Петък, 18 Януари 2019
Понеделник, 07 Януари 2019 14:04

Стоян Михайловски: В царството на тиквите кратуната е цар

163 години от рождението на майстора на баснята и епиграмата, както и на стихотворението "Кирил и Методий", станало текст на химна "Върви народе възродени".

Стоян Николов Михайловски (7 януари 1856 - 3 август 1927) е виден български сатирик, смел изобличител на злото и възторжен проповедник на доброто. Роден e в град Елена. Завършва френски лицей в Цариград (1872) и правни науки в Екс (1879). Съдия, публицист, учител и професор. Михайловски съзерцава света през очилата на моралиста и философа. Животът в неговото чувство и съзнание е борба за нравствено издигане и изпълнен дълг, изпълнена жизнена мисия. Стилът му, често приема високия тон и архаичната окраска на стила на библейските пророци. Един от ярките представители на критическия реализъм в българската литература. Майстор на баснята и епиграмата. Стихотворението му "Кирил и Методий" е текст на популярния химн "Върви народе възродени". Авторът на незабравимите басни е използвал много псевдоними. Подписвал е своите произведения като Драгостин Истров, Драгостин Истров Муслак, Де Профундис, De Profundis, Викентий Розенберг, Евгений Рязков, Ст. Стрелков.

От 1923 г., вече възрастен и изморен от превратностите на съдбата, Михайловски се отдръпва изцяло от обществения живот. Пише философските трактати "Въведение във философията на новобългарската история” и "Как западат и се провалят държавите”, непубликувани приживе, в които се опитва да обясни от своя гледна точка драматичната участ на новата българска държава. Преработва и систематизира творчеството си, пише религиозни и философски размишления (наричани от Михайловски апофтегми или откръшлеци), създава драми и религиозни стихове. Подготвя няколко ръкописа с религиозната си лирика, които остават неиздадени.

На 18 юли 1927 г. поетът оставя последното си писмено завещание, завършващо с думите: "При големите мъки и страдания, които изпитвам, чувствувам, че душата ми се горевъзнася до последните предели на света, откъдето чрез едно помръдване на своите криле тя ще отлети в безконечността”. Умира на 3 август същата година в София. Предсмъртното му желание е да бъде погребан до гроба на Иван Вазов (покрай храм-паметника "Св. Александър Невски”), но то не е изпълнено поради несъгласието на Вазовите сродници.

Нека да си припомним три басни на майстора, които показват неговата актуалност и днес:

***

Гайдарят-цар

Дървари, въглищари, камънари, воловари

и биволари —

събрани да избират

народен главатар —

разискват, спорят, кряскат, пискат… И кого намират

най-напокон,

достоен да седи на трон?

Един гайдар!

Поуката ми който не обича,

ще ми рече: „Това на басня никак не прилича!“

Такова мнение макар

да не споделям — към това, що писах, ще прибавя

един ред още — басня истинска за да съставя:

— Във царството на тиквите кратуната е цар!

***

Жаби и орел

Две жаби критикуваха орела.

Едната думаше: „Таз птица лакома и смела

не може да се подчини

на никакъв световен ред!“

А другата прибавяше: „Да, тъзи хала, вред

където се вести, злочестини

безбройни причинява!“

Така догдето жабите бърбореха — минава

едно магаре покрай тех;

от страх

те се завреха във една гнуснава

полянска барчинка… И ти ще бъдеш тъй руган,

човече гениалний! В тебе има грях

голям: посред пълзяща сган

роден си великан!

Но рано или късно час настава

да засияе туй, що заслужава слава —

и да се провали това, що заслужава

забрава!

***

Магаре в лъвска кожа

Муле с лъвска кожа се покрило…

Сплашва се светът пред туй страшило…

Вятър духва — сваля грозна маска…

— Дръжте! Бийте! — всеки взе да кряска.

Самозванецо, тъй улетява

най-подир и твоята прослава!

AFISH.BG

Свързани статии (по етикет)

Оставете коментар