Понеделник, 27 Май 2019
Четвъртък, 04 Април 2019 07:42

„И искам да се влюбя, но не се получава…”

Откъс от романа „Портрети на небесни тела” на Росен Босев, който днес щеше да навърши 73 години, ако не беше предпочел да полети към своите небеса

"… Нея нощ след екскурзията Владай се намърда у Галя. Бяха свикнали на внезапните му пристигания и без да се зарадват кой знае колко, сложиха до телевизора и му наляха в голяма чаша водка. Той си кротуваше, взрян в екрана, пускаше шегички, пийваше от водката, тананикаше си нум една мелодия – хубавичко му беше. Като запривършва програмата, дори и не понечи да стане – напълниха му пак чашата. Това прозевки на домакините, това „лека нощ” на говорителката, това, че стенният часовник у съседите удари дванайсет – все минаваше покрай Владай. Мъжът на Галя изчезна за малко, върна се по пижама, поразходи се напред-назад, но като видя, че не прави впечатление, обезсърчен се прибра в спалнята и си легна. Ето тъй Галя и Владай останаха сами.

- Време ти е да се ожениш – без надежда, че ще бъде послушана, рече Галя.

- Не обичам аз сватбите. Нещо пошло има – родители, приятели, дандании…

- Ожени се тогава тихичко. Намери си момиче, заведи го в малко градче, дето никой не ви познава и се разпишете там.

- Не обичам аз семейството, Галя: роднини, приятели, дандании…

- Необходимост е. По-малката злина от двете. Да си сам също не е работа. Човек не може да има чак толкова много в себе си, та да му стигне за цял живот.

- Омръзва, съгласен съм. И искам да се влюбя, но не се получава. Не ме лови. Пък и нещо се объркахте съвременните жени, става нещо с вас, което не го разбирам, доминирате по изкривен начин, нещо не е в ред."

Росен Босев, „Портрети на небесни тела”, 1979

AFISH.BG

Свързани статии (по етикет)

Оставете коментар