Петък, 22 Февруари 2019
Сряда, 30 Януари 2019 15:05

„Не питай защо потъмняха лъчите на светла любов…”

Три стихотворения от Теодор Траянов, най-последователният български поет символист, за когото символизмът е преди всичко философия, роден на 30 януари 1882 г.

ЕСЕНЕН ЗДРАЧ

Иди си, пресен гроб недей разравя,

заспива тихо есенният здрач,

заглъхва всичко в призрачна забрава —

и радост, и желания, и плач.

Иди си, воплите на сухи клони

заспиват в непробудна тишина,

последен отглас в морни небосклони

просветва като гаснеща вълна.

Иди си и душата ми дочакай

на твоя сън край тихото море,

последна песен нека бъде знака,

че първа обич никога не мре.

Теодор Траянов с любовта на живота си, актрисата и поетеса Дора Дюстабанова

НЕ ПИТАЙ

Не питай защо потъмняха

лъчите на светла любов,

защо сме по-бледни и плахи

от нощем подгонений лов,

защо ни луната поглежда

с печал като болни деца

и буди неверни надежди

в залюбени смътно сърца,

а тихо запей за болежки,

що дебнат след всяка мечта,

запей ми за розите тежки,

що сее в душата смъртта.

В редакцията на "Хиперион" - Иван Радославов, Вичо Иванов, Моис Бенароа, Мирослав Минев и Теодор Траянов

ПОСЛЕДЕН БИСЕР

Отдавна, в страните мечтани,

ти дойде с утеха при мен,

превърза сърдечните рани,

целуна певеца ранен.

И ангел невидим подаде

огърлици бисерни нам,

а погледа в поглед подкладе

орисан небесния плам.

Поведох те чиста невеста

тогава пред божий олтар,

там чухме най-радостни вести

и пихме най-чуден нектар.

Днес плачат край нас кипариси,

покрити със тежка слана,

и питат за чудния бисер,

за светлата наша страна,

че есенна тъжна разлъка

последния бисер ни взе

и сянка на вечната мъка

прегръща тук наште нозе.

Портрет на Теодор Траянов (фрагвент), худ. Борис Георгиев

© Теодор Траянов, „Романтични песни”

AFISH.BG

Свързани статии (по етикет)

Оставете коментар