Понеделник, 27 Май 2019
Сряда, 15 Май 2019 14:12

„Сега е твърде късно. Сбогом. (Защото много те обичам!)”

Пет лирични стихотворения от Гео Милев. На днешната дата е убит един от най-големите поети на България.

 

Дневник

Сега е твърде късно. Сбогом.

(Защото много те обичам!)

Но няма в страст да те обкича.

(Аз избледнял съм. Твърде много.)

Сега е вече късно. Всичко.

Денят. Нощта. И аз. И ти.

И закъснялата усмивка,

разляна в скръб из вазите

на твоя взор...

Безплодна вечер!

Сърцето ми не чака тайна.

(Аз или тази бледна вечер -

но бледнината е безкрайна!)

Разбирам. Зная. Няма тайна.

Сега е твърде късно вече.

 

В този час на вечерни измами…

Ich liebe die hektischen, schlanken

Narzissen mit blutrotem Mund...

Felix Doermann

В този час на вечерни измами

мълча и печално предричам

предсещам, че туй що обичам

е болна надежда в душата ми:

Обичам нервозните, болни

нарциси с уста разкървавени -

сред сумрачни стаи, безволни

в самотност и страх изоставени -

обичам онез безсърдечни

смарагди - зелени и лунни -

мечти болнострунни, далечни,

пречупени в сънни лагуни -

обичам змиите унесени

в див танец - тъй хладни, тъй ярки -

обичам полетата есенни

с петна многоцветни и жарки -

и тези жени меланхолни,

с лица изморени и бледи

- обичам усмивките болни,

смеха им над скучни поети -

обичам горящите здания

- сред ужас, и вечер, и буря -

и техните страшни сияния

на стари канали в лазура -

обичам аз всичко, което

е пурпур в кантика печална -

и болно посипва сърцето

с ридаеща пепел кристална:

- тъй както ти, странна! гадаеща!

заплиташ с усмихнати взори

душата ми в мрежа ласкаеща

от влюбени тихи умори.

 

О дъжд, о дъжд обилен и печален…

О дъжд, о дъжд обилен и печален

- по тротоарите танцуваща вода!

Пиян, разголен, волен, вакханален,

но с черна маска - ти танцуваш безсмисления танец на скръбта.

О веселост маскирана! Ти с веселост маскирана печал!

О весел плач! И танец под разхълцани цимбали!

И вечер, зачната сред мрак, но с буйнобял

дъжд озарена. Дъжд! О клоун в погребални карнавали!

И ти летиш - лъчи и смях, - и ти си бял, безумен,

по тротоарите танцуваща вода!

Вечерен дъжд, понесен в танец шумен

над катафалка черен на града.

 

Сензация

Аз бих обичал мойто щастие

и моите случайни радости,

аз бих обкичил в сладострастие

съня на всичките си младости,

във всеки сладък час причастие

бих взел от кратките си радости

- ако да бях в тоз свят един,

не сред усмивки без участие,

ако на бе зад всяко щастие

скрит страх,

ако не бях самин

аз кръстен с горкото причастие

на жълт неврастеничен Сплин.

 

Лоенгрин

Да бъдеш светлият герой

на неизменната усмивка,

понесъл в своята усмивка

зора и злато и покой -

без меч и слава в кървав бой

- тенор на щедрата усмивка -

да бъде твоята усмивка

единственият подвиг твой -

начало, край, число и брой

да няма твоята усмивка,

да гасне всичко в таз усмивка:

и злост и скръб и страст и зной -

неудържимият порой

на дните в твоята усмивка

да вплита Вечната усмивка

и неизменно чист и свой

да следваш тихия хобой

на свойто щастие с усмивка -

и то само да е усмивка,

без Как, Какво, Кога и Кой?

и да пристъпиш - тих герой -

брега на своята усмивка

- бял - да отвърнеш - и с усмивка:

"Благодаря ти, Лебед мой!"

© Гео Милев

AFISH

Свързани статии (по етикет)

Оставете коментар