Петък, 15 Декември 2017
Сряда, 27 Септември 2017 12:53

ЕС има нужда от натиска на Макрон

Днес Франция има силен президент, който поставя Европа в центъра на своята политика. А Германия има един отслабен канцлер, пише Die Zeit

През изминалите няколко години в Берлин тихо се прокрадваше едно и също оплакване – искаме да напредваме заедно с Европа. Но докато във Франция управлява човек като Франсоа Оланд, не може да се направи много. Издръж още малко, удържай цялостта на ЕС и просто се надявай, че някой ден начело на Франция ще дойде силен президент. Само тогава германо-френският двигател можел отново да започне да бръмчи. Само тогава Европа ще има силата за осъществяване на основни реформи.

 

Разбира се, слабостта на Франция винаги е била възможност за правителството на Ангела Меркел да прикрие собствената си липса на въображение по отношение на политиката за Европа. Сега, с Еманюел Макрон начело, Франция има силен президент, който поставя Европа в центъра на своята политика. А Германия има един отслабен канцлер, пише в свой коментар Die Zeit.

След изборите за Бундестага тя трябваше да поеме драматични загуби на гласове, ще трябва да проведе доста сложни коалиционни преговори с FDP и Зелените и ще трябва да намери отговор на влизането на крайно дясната AfD в Бундестага. Това ще изисква значително внимание и енергия. Така че за Европа няма да остане много творческа сила. Ето защо от гледна точка на Брюксел нещата изглеждат така: Ангела Меркел е новият Франсоа Оланд. Французинът Еманюел Макрон вероятно е наблюдавал всичко това с голяма доза ужас, защото има нужда от силни и стабилни партньори в Берлин, за да изпълни плановете си за Европа.

Френският президент не остави нищо на случайността. Половин час по-късно, отколкото бе обявено, той излиза на катедрата в елитния университет "Сорбоната" в Париж, за да произнесе дългоочакваната си реч за бъдещето на Европа. Преди това той я е довършил педантично, визиите му трябва да бъдат чути открито, в залата и далеч отвъд нея.

Пред френските и чуждестранните студенти за два часа президентът обрисува образа на нов реформиран Европейски съюз. Той иска да вкара „европейската машина" обратно в движение, за която смята, че е "твърде бавна, твърде слаба, твърде неефективна".

С това представяне Макрон следва стъпките на бившия президент Франсоа Митеран. Тук, в престижната Сорбона, Митеран защити навремето Договора от Маастрихт преди 25 години, договор, който се разглежда като крайъгълен камък на днешния ЕС. Макрон знае как да използва символите. „Този университет е място, което живее чрез знание и сила", каза той. Европа е идея на пионери и оптимисти. От нас зависи да използваме това, призовава Макрон.

В своята с нетърпение очаквана реч за Европа в Сорбоната той изказа категоричната си подкрепа за Ангела Меркел. Тя е убеден европеец и ще се справи с предизвикателствата „без колебание", убеден е той. Дори ако берлинската част на френско-германския двигател престане да се движи, Макрон показва самочувствие.

Така той прави нещо, което на канцлера никога не е харесвало. Той настоява и настоява. Той бърза. Той не обича да си играе с времето. В речта си в Сорбоната той подпали един цял фойерверк с идеи. Както се очакваше, той предложи евробюджет, общ министър на финансите и парламент за еврозоната. В Берлин такива идеи досега бяха приемани с голям скептицизъм, защото Германия се опасява, че в крайна сметка Франция иска само един трансферен съюз.

В Германия идеите на Макрон биха били трудни за прилагане от политическа гледна точка. FPD, вероятно коалиционен партньор на Меркел, вече обяви съпротива срещу идеята за евробюджета. В допълнение в парламента влезе AfD – партия, която напълно отхвърля еврото. Тя ще оказва натиск навсякъде, където може.

Въпреки това бъдещото федерално правителство трябва да направи предложения по предложенията на Макрон.

Строгото настояване на Германия за спазване на бюджетна дисциплина имаше смисъл през последните години. Междувременно обаче еврозоната се справя все по-добре с икономиката. Ирландия, Португалия, Испания преодоляха кризата, Гърция също е напът да го стори. Периодът за реформа на еврозоната е благоприятен.

Би било признак на съжаление да не се занимаем днес с реформи, но би било и опасно. Без реформи ще дойде следващата криза. Изборите в Бундестага дадоха ясно да се разбере, че популизмът съвсем не е победен, в нито една европейска страна. Никое европейско правителство не трябва да се ръководи от страх в тази ситуация. Защото екстремистите се справят по-добре със страха.

Разбира се, ще има спорове за това как трябва да изглежда един общ евробюджет, какви компетенции трябва да има един европейски финансов министър и как трябва да бъде съставена еврозоната. Също така е вярно, че проблемите на еврото трябва преди всичко да бъдат решени в националните държави. Докато, например, италианското правителство не консолидира бюджета си, нова надстройка за еврозоната няма да помогне много. Съществува и опасността европейските правителства, които не желаят да извършват реформи, да се справят доста добре в еврозоната, предложена от Макрон. Но в сърцевината вече става дума за това да се извършат реформи.

Европейците искат Европа, която да ги защитава. Европа може да защити европейците само ако е суверенна. А който иска да бъде суверенен, има нужда от собствен бюджет. Това е основната идея на Макрон. Новото федерално правителство трябва да я приеме.

Източник: investor.bg

Оставете коментар