Понеделник, 25 Март 2019
Неделя, 06 Януари 2019 12:57

Христо Ботев – великанът на българския дух

Гениалният ни поет се ражда на днешния ден през 1848 г.

„Само онзи, който е свободен, само той може да се нарече човек в пълния смисъл на думата; а който умре за свободата, той не умира само за своето отечество, а за сичкия свят”, завещава на поколенията великият поет.

Христо Ботев е един от символите на нашето Отечество. Поет и революционер, ревностен пазител и създател на националните идеи, той остава сред най-ярките личности на България. Идва на бял свят на 25 декември 1847 г. (нов стил - 6 януари 1848 г.) в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. Детето, родено навръх Коледа, се възприема от родителите си като истински малък Спасител.

Най-известната фотография на Ботев, правена в ателието на Тома Хитров, май 1875-а

Идеолог и подбудител на революцията, поет и публицист, Ботев оставя своя отпечатък в дългата поредица национални герои. А поезията му разтърсва. Едва ли има българин, който да не знае неговите изпълнени със страст и бунтовен дух произведения: „Майце си”, „Борба”, „На прощаване”, „Хаджи Димитър”, „В механата”, „Моята молитва”, „До моето първо либе”. Тези двайсет стихотворения са се превърнали в символ на българската възрожденска литература, наред с творбите на Вазов и Каравелов.

Димитър Гюдженов, "Слизането на Ботевата чета при Козлодуй", 1975 г.

Някак традиционно, когато говорим за Ботев, на първи план излиза неговата саможертва в името на свободата. Човекът, синът, любящият мъж, бащата - и това е Христо Ботев.

Лични вещи на поета се пазят в къщата-музей в Калофер

Затова припомняме неговото „Прощално писмо“, написано на 17 май 1876 година, когато знае, че отива на сигурна гибел. Както пише по-късно Захарий Стоянов: „И в това последно писмо Ботев е ударил печата на своята горещо любяща душа.“

„Мила ми Венето, Димитре и Иванке!

Простете ме, че аз ви не казах къде отивам. Любовта, която имам към вас, ме кара да направя това. Аз знаях, че вие ще да плачете, а вашите сълзи са много скъпи за мене!

Венето, ти си моя жена и трябва да ме слушаш и вярваш в сичко. Аз се моля на приятелите си да те не оставят, и те трябва да те поддържат. Бог ще да ме запази, а ако оживея, то ние ще да бъдем най-честити на тоя свят. Ако умра, то знай, че после Отечеството си съм обичал най-много тебе, затова гледай Иванка и помни любящия те.

Христа

17 мая 1876

„Радецки“

[На гърба на писмото, пазено от Д. Рашев, Ботев саморъчно е отбелязал]:

Това писмо да се предаде на жена ми Венета Х. Ботйова, в Букурещ.“

Христо Ботев и братята му - Стефан, Кирил и Боян, последната снимка на революционера, 1876 г.

Неговата балада „Хаджи Димитър“ знае всеки българин и винаги си припомняме, че „тоз, който падне в бой за свобода, той не умира!“

ХАДЖИ ДИМИТЪР

Жив е той, жив е! Там на Балкана,

потънал в кърви, лежи и пъшка

юнак с дълбока на гърди рана,

юнак във младост и сила мъжка.

На една страна захвърлил пушка,

на друга сабля на две строшена;

очи темнеят, глава се люшка,

уста проклинат цяла вселена!

Лежи юнакът, а на небето

слънцето спряно сърдито пече;

жътварка пее нейде в полето,

и кръвта още по-силно тече!

Жътва е сега... Пейте, робини,

тез тъжни песни! Грей и ти, слънце,

в таз рабска земя! Ще да загине

и тоя юнак... Но млъкни, сърце!

Тоз, който падне в бой за свобода,

той не умира: него жалеят

земя и небе, звяр и природа,

и певци песни за него пеят...

Денем му сянка пази орлица,

и вълк му кротко раната ближи;

над него сокол, юнашка птица,

и тя се за брат, за юнак грижи!

Настане вечер - месец изгрее,

звезди обсипят сводът небесен;

гора зашуми, вятър повее, -

Балканът пее хайдушка песен!

И самодиви в бяла премена,

чудни, прекрасни, песен поемнат, -

тихо нагазят трева зелена

и при юнакът дойдат, та седнат.

Една му с билки раната върже,

друга го пръсне с вода студена,

третя го в уста целуне бърже, -

и той я гледа, - мила, засмена!

"Кажи ми, сестро, де - Караджата?

Де е и мойта вярна дружина?

Кажи ми, пък ми вземи душата, -

аз искам, сестро, тук да загина!"

И плеснат с ръце, па се прегърнат,

и с песни хвръкнат те в небесата, -

летят и пеят, дорде осъмнат,

и търсят духът на Караджата...

Но съмна вече! И на Балкана

юнакът лежи, кръвта му тече, -

вълкът му ближе лютата рана,

и слънцето пак пече ли - пече!

Челна снимка: Портрет на Христо Ботев, нарисуван от Димитър Гюдженов през 1949 г. 

afish.bg

Свързани статии (по етикет)

Оставете коментар