Понеделник, 24 Юни 2019
Четвъртък, 21 Февруари 2019 11:09

"Декларирам, че всичко е вярно. Внимавайте, като преглъщате!"

Честит рожден ден на поетесата Маргарита Петкова! 

 

ПЛАТЕНО СЪОБЩЕНИЕ

За да си гледате вашата работа,

вместо да ме предъвквате тайно:

кога съм силна, кога съм слаба,

кога съм трезва, кога – пияна,

с кого се смея, кого оплаквам,

кой ме целува в тъмното,

кой ми заспива на рамото ласкаво,

под чии мигли осъмвам,

с колко захар си пия кафето

и кой ми вгорчава дните,

наистина ли са дяволски светли

очите ми ненаситни,

кого наяве наричам „мили",

кого ранявам с усмивка

и каква е все пак фамилията

на Оня ИВАН – от стиховете ми,

дали във Петрич или във Варна

ще пална някому къщата,

ДЕКЛАРИРАМ, че всичко е вярно.

Внимавайте, като преглъщате.

 

ОБРАТНАТА СТРАНА НА ЛУНАТА

Хайде, разказвай ми за жена си –

колко е свястна, колко е готина,

как във очите те гледа прехласнато,

какви вкусотийки готви.

Как ти подрежда по цвят чорапките,

как сръчно ти сгъва ризите,

колко е нежна, колко е сладка

и никак не е капризна.

Как сам-самичка се справя с всичко,

как те обгръща с внимание,

как ти – разбира се – я обичаш,

как втора такава – няма.

Как тя непрестанно за тебе мисли –

през час звъни да те пита

бира ли пиеш или уиски

и сърчицето ти в ритъм ли е.

Как и насън не ти дава мира

нейната кротост и крехкост...

Разказвай ми, докато събираш

по пода пръснати – дрехите ми.

 

VIA DOLOROSA

Голямата Голгота предстои.

През малките минавам ежедневно.

Знам, кръстовете всеки ми брои -

усмихнато, самодоволно, гневно.

А аз ги мъкна. Тъй привикнах с тях,

че заприличах изведнъж на птица.

Когато ме оплакват - бликва смях

във вперените ми напред зеници.

Когато ме отписват всеки път,

все повече си вярвам - на прав път съм.

Връз раменете ми седи Светът

и просто нямам право да го срутя.

Чело подлагам. Трънният венец

не ми тежи - кръв имам, нека капе.

По дирята й като по конец

върви Животът. И ми сваля шапка.

Аз просто зная своята цена

и нямам право на излишни харчове.

Голямата Голгота е една.

И я изкачвам. Крачка подир крачка.

Крещете зад гърба ми с бяс: „Разпни!“,

(както ликувате пред мен „Осанна!“).

Дано това да ви успокои -

на Хълма само три дни ще остана.

 

Маргарита Петкова

 

AFISH.bg

Свързани статии (по етикет)

Оставете коментар