Сряда, 14 Ноември 2018
Четвъртък, 12 Юли 2018 11:54

Антония Първанова пред BIG5: Държавата се управлява с подаяния. Мая Манолова и Бойко Борисов са сменили ролите си

Докато продължаваме да живеем с милостиня, ще има гладни стачки и самозапалвания, а малкият бизнес трябва да си направи стрелбище и да се гръмне. Такава тежка форма на безхаберие и на унищожаване на държавността няма къде да видим в ЕС Обществото свикна, че който по-драматично се моли и самонаказва, получава внимание. В останалите страни в ЕС хората не действат по този начин и това ги озадачава. Те не могат да разберат защо се влага толкова много енергия в представянето на проблема, а не в неговото решаване.

- Г-жо Първанова, защо правителството и институциите не чуват родителите на деца с увреждания и искат този проблем да им се махне от главата?

- Въпросът за хората с увреждания е много сложен и комплексен, защото не може да бъде разрешен само с усилията на едно министерство, с едно решение или с финансова помощ. Налага се да има цялостен подход и решение, което да не е само на хартия и само да бъде отчетена пред различни международни организации и институции. Въпросът, който е изключително объркан, не е решен през годините. Имаше еднократни политики и решения, но те не могат да дадат резултат. Още през 2 000 г., когато България започна да участва в координацията между националните парламенти на страните-членки на ЕС, започнаха да се правят консултации за мерките, които трябва да се предприемат и за начина, по който могат да се подпомагат с добри практики отделните държави. За съжаление числата у нас за хората с увреждания бяха много стресиращи. Изглеждаше невъзможно да бъдат изпълнени изискванията.

- Кои са основните проблеми за хората с увреждания?

- Вижте, например колко непригодена е средата за хората с увреждания. Буквално е невъзможна комуникацията с държавните или общинските структури за човек, който не вижда или не чува. Да не говорим за реализацията на децата. Става дума за един човешки живот, който след 18 години продължава, ако разбира се не допуснем той да угасне. Тези хора имат нужда от много сериозно внимание не само от управляващите, а и от цялото общество. Най-съсипващо, освен здравословните проблеми, е огромната изолация. Не всички с увреждания са непригодни, активни, полезни за себе си и неудовлетворени. Поставени в изолация обаче те се амортизират във всеки аспект. Все повече това ги лишава от възможността да се погрижат за себе си и да се чувстват полезни, а не ръката им да бъде постоянно протегната. Там, където проблемите са сериозни, има нужда от адекватна намеса на цялата ни здравна система, но и от обществото. Всичко е оставено обаче на принципа „ако се намерят малко пари, ако може да се направи и да се даде нещо малко“. За мен е унизително да се постъпва по този начин. Дори исканията на хората се трансформира през последните 20 години. Първоначално инвалидите са искали да бъдат партньори и част от екипи за вземане на решения. Да могат да бъдат активни и полезни, да участват на международни форуми. През годините поведението им се промени и те преминаха в позиция „протегната ръка, поне сега, поне малко“. Това е жалако. С такава протегната ръка са пенсионерите, майките, нуждаещите се от ин-витро процедури. Цялото общество се превърна в малка група от хора, която е в тежка зависимост от благоволение. Същата е и ситуацията с малкия бизнес. Това разболява всички и създава първоначално апатия. В един момент може и да предизвика бунт, но не съм сигурна, тъй като виждаме по-голямата част от предприемчивите и будните хора напускат страната ни.

- Каква е причината да не бъде изготвена дългосрочна стратегия за разрешаване на проблемите, в липсата на експерти или в нежеланието на чиновниците?

- Всичко е комплексно. Едва ли става въпрос за нежелание, защото би било много грубо, но ние имаме липса на силно гражданско общество, което да участва в управлението на страната. Това е един от тежките проблеми. Грях на правителството, което и да е то, е, че създава ситуация, в която да се чакат подаяния. По този начин държава не се управлява.

- Омбудсманът Мая Манолова и родителите на деца с увреждания имат конкретни предложения за решаване на проблема. Прочетохте ли ги и те биха ли помогнали?

- Мая Манолова се превърна в пожарникар, откакто е омбудсман. С премиера Бойко Борисов си размениха компетенциите. Не е възможно само със законодателни промени да се постигне напредък. Това е цялостна политика. Ако тя се зададе като тон от правителството към хората и към общините, тогава и обществото ще реагира. Трябва да последват много действия от страна на абсолютно всички министерства. Когато отношението към хората с увреждания е на спартанския принцип „всичко, което е негодно, трябва да бъде терминирано“, говорим за цинично и жестоко общество. Справедливостта и милосърдието убягват и се разчита на един закон на хартия. Аз съм сигурна, че всички мерки, които е предложила Мая Манолова няма да бъдат приети във вида, в който ги е предложила по две причини. Ако те трябва да бъдат остойностени финансово, веднага ще се намерят „точните експерти“, които ще намерят точния разсрочен финансов план и ще ги обезсмисли. По чисто политически причини мерките ще претърпят корекции. Не знам дори и стачкуването може да помогне, тъй като то се прави срещу точно определена малка върхушка. В случая това е правителството. А всички надолу? Мислите ли, че на шофьор, който е паркирал колата си на тротоара му пука, че от там няма как да мине майка с количка или инвалид? Тези хора нямат съпричастност, но срещу тях никой не протестира. Обществото не е възпитавано на толерантност към хората с увреждания.

- Имате ли информация за подобни практики майки на деца с увреждания да получават пари чрез неправителствени организации от властта?

- Не, конкретно нямам подобна информация. Изправянето на майки срещу майки е поредният връх на цинизма и изместване на фокуса от същината на проблема.

- Защо нашите европартньори и чиновници от ЕС не обърнаха внимание на палатковите лагери под прозорците на властта по време на европредседателството ни?

- Чиновниците от европейските институции имат определено поведение. То се различава от приетото в България да се показват емоции. Там има лицемерие, но и предвидима толерантност. Проблемите на хората с увреждания са работа на националните правителства. Европейските институции могат да дават само препоръки в този аспект, доколкото това не е политика от Лисабонския договор. Ако се очаква по каквато и да е тема европейски чиновници да проявят емоции, защото са трогнати, те няма да го направят. Вероятно като хора всеки един от тях изпитва състрадание, но не им е това работата. Не им се плаща, за да проявяват емоции. Това е разликата между политиката на разумността и толерантността и тази на протегната ръка и на унижението. Обществото свикна, че който по-драматично се моли и самонаказва, получава внимание. В останалите страни в ЕС хората не действат по този начин и това ги озадачава. Те не могат да разберат защо се влага толкова много енергия в представянето на проблема, а не в неговото решаване. Така беше някога и в България. Не се налагаше хората да се самозапалват и да правят гладни стачки, за да им се обърне внимание. Така държава не се управлява. Какво трябва да направи всеки следващ, който има проблем за решаване – да предприеме поредното самонараняващо и ужасяващо действие ли? По тази логика бизнесът може да си нареди стрелбище и бизнесмените да се изпозастрелят, за да има се обърне внимание. Корупцията с какви мерки ще бъде преборена? Хората, които дават пари, да бъдат убивани ли? Такава тежка форма на безхаберие и на унищожаване на държавността няма къде да видим в ЕС. В България по някакъв начин се разпада всичко, което е познато в световен аспект по отношение на държава.

Свързани статии (по етикет)

  • Четвъртък, 12 Юли 2018 11:54
    Горанов - най-циничната и нагла извадка на правителството

    Горанов е най-циничната и най-наглата представителна извадка на днешното управление, както биха казали социолозите.

    Този индивид наистина не е в състояние дори за миг да осъзнае какво означават за един пенсионер с 200-300 лева месечен доход тия 2-3 кутии цигари, с които ще вдигне данъка на старите коли.

    Аз не знам дали Горанов е живял в епохата на соца, но помня, че по времето на соца в почти всяко българско село имаше медицински пункт, аптека, акушерка, зъболекар и селата комуникираха с окръжните и общински центрове с по 4-5 автобуса дневно, а това компенсираше десетгодишното чакане, за да си купиш лада или москвич.

    Сега всеки може да си купи стара или нова кола за час-два, ако има пари, но медицинските пунктове, аптеките, зъболекарите и акушерките отдавна ги няма по селата и за да стигнеш до тях в града, трябва да си намериш транспорт, защото и автобусите, и влаковете отдавна ги няма.

    Колкото и мизерно да е било всичко това, но го имаше.

    А Горанов, тази най-цинична и най-нагла извадка на правителството на трижди премиера Борисов, навремето заяви, че депутатската заплата не му стига, за да си изхранва децата и напусна събранието, за да стане министър. И сега е министър отново. 

    Много бих искал да видя Горанов в качеството му на жител на едно село, без кола и без пари да си плати данъците, а той самият да има нужда от медицинска помощ, въпреки че не съм злобен и недобронамерен човек.

    Любомир Кольовски, фейсбук

  • Четвъртък, 12 Юли 2018 11:54
    Какво стана с любимите ни вождове?

    Какво стана с любимите ни вождове - Борисов, Каракачанов, Симеонов, Сидеров, Цацаров?

    От седмица нито един от тези герои, които доскоро изпълваха екраните на централните ни телевизии, не се е появявал на синия екран.

    Това е първият техен разумен ход - да не дразнят нормалните хора.

    Виждаме само техни лоши сурогати - Горанов, Цветанов, Биков, Тодоров и Джамбазки.

    Време е да направят и последния умен ход - тихомълком да подадат оставка и да се насочат към Терминал 2.

    Все още има много страни по света, които нямат договор за екстрадиция с България.

    Владимир Береану, фейсбук

  • Четвъртък, 12 Юли 2018 11:54
    На десния фронт нищо ново не е научено - нищо, че ги употребиха като евтини политически пач@ври на повикване

    Десните хора отказват да проумеят вече десет години, че най-големият им враг не е БСП, а ГЕРБ.

    На десния фронт нищо старо не е забравено и нищо ново не е научено, гледам.

    Десните се заоплаквали, че протестите наливат вода в мелницата на БСП. Чудно, защо вместо да мрънкат, не направят така, че протестите да наливат вода в мелницата на десните партии?! Защо не излязат с предложения, с алтернатива, с идеи къде бърка сегашното управление или те не са опозиция също?

    БСП не е виновна, че десните партии се състоят от некадърници, които не могат да се възползват от грешките на ГЕРБ. През последната година единственият десен политик, с когото съм се засичала по граждански протести, е Арман Бабикян. Неговата партия е и последната дясна партия, за която съм гласувала.

    Никой друг десен политик не взе отношение към наболели социални проблеми.

    Но нещо друго ме смайва дълбоко и това е упоритостта, с която десните хора отказват да проумеят вече десет години, че най-големият им враг не е БСП, а ГЕРБ. Борисов е този, който дърпа десния вот, а не Корнелия.

    Докато ГЕРБ съществуват, никога никоя дясна партия няма да има шанс за развитие. Ако бяха умни и мислеха в перспектива от да кажем две години поне, десните щяха да оставят БСП да победи и да се саморазправи с ГЕРБ.

    Не повече от две години извън властта ще са достатъчни на ГЕРБ да се разпаднат, тъй като не могат да функционират, ако не изпълняват поръчките на едрия капитал, ако не обслужват олигарсите, които създадоха.

    В същото време две години не са чак толкова време, та БСП да се окопае безнадеждно във властта, но могат да дадат възможност на десните партии да си стегнат редиците, да се консолидират и дори да се възползват от грешките на БСП, за да се появят на политическия небосклон като нова алтернатива.

    Но нашите десни са алчни и късогледи копелет@ без никакъв поглед в перспектива и всичко, което искат отново, е да влязат в следващото НС и да управляват с ГЕРБ. Нищо, че веднъж вече го направиха и ги употребиха като евтини политически пач@ври на повикване.

    Юлия Ал-Хаким, фейсбук

Оставете коментар