Петък, 21 Септември 2018
Вторник, 12 Декември 2017 13:02

"Агроолигарси" владеят земята в България! 4% от фермите стопанисват 85% от земеделската площ, а 22 фирми контролират 60% от земята.

Авторският колектив на книгата се състои от четирима учени — трима уважавани автори — Саша Грозданова, Петко Тодоров и Дарина Русчева, които повече от четири десетилетия изучават и изследват продоволствената политика на България, Европа и Света, и Огнян Боюклиев, който се занимава с изследване на аграрната политика на България и Европейския съюз след 1990 година. В поредната си научна разработка те отчитат, че в контекста на Общата аграрна политика на Европейския съюз, България е уникална страна член на Съюза. Освен че е най-бедната страна член на ЕС, в страната живее най-големият поземлен собственик в Европа. Той е български „агроолигарх“, които притежава и контролира над 1 милион декара земеделска земя. От 28-те страни членки на ЕС, единствено в България:

4% от фермите стопанисват 85% от земеделската площ;

22 фирми контролират 60% от земята.

В същото време:

най-дребните ферми осигуряват заетост на повече от половината работещи в сектора;

94% от стопанствата произвеждат основно за лично потребление. Това са повечето от същите дребни стопани. Парадоксът е в мотивацията за производство.

Само 6% от всички стопанства у нас работят за пазара и това са именно така наречените „агроолигарси“. Техният мотив за земеделие не е продиктуван от производството на храна. Основната цел са субсидиите. Обществена тайна са случаи, когато в стопанствата на тези агроолигарси реколтата от значителни площи изобщо не се прибира, а се оставя да изгние на полето.

Друг пример са субсидиите за зеленчуци. Така например, до миналата година земеделците получаваха около 240 лева „европейска свързана субсидия“ на дка, които използваха за отглеждане на зеленчука „тиква“, реалните разходи за който са не повече от 50 лева. Тиквата според нашето аграрно министерство е зеленчук, а зеленчуците не стигат до пазара, нали? Защо да ги прибират тези тикви стопаните? Защо да правят разходи по прибиране на реколтата и реализация на продукцията, като с 20 дка стопанинът вече е получил доход около две средни годишни работни заплати? Обратното, мотивираните да произвеждат храна осъществяват класическо натурално стопанство. Това са два икономически свята, които съществуват паралелно без да се срещат в социално-икономическото пространство.

България е в ситуация на уникално изкривени аграрни отношения. Дуализмът е абсолютен, според авторите, и обхваща крайни структурни особености. Категорията „агроолигарси” не бива да подвежда в посока на негативно фиксиране върху тях. Проблемът не е в тях като личности. Те не са причина, те са само продукт на избраната и провеждана в България аграрна политика.

Въпрос на зрялост на общественото съзнание е да се постави въпросът за субсидиите. Това са обществени плащания. Обществото ги плаща за земеделие на частни лица, а не за обогатяването им. Земеделието е възникнало и съществува заради изхранване на човека, останалите му функции са странични. Няма и не може да има друг източник за изхранване. Въпросът е за какво се плащат европейски субсидии в България?

Основният извод на авторите е, че е налице крайно отчуждаване между аграрната политика и продоволствената. Анализът, който е изложен на страниците на тази книга, откроява следните предпоставки с комплексен характер:

Българската земеделска територия е в състояние да изхрани българското население изцяло — с допустимите от климатогеографска гледна точка ограничители за производство (за цитрусови и някои други култури). Посочените например площи за ябълките — 84 хил. дка, за десертно грозде – 57 хил. дка, за домати – 48 хил. дка,а са нищожни в сравнение с площите в годините на най-силно производство на тези продукти: съответно 470 хил. дка, 200 хил. дка и 300 хил. дка.

Отрасловата производителност на труда в България е 25% от средната за ЕС, защото сегашната икономическа аграрна политика практически води до доминиране на производства с минимална добавена стойност.

Според авторите категоричното ориентиране на производствената структура към продоволствените проблеми е единственият изход от сегашната отраслова ситуация.

Обвързаности между производство и потребление отразяват все още ниски равнища на потреблението, продиктувано от задържането на покупателната способност на населението заради най-ниското й равнище в Европа като континент.

Отказът от производство на храни автоматично означава отказ от качество. От една страна това са вкус, свежест, хранителна пълноценност, традиционен асортимент и пр., от друга – отказ от контрол. Не е равностоен контролът на внесения готов продукт и контролът по веригата производство-пазар. В този смисъл отказът от производство означава буквално отказ от обществено здраве.

Заменянето на сегашната производствена специализация с пряко ориентирана към продоволственото пазарно търсене ще се отрази на заетостта в земеделието и в равнището на доходите. Изгубените половин милион работни места, установени в изледването, са и загуби на доходите, а това е бедност и следователно консумация на хранителни продукти с ниско качество.

Очертаната в изледването „Средиземноморска диета“ предполага преди всичко съчетание на висока пазарна и консуматорска култура. Тя е възможна при наличие на платежоспособност над границата „оцеляване”. Трябва да се върнем към традициите в българското земеделие и продоволствено потребление.

Сегашната ситуация отдалечава българското общество от модерните потребителските идеологии. Авторите цитират Карло Петрини, идеолога на световното движение за „бавно хранене”, възникнало като реакция на глобалната макдоналдизация: „Що се касае до Балканите, изключително важно е да запазим за бъдещето множеството качествени продукти, които вашите общности ревниво поддържат въпреки трудностите (защото иначе се привилегирова едрата индустрия на олигархията за сметка на дребните производители)”. Модерната концепция за аграрната политика на България е: „Българската земя да изхранва българското население” и когато казваме аграрна политика да разбираме продоволствена, и обратното! Според авторите на книгата този постановка съзнателно липсва в правителствените и партийните програми и документи.

Източник: ЗЕМЯ

Оставете коментар