Сряда, 24 Юли 2019
Понеделник, 06 Май 2019 12:41

„Сред този жесток и нерадостен век бъди едновременно воин, и верен приятел, и нежен човек…”

Честитим днешния празник Гергьовден със стихотворенията на трима поети, носещи името на Светеца

НА ТЕБЕ, СИНЕ

Животът е труден, понякога лош. 
Живеем в такива години... 
Но ти не бъди със живота на нож, 
обичай го, вярвай му, сине!
Главата си дръж нависоко, 
дори свикни пред теглото да пееш. 
и аз ще ти кажа а ти разбери - 
по-весело тъй ще живееш
По-сигурно тъй ще вървиш през света 
Защото ще видиш навярно 
реки без води и гори без листа, 
небе равнодушно и черно.
Слепец ще те води по правия друм 
и може би тъй ще се случи, 
че някой глупак ще те учи на ум, 
клеветник на чест ще те учи.
Ти плюй на това и напред отмини. 
За нищо не чакай награда. 
Труди се без отдих, търси висини 
и никога духом не падай!
С народа бъди до последния дъх. 
За него мисли, не забравяй 
ни долу в калта, ни на светлия връх, 
ни в тежки минути, ни в слава .
И утре, когато потрябва на смърт 
да идеш, с врага да се биеш - 
иди и падни безпощаден и твърд, 
тъй както сме падали ние.
Сред този жесток и нерадостен век 
бъди едновременно воин, 
и верен приятел, и нежен човек . 
Тогава ще бъда спокоен.

© Георги Джагаров

ОТРАЖЕНИЕ

Ти си влюбена в него,
понеже приличал на мене...
Не разбирам.
Съвсем не разбирам.
Това е нелепа шега.
Но те виждам, че тичаш
подир моето отражение,
без да мислиш за мене...
И себе си мразя сега.

Своя вчерашен вид
още днес ще сменя непременно.
Ще потърся назаем
лице с променени черти -
ще си пусна брада,
ще раздавам усмивки на дребно.
Ще съм друг.
А живей с онова отражение ти.

Беловата ще скъсам!
Ще зачеркна на кръст оригинала!
На шегата нелепа
ще видиш финала нелеп -
ще минавам край теб
променен и с душа огрубяла...
И ще търся момиче,
което прилича на теб.

© Георги Константинов

НАЧАЛО НА МЕМОАРИ

Седим с Христос във кухнята, 
седим сами 
над празните си чаши и над часовете си, 
а вечерта отвън отчаяно избухна 
без предизвестие. 
Отсреща беше зоопаркът, а го нямаше по-късно. 
Навярно тигърът-красавец го погълна, 
тюленът като топка 
завъртя света върху носа си 
и преобърна го напълно. 
И времената се отляха, 
цветовете се размиха, 
а ние все така седим и дъвчем механично. 
Отвън и вътре става все по-тихо, 
чешмата само времето отсича. 
И после пак, и после пак, 
и пак, и още, 
макар нощта да се издънва вън зловещо... 
Е, безпросветните, снишени нощи 
погаждат ми понякога такива срещи. 
И просто нямаме какво един на друг да кажем, 
и просто нямам за какво да се помоля, 
самичък изпълзявах 
по надземните етажи 
и сам се спуснах след това надолу. 
Земята си е същата, за никого не стига, 
обърках горната и долната земя тогава, 
сганта ревеше там: "Разпни го!" 
и ревна след това: 
"Пусни Варава!" 
Неверник и обезверен сме тук, 
от някоя земя прогонени 
а тишината между нас трепти, та чак ще звънне. 
А някой ден навярно ще напиша спомени 
как чакали сме със самия Божи син да съмне.

© Георги Рупчев

AFISH.BG

Свързани статии (по етикет)

Оставете коментар