Понеделник, 20 Ноември 2017
Сряда, 06 Септември 2017 11:43

„Родили сме се българи и няма рождената си кръв да отречем!”

В деня на Съединението на България три стихотворения за свещената наша земя

КРЪВТА ОСТАВА

“Но най-харното, най-хубавото,
най-честното ни остана – кърфта
цела болгарска, блага!”

 

Дим.Миладинов

Руши се хълма – едничко рамо.
Планината се кърши – бяла.
И всичко става на части. Само
кръвта е цяла.

Юначен юнак лежи на тревата
върху зелена морава.
На бели реки
изтече водата –
кръвта остава.

Черни баири. Село без песен.
Гори дърво запалено.
Скрита под шипка розово-весела
кръвта цъфти
алена.

Ще зайде слънце. Свод ще помръкне.
Конник нейде минава.
Звезда да падне, ручей да млъкне –
кръвта остава.

Взеха му всичко. Даже му взеха
връхпланината корава.
Ах, като чисто греещо ехо
кръвта остава.

Цвете алено
върху уста няма
горчива роса слага.
Горчи небето. Едничка само
кръвта е блага.

И грее в синята, в глухата вечер
страшна жарава.
Когато и нас ни няма вече,
кръвта
остава.

© Петър Караангов

ЗЕМЯТА НИ ОСТАВА ПОДИР НАС

Под синята дъга на ятагана
за плач и клетви не остана глас.
Мъже бъдете, братя, мрене няма –
земята ни остава подир нас!

Какво е нашият живот – звездица
връз тъканта на синия атлаз.
Гори човекът – стръкче, цвете, птица!-
Земята ни остава подир нас!

И всеки удар, всяка болка, мъка
как над душата наша нямат власт,
щом знаем, че след вечната разлъка
земята ни остава подир нас.

Докрая нейни в битката голяма
със всеки порив, всеки дъх и страст!
А туй, че няма да ни има – няма...
Земята ни остава подир нас!

© Андрей Германов

ПАИСИЙ ОБИКАЛЯ ОЩЕ

“ О, неразумни юроде, поради что се срамиш
да се наречеш болгарин!”

Поклонници на чужди етикети,
на чужди гербове и имена!
Винете ни,
винете ни,
винете –
макар да нямаме вина –
за обичта към българското знаме,
към българския слънчев чернозем.
Родили сме се българи и няма
рождената си кръв да отречем!

О, припомнете си: къде до днеска
от ризи на обесени мъже
е шито знаме, за да има Левски
и да умре безсмъртен на въже?

...Заключени зад черните решетки
на своите карирани палта,
коя от ризите ви ще затрепка
и родно знаме ще ни спомни тя?

През тези ясни дни и ясни нощи
не гледайте на нашето със стръв -
Отец Паисий обикаля още
и проверява българската кръв!

© Евтим Евтимов

Източник: AFISH.BG

Оставете коментар