Четвъртък, 26 Април 2018
Неделя, 24 Декември 2017 11:39

ВРЕМЕ Е ДА СЕ ПРОМЕНИМ ПОНЕ МАЛКО, НАЛИ...

Добре, де... Не ви ли напомня днес малко на времето, когато срещу седми ноември, или срещу девети септември - БНТ излъчваше филми за партизанското движение. Лееха се революционни песни отвсякъде - нямаше молове, но се лееха в кварталния магазин, в ЦУМ, ГУМ и други такива магазини. Ходехме с високо вдигнати глави и, едва ли не, марширувайки - защото пускаха маршове... Сега вървиш из моловете и кварталните магазини и, а си мръднал глава, а са ти прозвучали сребърни звънчета. Дядо Коледа доведе и Снежанка - нищо, че са от различни географски ширини. А географските им ширини отговарят и на идеологически дължини...

Вярно, телевизиите са повече от две. Но пък за сметка на това всички тези, които играеха навремето Митко Палаузов и овчарчето Калитко сега играят Христос. Заливат те религиозни филми така, както навремето те давеха в шлепове на Дунава по време на Септемврийското въстание... Разбира се, че дядо Коледа си няма Снежанка, защото, обзаведе ли се с такава гейорганизациите ще го набучат направо на рогите на Рудолф. Ще сметнат връзката на дядото със Снежанка като обиден намек за тяхната сексуална ориентация. Но въпреки непознаването на тези митологии сценаристите му пуснаха Снежанка и на всеки му се иска да заеме мястото на червендалестия дядо. Друг е въпросът, че вместо червена точка му сложиха червен нос на старчето, защото от една страна може да бъде обвинен в педофилия, а, от друга страна Снежанка си е чиста геронтофилка, а елените им ги пробутаха, за да не се сърдят содомистите...

И от времето на девети септември и седми ноември оставиха знамената и с тях загърнаха дядо Коледа... И нищо, нищичко не се е променило. Само ритъмът на маршовете е сменен. И никой не се интересува от факта, че тогава, по време на партизанските филми и маршовете може да е имало хора, които не са вярвали в комунизма, както и сега може да има хора, които не вярват в създателя на първите комуни...

Весела Коледа...

Текст: Христо Стоянов

Свързани статии (по етикет)

  • Неделя, 24 Декември 2017 11:39
    Моралът на един прокурор, преписвач на стихове

    В Смолян съм. И, разбира се, изненадан съм неприятно. Всъщност, това вече не е изненада в Смолян. По-скоро приятно изживяване щеше да е изненада за мен. Попада ми вестник "Здравец". Колкото и каквато да е "интелигенцията" в този град, но се опитва да имитира съществуване. До главата на изданието се мъдри стихотворение. Написано е от бившия Окръжен прокурор с литературни амбиции Георги Крумов, който навремето образува следствено дело срещу романа ми "Скритият живот на една помакиня"...

    Така е мислил, така е направил. В него ножа, в него сиренето. Не гоня карез - станалото - станало. Толкова разбира човекът от литература - там образ, метафора, фабула, сюжет са алинеи и членове... Както и да е. Но той написал, пардон, той преписал буквално стихотворението на Янко Димов - не цялото, разбира се. Вместо Бетовен някой свири Григ... Но, ето стихотворението на Янко Димов:

    Тя ще влезе тихо в стаята позната,
    и под десет пръсти леки и добри,
    нежно ще изгрее Лунната соната,
    светлината този дом ще озари.

    И на люлякова нощ ще замирише
    и ще се облеят в трепетни лъчи,
    черното пиано с белите клавиши,
    бялото момиче с черните очи.

    Вятърът ще млъкне в старите дървета,
    ще се залюлеят сенките отвън,
    ще се спрат щастливи хора и поети,
    да послушат този очароващ звън.

    Може да се влюбят, може да запеят,
    може тежка мъка да ги сполети,
    но когато тръгнат в жълтата алея
    и потънат мълком в своите врати

    Скришом ще въздишат, ще мечтаят скришом
    и във всяка тяхна мисъл ще звучи,
    черното пиано с белите клавиши,
    бялото момиче с черните очи.

    Та стихотворението на Георги Крумов завършва с:
    "черното пиано с белите клавиши,
    бялото момиче с черните очи. "

    Без кавички, без да се спомене под линия, че тези стихове са взети от друг автор... Това се нарича ПЛАГИАТСТВО... Едно към едно. (Кирил Гончев бе направил пародия по това стихотворение, но в началото на пародията се казваше за кого иде реч... Но пародията е жанр, не е кражба). Ама за Янко Димов - не е между живите от година време - сгази го тролей. Но това стихотворение го има в абсолютно всички антологии на българската любовна поезия. Непростимо е този, който е правил броя да не знае за това стихотворение. Но, толкова могат, толкова знаят, толкова са интелигенция.
    Но и това не е страшно. Този, който изплагиатствал Янко Димов си позволяваше от позицията на Окръжен прокурор да вкара литературно произведение в съда. Но се питам кой ще го осъди за тази литературна кражба. Освен Бог, защото тука няма интелигенция, за да открие тази дребна кражба. А зад нея прозира моралът на един прокурор и един литературен крадец...

    Христо Стоянов, Фейсбук

  • Неделя, 24 Декември 2017 11:39
    Интелигенцията ни като Нарцис, имаме нужда от друга!

    Голямата трагедия на България е нейната интелигенция - доколкото такава съществува. По-скоро може да се каже, че трагедията на България са тези, които на всяка цена се опитват да наложат представата, че именно те са нейните интелектуалци. Шопенхауер във "Светът като воля и представа" казва, че светът не е това, което е. Светът е това, което си представяме, че е. И ни трябва само воля, за да постигнем представата. Представите създават интелектуалците - те са тези, които работят с представи. Волята, двигателят за постигане на тези представи е тълпата, масата, народът.

    Но нещо в България куца. И куца точно от страна на липса на... фантазия. Липса на представи. Нашият интелектуалец, вместо да създава представа за бъдещето на Нацията, на Държавата, той създава представа за... себе си. Види ли медия, той обяснява не какво трябва да се направи в тази страна, а какъв е самият той. Какъв дисидент е бил в миналото, как се е борил срещу системата, как и защо е бил отхвърлян. Как, за разлика от други, не е целунал ръка на Първия държавен и партиен ръководител. И това, че не е целунал ръка, било акт на смелост и т.н. Да. Вместо да създават представа за това, кое и какво би променило България, те създават представи за себе си. Стига се до абсурда да се кипрят никому неизвестни до вчера "писатели" пред телевизионните камери като пред огледалце. "Огледалце, огледалце, я кажи"... И камерата отвръща автоматично на това кипрене. Изместената точка на тежестта...

    Единствената идея на тази паплач е да се харесат, а не да променят. Всъщност, те променят. Но променят собствения си живот. Стефан Цанев, Калин Терзийски, Георги Господинов... Като се започне от ореваващия орталъка Стефан Цанев, който бие до посиняване гърди със своето "дисидентстване" преди, мине се през най-великото събитие на Калин Терзийски - борбата с алкохола, та се стигне до величието на Георги Господинов, развяващ собственото си величие из медийното пространство. И никой, абсолютно никой от тях не подсказа на тази нация, че има смисъл от пребиваването на всеки в тази страна. Че има какво да се направи. И, за да не кажете, че голословнича. За да не кажете, че и аз не създавам като тях представи, ще ви кажа кое е първото, което този народ трябва да направи. Да. Трябва да си сменим интелигенцията. Или поне тези, които непрекъснато твърдят, че са неговата елитарна част. Имаме нужда от друга интелигенция просто. Просто от това имаме нужда...
    Благодаря за вниманието и... амин...

    Христо Стоянов, Фейсбук

  • Неделя, 24 Декември 2017 11:39

Оставете коментар