Петък, 21 Септември 2018
Четвъртък, 12 Юли 2018 09:39

Фирми на братя Домусчиеви и общинари прецакват Варна с десетки милиони с контейнери за боклук

Компания на Румен Гайтанджиев - Вълка предлага с 40% по-евтини кофи за смет в общината, но кметът Иван Портних и "експертите" му по неясни причини подписват неизгодния договор, от който печелят Кирил и Георги Домусчиеви. За целия петгодишен период разликата е повече от 20 млн. лева, които са за сметка на данъкоплатците.

Славчо Кънчев*

В Речника на чуждите думи в българския език, издание на Българската академия на науките, 1982 г., срещу думата „вазгечтисвам“ (се) е указано, че нейният произход е думата (vazgeçtek) от турски език и означава „отказвам се от намерението си за нещо“.

Какви са вариантите за мотивацията на един политик, когато той се откаже от заявени от него в публичното пространство намерения за действия, или – което е твърде често срещано явление понастоящем върху територията, именувана „България“ и бивала в отделни периоди на своята история дори държава, – загърби тържествено поети ангажименти в предизборната му платформа? Или с други думи как един политик се превръща във вазгечтисвач?

Със сигурност е много по-лесно да бъде отговорено на въпроса „Защо?“ Коя е причината човек, на когото избирателите са гласували доверие, да изхвърли в кошчето за боклук, или казано на по-достъпен език – да прати на майната им своите обещания, барабар с избирателите, които са му отдали своето доверие.

Вероятно не един или двама биха били индивидите, които биха оневинили своето поведение с оправданието, че обстановката е променена и в новите условия или не е възможно ангажиментът да бъде изпълнен, или че той вече не е актуален. Не е изключено да бъдат направени опити за прехвърляне на отговорността върху необходимостта от спазването на единна политика с останалите държави-членки на Европейския съюз. Възможни са и по-долнопробни варианти като опити за подпечатване на индулгенцията за неспазения ангажимент – като например отбягване на темата или дори надменен отказ от коментар пред представителите на средствата за масова комуникация.

Но всички тези опити за измъкване от отговорност могат да бъдат сведени под общ знаменател. И той е липса на механизъм за ефективни санкции спрямо онези персони в сферата на държавното управление, чието основно занимание е да водят гражданството за носа. Като поведението от подобно естество не се реализира поради психологически дефицит за изработване на адекватни ситуационни реакции. А е напълно издържано в духа на улитаризма – извличане на ползата, независимо тя от какво естество е – материално или удовлетворяване на честолюбиви амбиции за заемане и опазване на заетия висок обществен статут.
Понеже гореописаните обстоятелства не са породени от нашествие на извънземни пришълци, то на тях суверенът притежава потенциал да противодейства.

Като първо е наложително да се зададе съдбоносният въпрос: „Суверен ли е наистина суверенът в реалната практика на държавното управление?“ Или с други думи демонстрира ли функцията на действащ принципал спрямо индивидите, на които е делегирал (обратими) властови пълномощия и на които именно те – българските граждани, плащат заплатите? Валякът на ежедневието незаобиколимо трамбова в съзнанието на мнозинството от българските граждани отговора „Не!“

В новото издание на „Черна книга за правителственото разхищение в България“, чието съдържание се отнася за 2017 г., са изложени скандални случаи за разхищение на парите на данъкоплатците. И понеже това е извършено от служители на високи постове във варненската община, горчивата истина е, че варненци плащат, за да бъдат мамени.

Подробностите на гнусната история, изложени в „Черната книга на правителственото разхищение в България 2017“, са следните. В началото на м. декември 2016 г. само за няколко дни в различни райони на Варна пламват няколко автомобила, като два от тях изгарят напълно. Инцидентите са вследствие на запалване на битови отпадъци, изхвърлени в контейнери. Всъщност големите пожари, които са лумнали вторично, са обхванали самите контейнери за смет, които са били произведени от високогорима пластмаса. Оттам после те се прехвърлят върху паркираните наблизо автомобили.

Както установява проведеното от прокуратурата следствие, големите щети не са четирите пострадали леки коли, а цели един милион лева, с които е ощетен общинският бюджет. Как ли? Изпълнител на обществената поръчка за събиране и извозване на битови отпадъци в града е акционерното дружество „ЗМБГ“. Договорът, подписан между него и общината, е от месец юни 2016 г., но реалното му изпълнение започва чак половин година по-късно. Неговата стойност е 61 млн. лева за пет години и обхваща пет района на града, както и близкото с. Звездица. Неразделна част от договора са техническите спецификации на възложителя и изпълнителя.

Изискванията на община Варна, заложени в документацията за организиране на процедурата по възлагане на обществената поръчка, са „Контейнерите за отпадъци 1 100 л тип „бобър“ да са сиви и изработени от метал със сертификат за качество ...“. От техническото предложение на „ЗМБГ“ за изпълнение на поръчката се установява, че това условие фирмата-кандидат приема без резерви. След като се класира на първо място в конкурентната надпревара и подписва договор с кмета на Варна Иван Портних, „ЗМБГ“ започва разполагането на 6 хиляди контейнера.

Самото изпълнение на договора обаче още от стартирането му следва сюжета на един арменски анекдот. Срещнали се Киркор и Гарабед. „Честито, Киркоре!“ – поздравил го Гарабед. „Че за какво ми честитиш?“ – изумил се Киркор. „Научих, че си си купил кола!“. „Олеле, не кола, а мотоциклет. И не си купих, а ме блъсна!“ – с тъжна физиономия пояснил Киркор.

Разположени из Варна, контейнерите са пред очите на хората, които бързо забелязват, че не са от метал, а са пластмасови. Цената на един брой е 338 лв. Именно това е цената на един пластмасов контейнер, записана в постановление на Варненската окръжна прокуратура от 14 март 2017 г., издадено по повод на разследването на запалени от горящи пластмасови контейнери за смет автомобили в централния район „Приморски“, за който пожар стана въпрос по-рано.

Писмена справка, подписана от зам.-кмета на Варна Тодор Иванов сочи, че металните и пластмасовите съдове струват съответно 450 лв. и 429 лв. с ДДС. Тънък ход, чрез който се аргументира твърдението, че „всъщност варненци не са ощетени при заменянето на металните контейнери за смет с пластмасови“ от компанията „ЗМБГ“ АД.

Цените, цитирани от зам.-кмета Тодор Иванов, всъщност са посочените от изпълнителите на обществената поръчка „ЗМБГ“ АД и „Варна – 1“ ДЗЗД, които са участвали в тръжната процедура. Дали общинските власти са проверили достоверността на горепосочените цени на контейнерите за смет, от писмото на зам.-кмета Тодор Иванов, не става ясно.

Показателно е, че веднага след избухването на скандала в неофициален отговор на въпрос, поставен от репортер на Българското национално радио, кметът на Варна Иван Портних сервира обяснението, че пластмасовите контейнери са поставени „временно, до изработването на метални“. Това обяснение обаче напълно се разминава с версията, изложена от зам.-кмета Тодор Иванов, че „съгласно Техническата спецификация на обществената поръчка възложителят (община Варна) има правото да поиска промяна на броя и вида на контейнерите за битови отпадъци“. Като е цел естетизация на градската среда и намаляване шумовото замърсяване при обслужването на контейнерите за битови отпадъци, в „определени микрорайони“ били поставени пластмасови съдове.

Проверка на територията на район „Одесос“, както и на „Приморски“, край магистралата „Варна-Златни пясъци“, дълга около 20 км, в кварталите край нея и на територията на туристическия комплекс „Св. св. Константин и Елена“ и „Златни пясъци“, показва, че там всички контейнери са от по-евтиния (за доставчика) тип – полиетиленови, а не метални. Кои са фирмите „ЗМБГ“ АД и „Консорциум Варна 1“ ДЗЗД, класирали се на първите две места в обявената тръжна процедура. И двете са свързани с братята Кирил и Георги Домусчиеви.

В „Консорциум Варна 1“ влизат дружествата „Ай Ес Ви трейд“ и „Нелсен чистота“. Първата е собственост на две физически лица, но от публикуваните й финансови отчети се прояснява, че се финансира от свързаното с Домусчиеви „Есте пропъртис“. През 2009 г. то е отпуснало заем от 9,7 млн. евро на „Ай Ас Ви трейд“, а за контакти е посочен e-mail с разширение huvephazma.com, което съвпада с името на компания от групата на двамата братя. Фирмата „ЗМБГ“ АД също има връзка с Домусчиеви. В капитала й с 40 % участва дружеството „Бул инвест груп 2009“, което е собственост на футболния отбор „Лудогорец“.

Показателно е, че най-близкият в класирането конкурент на горните две фирми е „Грийн партнърс БКС“ (свързано с Румен Гайтанджиев – Вълка). Цените, предложени от него, са с около 40 % по-ниски от тези, които в края на краищата са предпочетени от „експертите“ в местната администрация на община Варна. За целия петгодишен период на сключения договор това прави разлика повече от 20 млн. лева.
Кои в случая са вазгечтисвачите ли? Всички в ръководството на община Варна, които са се вазгечтисвали от ангажиментите си, поети пред техните съграждани, да защищават интересите им.

* Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България

Свързани статии (по етикет)

Оставете коментар