- Какви са проблемите в театъра, ако има такива?

- Липсата на премиерни заглавия за цяла година е сериозен творчески и финансов проблем, който оказва пагубно въздействие върху настоящия репертоар на Музикалния театър и състоянието на трупата, и най-вече върху бъдещата посещаемост на институцията. Там щетите ще бъдат най-сериозни.

Когато аз бях директор на театъра, успяхме да реализираме над 20 премиери на оперети, мюзикъли, балетни постановки, детски и концерт-спектакли за два творчески сезона. И това се оказа голям проблем за методиката на финансиране по това време. Всяка трупа, която работеше така добре, се сблъска с огромни рестрикции и орязване на изработените вече приходи от представления. Пълен абсурд!

- Как ще окачествите политиката в областта на културата за последните 2 години?

- Пагубна! Мога да говоря за сценичните изкуства.

Всъщност най-голямата спекулация е, че директорите имат самостоятелността да управляват. Никой не би могъл да е самостоятелен, след като е зависим от бюджета, който МК благоволи да му отпусне. Имаме делегиран бюджет. Министерският съвет решава размера на субсидията и на каква база да се отпуска.

Например за 1 лев приходи – 4 лева субсидия. На практика обаче не е така, тъй като МК изготвя методика и правила, които са принципно толкова рестриктивни, че никога театрите не получават тези четири лева субсидия. И се получава така, че колкото повече работиш, естествено трупаш разходи, а не се знае реално каква субсидия ще получиш. Така се трупа дефицит. Субсидията е в рамките на субсидията на МК и средствата се отпускат в рамките на възможностите на МК и когато то реши.

И в края на всяка година „играе голямата ножица“.

Тук логично идва въпросът, какво се случва, ако театрите увеличат приходите си двойно?

При наличие на интересен продукт, много публика и много приходи МК ще трябва да им изплати субсидия в удвоен размер. Така е по методиката. А откъде ще вземе тези пари МК, след като е на твърд годишен бюджет, гласуван със закон. И следва прост отговор: Театрите ще получат субсидия отново само в рамките на бюджета на МК. Де факто, това не е делегиран бюджет. Няма пари, оправяйте се! При тази ситуация как точно да планират дейността си директорите? Практически на парче. Ами, каквото има, това е! А друг въпрос е, на какво ниво е продукцията и каква художествена стойност има тя, след като се гони левчето приход? И това е абсурдно!

- Какво заглавие от оперетата бихте избрали за тази история?

- Не бих желал да сравнявам един труден и много обичан жанр, какъвто е оперетата, с измислената сага, която се разиграва през последните години. Твърде дълго съм допринасял с труда си за това изкуство и за добрия имидж на институцията, в която е минал целият ми творчески път – Музикалния театър. Водя битката си в съда, тъй като грубо бяха накърнени трудово-правните ми отношения и беше направен опит за умишленото ми дискредитиране и като професионалист, и като човек.

През последните години многократно бяха поставяни всички проблеми, свързани със сценичните изкуства. Имаше многобройни протести, недоволство… Изразени бяха публично позиции от много специалисти, имащи отношение към изкуството и културата. Пряко засегнати от реформите бяха творци и цели културни институти. Друг е въпросът, дали имаше желание от страна на МК за решаване на проблемите. Видно е, че тези проблеми започват с идването на Рашидов като министър на културата на Република България. С фриволните си управленски решения и с реформата си той вероятно ще остане в историята! Но как? И на каква цена за българската култура?

Интервю на Васил Николаев

NBOX.BG

Оставете коментар