Понеделник, 24 Септември 2018
Неделя, 24 Декември 2017 11:39

ВРЕМЕ Е ДА СЕ ПРОМЕНИМ ПОНЕ МАЛКО, НАЛИ...

Добре, де... Не ви ли напомня днес малко на времето, когато срещу седми ноември, или срещу девети септември - БНТ излъчваше филми за партизанското движение. Лееха се революционни песни отвсякъде - нямаше молове, но се лееха в кварталния магазин, в ЦУМ, ГУМ и други такива магазини. Ходехме с високо вдигнати глави и, едва ли не, марширувайки - защото пускаха маршове... Сега вървиш из моловете и кварталните магазини и, а си мръднал глава, а са ти прозвучали сребърни звънчета. Дядо Коледа доведе и Снежанка - нищо, че са от различни географски ширини. А географските им ширини отговарят и на идеологически дължини...

Вярно, телевизиите са повече от две. Но пък за сметка на това всички тези, които играеха навремето Митко Палаузов и овчарчето Калитко сега играят Христос. Заливат те религиозни филми така, както навремето те давеха в шлепове на Дунава по време на Септемврийското въстание... Разбира се, че дядо Коледа си няма Снежанка, защото, обзаведе ли се с такава гейорганизациите ще го набучат направо на рогите на Рудолф. Ще сметнат връзката на дядото със Снежанка като обиден намек за тяхната сексуална ориентация. Но въпреки непознаването на тези митологии сценаристите му пуснаха Снежанка и на всеки му се иска да заеме мястото на червендалестия дядо. Друг е въпросът, че вместо червена точка му сложиха червен нос на старчето, защото от една страна може да бъде обвинен в педофилия, а, от друга страна Снежанка си е чиста геронтофилка, а елените им ги пробутаха, за да не се сърдят содомистите...

И от времето на девети септември и седми ноември оставиха знамената и с тях загърнаха дядо Коледа... И нищо, нищичко не се е променило. Само ритъмът на маршовете е сменен. И никой не се интересува от факта, че тогава, по време на партизанските филми и маршовете може да е имало хора, които не са вярвали в комунизма, както и сега може да има хора, които не вярват в създателя на първите комуни...

Весела Коледа...

Текст: Христо Стоянов

Свързани статии (по етикет)

  • Неделя, 24 Декември 2017 11:39
    Честит празник, а по-късно - и Независимост!

    Да. Малко странна честитка, нали... Ако наистина бяхме извоювали тази Независимост някога дали Захарий Стоянов и Стамболов щяха да пратят депеша до Султана с искане да се върнем отново в рамките на Отоманската империя, но като васална държава. Защо е било всичко това. Може би точно заради липсата на Независимост. Излизайки от Отоманската империя ние ставаме зависими не само от Русия, а и от Англия, Франция, Германия...

    Ние ставаме зависими на Великите сили и сме коматът хляб, мръвката месо, които те с ръмжене ръфат. И продължават да ръфат. На 62 години съм сега, а как ми се е искало през тези шестдесет и две години само миг Независимост. Независимост от СССР, от САЩ, от Англия, от Германия... Не познавам друга страна, която да празнува, да чества като Национален празник своя химера. Да, Независимостта е химерата на българина. Неосъществимата му мечта. Бях писал преди години, че българинът стои на този кръстопът на Балканите с цвете в ръка. И чака своя освободител. Всеки освободител обаче се оказва бъдещ завоевател и българинът търчи в градината за нов букет с цветя, защото иска да бъде освободен от предишния освободител. Българинът винаги мечтае за Независимост. Дотолкова е вглъбен в мечтата си, че забравя да я извоюва чак... Дотолкова е вглъбен...

    Христо Стоянов, фейсбук

  • Неделя, 24 Декември 2017 11:39
    Царят остана честен човек до края. И няма да се промени

    Царят загуби делото за двореца "Врана"... Следите ли ми мисълта. Следете я. Защото Цветан Цветанов си промени закона по време на делото срещу него. Два пъти осъден ефективно, а след промяна на закона - оправдан. Царят можеше ли да промени закона по време на своето управление. Можеше. Но не го направи. А можеше, нали. Преди повече от едно десетилетие да промени закона така, че да не сърба попарата днес. Но не го направи. Докато законът бе променен заради Цветанов по време на самите дела. Нещата опират до морала.

    До реализация на филмовото заглавие "Цар и генерал"... Защото, може всичко да се говори, но Царят остана честен човек до края. И няма да се промени...

    Христо Стоянов, фейсбук

  • Неделя, 24 Декември 2017 11:39
    ПАРАНОЯ ПО АНГЛИЙСКИ

    Очаквах го... Очаквах, че ще обвинят убийците на Георги Марков в използване на „Новичок“, но го смятах като плод на превъзбудената ми фантазия. Като резултат от метафорично мислещата ми литературна глава. Но, явно някой отвъд „Гибралтар“ подслушва мислите ми. Защото почти смениха версията ( наистина става въпрос за версии) за смъртта на Георги Марков с нова, като сачмата вече е напоена с „Новичок“, преди това обаче някой е трябвало да намаже дръжката на вратата в дома му в Лондон с „Новичок“… Явно в Англия вече разследват убийствата чрез литературни текстове. Като литературния текст се налага като шаблон върху версията за убийство. И там, където липсват доказателства и аргументи, преписват и налагат върху версията литературен текст… Защото, след подобно разкритие, какво друго ти остава да мислиш. Колкото повече се отдалечаваме от смъртта на Георги Марков, толкова повече версии за неговия край се появяват.

    А колкото повече версии има, толкова повече се отдалечаваме от истината. Толкова повече Георги Марков и неговата смърт се превръщат в литература и стойността му като български писател и английски публицист избледнява. Все повече се говори за неговата смърт и все по-малко за това, което е оставил зад гърба си. Преди тридесетина години излязоха две книги едновременно – избраните стихове на Яворов и „Романът на Яворов“ от Михаил Кремен. Стиховете излязоха в три хиляди тираж, „Романът на Яворов“ в сто хиляден тираж. След седмица само стиховете стояха самотни по рафтовете на книжарниците, а книгата на Кремен, в тридесет и три пъти по-голям тираж бе изчезнала. Митът по нашите земи е по-силен от живота… По-силен от това, което оставяш зад гърба си… Всъщност кой се оказва убиецът на Георги Марков. Дали пък не го доубиваме с тези нескончаеми прения за неговата мистериозна смърт. Защото убиваме по този начин стойностите. Вместо да направим анализ за текстовете му, да събудим любопитството на младите към това, което е оставил зад гърба си, ние им показваме, че единствената стойност на Георги Марков е неговата смърт. И между другота се казва, че той е бил и писател… Освен доказано смъртен ние се опитваме да докажем, че някои от мъртъвците са имали странните навици да пописват текстове.

    Убеден съм, че след новото "разкритие" за убийството му с „Новичок“, се опитват да докажат, че и Яго е използвал "Новичок"... Смъртта на Георги Марков като предвестник за семейство Скрипал… Не се ли промъква по този начин и тезата, че българският писател е сътрудничел на тайни служби. Защото, освен отровата, връзката за сътрудничество с тайните служби се налага от самосебе си…
    Всъщност, не е ли характерно отровителството точно по тия меридиани и кралски дворове, създали служби с кардинали, сиви кардинали и професионални отровители. И дали пък литературата не е създала и развила параноя в тази нация... За разлика от Англия обаче, ние не сме толкова рафинирани - ние използваме хладно оръжие. Дори Распутин, след като го тровят с цианкалий, се налага да го разстрелят, но се оказва, че смъртта му настъпва едва като го хвърлят в Нева и той се дави. Казвам "Ние", защото славянството не трови - ние вадим мечове и умираме от ятагани... И го правим очи в очи. Може би имат добро класическо образование английските политици и най-паче г-жа Мей, щом зад всичко съзира отрова...
    А най-страшната отрова, най-старата отрова в света е "Новичок"... Ами, това е...

    Христо Стоянов, фейсбук

Оставете коментар