Вторник, 18 Юни 2019
Понеделник, 11 Март 2019 14:39

Кой ви каза, че няма на света истинска, вярна, вечна любов? Да му отрежат езика за лъжа!

Няма спор, че Михаил Афанасиевич Булгаков (3.05.1891-10.03.1940) е един от най-големите руски писатели, точно така, както няма спор, че романът му „Майстора и Маргарита” е едно от най-значимите произведения в световната литература.

Приемаме това съждение за даденост. На всички, които имат афинитет към писаното слово, животът и съдбата на гениалния (тук тази квалификация също е безспорна) автор е повече или по-малко известна, но е знайно, че житейският и творческият му път далеч не са били постлани с цветя. Дори, когато е вървял по килим от рози, бодлите им са се забивали в писателската душа. Попаднал веднъж в зоркото око на цензурата за текстове и театрални постановки с антисъветски уклон, той на практика по чудо се разминава със сериозни за живота му репресии. Сякаш Бог или някой, имащ се за Бог, простира ръка над главата му.

За 20 години активен творчески период, Булгаков създава произведения, нито едно от които може да бъде подценено. И „Дяволиада”, и „Кучешко сърце”, и „Бялата гвардия”, и „Театрален роман” имат своето почетно място в библиотеката на всеки, уважаващ себе си читател. Всеки уважаващ себе си киноман пък не е откъсвал очи от екрана, веднъж, два пъти, десет пъти гледайки филмовите прочити на знаковите му творби.

Един мой приятел казва, че за „Майстора и Маргарита” не може да намери жанрово място в билиотеката си. Затова я държи на отделен рафт. Претъпкани полици от пода до тавана в хола му и една-единствена книга самостоятелна върху метър и половина площ, но в никакъв случай неизглеждаща самотна, напротив, сякаш изпълва пространството и обединява света около себе си.

Аз самата не можах да прочета този роман от първия път. На 20 години се препънах още след сцената в театъра с дъжда от банкноти. На 25 ми беше тегава втората сюжетна линия, евангелският прочит на Булгаков бе прекалено сложен за мен. На 30 я дочетох ред по ред. Не съм сигурна, че и тогава я разбрах напълно. По-скоро не. Толкова е многопластов романът, че с всеки следващ прочит разбираш колко си далеч от цялостната идея и всеобхватността й. Тъй като нямам място да й отделя отделен рафт, просто я държа, тази неземна книга, на масата си. На една ръка разстояние.

Все някога, надявам се, ще разбера цялостното й послание. Човек трябва да има високи цели. Но следващите цитати съм ги разбрала, без да ги вадя от контекста. А моят приятел с отвратителното си чувство за хумор се обръща към мен с „Маргарита Николавна”… Приемам го и аз с чувство за хумор, все пак съм дъщеря на Петко Николов. И съм щастлива.

Маргарита Петкова

Цитати:

"Маргарита Николаевна не се нуждаеше от пари. Маргарита Николаевна можеше да си купи всичко, което си хареса. Сред познатите на мъжа й попадаха интересни хора. Маргарита Николаевна никога не се доближи до печката. Маргарита Николаевна не познаваше ужасите на съвместното съжителство.

– С една дума... тя е била щастлива?

– Нито за минута!"

"Нещастният човек е жесток и жлъчен. И всичко само заради това, че добрите хора го загрозяват."

"Най-страшният гняв - гневът от безсилие."

"Тухла без причина на никого и никога на главата няма да падне."

"Премахнеш ли документите, премахваш и човека."

"- Малодушието - един от най-страшните човешки пороци.

- Не, осмелявам се да ви възразя. Малодушието е най-страшният човешки порок."

"Никога и от нищо не се страхувайте. Това е неразумно."

"Какво щеше да прави твоето добро, ако злото не съществуваше, и как би изглеждала земята, ако изчезнат сенките от нея?"

"Каквото и да си говорят песимистите, Земята все още е съвършено красива, а на лунна светлина е направо уникална."

"Моята драма е, че живея с този, когото не обичам, но да му разваля живота смятам за недостойно."

"Човек без почуда вътре в себе си е безинтересен."

"Няма зли хора, има само нещастни."

"Този, който обича, трябва да споделя съдбата на този, когото обича."

"Труден народ са тези жени!"

"Моята драма е, че живея с този, когото не обичам, но да му разваля живота смятам за недостойно."

"Човек без почуда вътре в себе си е безинтересен."

"Вие съдите по външния вид? Никога не правете това. Можете да сгрешите, при това доста стабилно."

"Ние говорим с теб на различни езици, както винаги, но нещата, за които си говорим, не се променят от това."

"Разберете, че езикът може да скрие истината, но очите - никога!"

"Ничия вяра не те вълнува, освен ако не е твоята собствена."

"Никога и нищо не искайте! Никога и нищо, особено от тези, които са по-силни от вас. Сами ще ви го предложат и сами всичко ще ви дадат!"

"Да, човекът е смъртен, но това не е най-страшното. Лошото е, че той понякога е внезапно смъртен, това е неприятното!"

"Любовта изскочи пред нас, както изскача изпод земята на някоя уличка убиец, и ни прониза и двамата едновременно. Така пронизва мълния, така пронизва финландска кама!"

"Тя носеше отвратителни, тревожни жълти цветя. Дявол ги знае как се казват, но, кой знае защо, те първи се появяват в Москва. Тези цветя много ярко се открояваха върху черното й пролетно манто. Тя носеше жълти цветя! Лош цвят. Тя сви от Тверская в една пряка и тогава се обърна. Знаете къде е Тверская, нали? По Тверская минаваха хиляди хора, но аз ви уверявам, че тя видя само мен и ме погледна не само тревожно, но дори някак болезнено. Порази ме не толкова нейната красота, колкото безкрайната, невиждана самотност в очите й! Подчиних се на жълтия знак и също свих в пресечката, тръгнах подире й. Вървяхме безмълвно по кривата скучна уличка, аз по единия тротоар, тя - по другия. Представете си, по уличката нямаше жива душа. Измъчвах се, защото ми се стори, че трябва да я заговоря, а се боях, че няма да произнеса нито дума и тя ще си отиде и никога вече няма да я видя. И представете си, изведнъж заговори тя:

- Харесват ли ви моите цветя?

Добре помня как прозвуча гласът й, доста нисък, но пресеклив, и колкото и да е глупаво, стори ми се, че ехото отекна в уличката и се блъсна в мръсната жълта стена. Аз бързо минах на нейния тротоар и докато я приближавах, отговорих:

- Не.

Тя ме погледна учудено, а аз изведнъж и съвсем неочаквано разбрах, че цял живот съм обичал именно тази жена!"

AFISH.bg

Свързани статии (по етикет)

Оставете коментар