Вторник, 22 Януари 2019
Сряда, 31 Август 2016 12:40

„Котките“ от Бродуей идват в България (ВИДЕО)

За първи път след Гърция спектакълът ще гостува в страна от Балканския полуостров

Оригиналният Бродуейски мюзикъл "Котки" на Андрю Лойд Уебър ще бъде представен за първи път на българските зрители на 11 и 12 май 2017 г., в рамките на Салона на изкуствата.

Всъщност мюзикълът вече има 35-годишна история. Той е поставен в Лондон през 1981, а година по-късно - през 1982 стъпва на Бродуей, където е горещо приветстван от критиката и публиката. Именно там е игран - 18, а в Лондон - 21 години. Преведен е на над 15 езика, гостувал е в над 30 страни, като броят на зрителите, които са го гледали надхвърля 73 милиона.

Текстът на котките е американския котешки вариант на „Ние врабчетата“ и е написан със също толкова любов към героите.  Авторът обобщава наблюденията си върху котешката природа и нахвърля колоритни характери, които незабавно ни стават симпатични, тъй като толкова много приличат на човеците.

Котките на Елиът са черни и бели, те са по-често дребни, те са весели и сияят, имат жизнерадостен вид, знаят как да танцуват валс или кючек. Те се мият зад ушите и се изсушават между пръстите на лапичките. Сред котките има герои като просякът, повехналата красавица, големецът с белите гети.. престъпникът, който никога го няма на местопрестъплението и други очарователни типове.

Всяка от котките е описана с нейните уникални качества, изключително хуманоидни. Всяка една от тях си има характер, легенда и очарова зрителите с различна визия и оригиналност. Всяка котка си има репутация и обществено положение. Нищо случайно няма между Котките. Те прекрасно работят в екип. Те минават през къщата като ураган и никой не може дума да им каже. Когато чуете чупене в трапезарията, или пък от килера се чуе трясък, или пък от библиотеката доловите силен звън, от ваза, за която са казали, че е от династията на Минг, веднага идва на ума, коя от котките е направила това.

И не може да се направи нищо по въпроса.

Котките имат религиозна фигура – старият Деуторономи, за когото се разказват народни приказки. Той е живял отдавна и е преживял много животи, бил е известен в пословици и рими и е погребал девет съпруги, а многобройното му потомство процъфтява  и целият град се гордее с него и чества  неговата старост.  Той има спокойна и блага физиономия, когато се излежава на слънце и е особено философски настроен.

Един от най-симпатичните образи е магическия господин Мистофолис, оригиналният магьосник. Няма съмнение, че най-великите фокусници имат нещо да научат от мистър Мистофолис, и всички котки възкликват – О, никога не е имало толкова умна котка като вълшебния мистър Мистофолис. Той е тих, той е малък, той е черен, от ушите до върхът на опашката, може да се промуши през най-тясната цепнатина или да ходи по най-кривата релса. Може да изтегли всяка карта от тестето, също толкова сръчен е и в заровете. Винаги те кара да повярваш, че само лови мишки. И всички котки възкликват, о, ами, не никога, никога не е имало котка умна като мистър Мистофолис.

За първи път след Гърция спектакълът ще гостува в страна от Балканския полуостров. Продукцията е мащабна - 7 тира ще превозват декора и костюмите на 78-те актьори, които по думите на организаторите са великолепни певци, артисти и танцьори.

AFISH.BG

Свързани статии (по етикет)

  • Сряда, 31 Август 2016 12:40
    „Това не прилича на нищо, правено досега"

    Днес най-прочутият съвременен композитор Андрю Лойд Уебър празнува триумфално 70!

    Уебър е едва 21-годишен, когато създава рок-операта "Исус Христос - суперзвезда". Темата на легендарното произведение се носела във въздуха. През шейсетте години Джон Ленън заявява, че той и "Бийтълс" са популярни колкото Исус Христос. Така Уебър и Тим Райс, авторът на текстовете му, се застъпват за Спасителя. Те записват двоен албум в Лондон, но отначало никой не им обръща внимание.

    Безразличието на публиката и критиката в началото на кариерата на Ендрю Лойд Уебър било временно явление. Усещайки духа на своето време, той и приятелят му Тим Райс решават да представят "Исус Христос - суперзвезда" в Америка. Там фурорът бил абсолютен. Всички театри искали да поставят шоуто. В главата на Райс хрумнала идеята да пусне слух, че в бродуейска постановка, за която досега никой не е чувал, ролята на Христос ще бъде изпълнена от самия Джон Ленън. Мълвата достигнала и до певеца и той заявил, че ще приеме само ако като Мария Магдалена се изяви Йоко Оно. По-добра реклама от тази за спектакъла не можело да има. Разбира се, звездното семейство не играло, но през 1971 г. мюзикълът бил поставен в бродуейски театър и цели седем години не бил свалян от сцената. На 23-годишна възраст Уебър се жени за 18-годишната Сара Хюгил, дъщеря на президента на захарния монопол Tate and Lyle. Тя изглеждала по-възрастна от годините си и напомняла на майка му Джин. Сара бързо обсебила мъжа си и започнала да го превъзпитава. В нея нямало нищо сексапилно, но и Уебър не знаел какво значи това. Въпреки че тя му родила две деца, но единственото, от което той се нуждаел, бил роялът. Котките също го вдъхновявали. След венчавката си със Сара на стълбите на църквата се появила изящна рижа котка, която така го трогнала, че забравил за младоженката. Така Уебър решил да напише мюзикъл по детската книжка на Томас Елиът "Ръководство на практичните котки". Никой от обкръжението му не приел идеята сериозно. Но той завършил творбата си и я занесъл на лондонския продуцент Камерън Макинтош. „Това на прилича на нищо, правено досега", нерешително казал Уебър. А Макинтош възкликнал: „Това ми прилича на милион лири стерлинги." "Котките" се превръща в най-известния мюзикъл, Уебър получава световно признание, а на сцената се запознава и с втората си жена - Сара Брайтман, която по това време е едва 19-годишна. Младата и напориста Сара Брайтман принудила Ендрю Лойд Уебър да се ожени за нея, лъжейки го, че е бременна. В началото на брака им двамата постоянно се появявали заедно по ресторанти и приеми, но творецът съвсем не изглаждал като щастлив човек. Освен това трябвало постоянно да е нащрек, защото младата му жена можела да го направи рогоносец. Майка му Джин го посъветвала да настоява за деца, но Сара отказала. Уебър я направил ученичка на Пласидо Доминго и тя по цял ден репетирала, а вечер се прибирала раздразнена. Веднъж пред брат си Джулиан Ендрю споделя: "Не знам за какво ми е този живот. Имам дом, замък, самолет и всички са огромни. А аз сред всичко това се чувствам като пигмей, от когото никой не се нуждае. Постоянно съм между два континета. Тази сутрин се спускам сам в планината със Стивън Спилбърг или София Лорен, а утре сутрин заседавам в Лондон със Съвета на директорите на звукозаписната компания. След това - преговори, репетиции, спектакли. Ненавиждам всичко това." Няколко години по-късно Ендрю се жени за известната ездачка Мадлен Гардон, която отново го връща в релсите.

    А днес цяла Европа чества 70-годишнината на гения Уебър под мотото „Без маска”. Вече излезе от печат автобиографичната му книга, носеща това заглавие, както и платинената колекция, събрала най-прочутите му произведения – „Котките”, „Исус Христос – суперзвезда”, „Евита”, „Фантомът на операта” в изпълнение на Барбра Стрейзънд, Грегъри Портър, Лана Дел Рей, Мадона, Бионсе, Никол Шерцингер, Сара Брайтман и други световни изпълнители.

    Годишнината на знаменития композитор ще премине със знаменателно турне на най-прочутата му рок опера „Исус Христос – суперзвезда”, което завъшва в София на 5, 6 и 7 април в НДК.

  • Сряда, 31 Август 2016 12:40
    Кралицата, която смята за своя мисия да не се примирява с нищо

    Една от десетте най-велики актриси на всички времена Ванеса Рейдгрейв стъпи в деветото десетилетие.

    Родена на 30 януари 1937 г., Ванеса е член на династията актьори Редгрейв. Тя е дъщеря на актьорите сър Майкъл Редгрейв и лейди Редгрейв (актрисата Рейчъл Кемпсън), сестра на Лин Редгрейв и Корин Редгрейв, майка на актрисите Джоли Ричардсън и Наташа Ричардсън, леля на Джема Редгрейв и тъща на актьора Лиъм Нийсън.

    Става известна през 1961г. като Розалинда в „Както ви харесва“ и оттогава играе в 35 спектакъла на Бродуей и в Лондон Уест Енд. Известна е и с това, че винаги старателно подбира ролите, които изпълнява. При нея парите не са водещото при избора на филм – никога не е получавала за филм сума по-голяма от 200 000 долара. Участва във филмите на режисьорите от британската Нова вълна (1960), режисирана е от Антониони и от авангардния режисьор Кен Ръсел в „Дяволите“(1971), който британските власти цензурират заради сцени с голи монахини.

    В киното изгрява с участието си в „Морган” (1966). За ролята си в този филм печели наградата за най-добра актриса в Кан и е номинирана за „Златен глобус“ и „Оскар“. Световна слава й носи ролята й във „Фотоувеличение” (1967) на Микеланджело Антониони. Точно 20 години след кинодебюта си Ванеса Редгрейв получава „Оскар“ и „Златен глобус“ за поддържаща роля за „Джулия” (1977). Актрисата е номинирана 6 пъти за „Оскар“ (печели го веднъж), 11 пъти за „Златен глобус“ (има две награди).

    Редгрийв се жени за актьора Тони Ричардсън. Имат две дъщери. Бракът им се разпада, той се влюбва в Жана Моро. Ванеса Редгрейв започва връзка с Франко Неро. Ражда им се синът Карло, който е сценарист и режисьор. От 1971 до 1986 г., тя има връзка с актьора Тимъти Далтън, с когото се запознава по времето на снимките на филма за Мария Стюарт. Но въпреки всички авантюри, известната мъдрост, че старата любов ръжда не хваща, връща Ванеса в обятията на Франко Неро и двамата озаконяват връзката си със сватбена церемония през 2006 г. 2009 година е най-тежката в живота й – дъщеря й Наташа Ричардсън умира след травма на главата при падане от ски. На следващата година умират брат й и сестра й. През 2015 Ванеса преживява инфаркт. Самата тя казва, че само 30% от белите й дробове работят поради белодробния емфизем, причинен от годините тютюнопушене. В анкета, проведена от The Stage през 2010 г., Редгрейв бе класирана като една от десетте най-добри актриси на всички времена.

  • Сряда, 31 Август 2016 12:40
    „Кой съм аз? Това е наистина сложен пъзел…”

    19 + 1 цитата от Луис Карол, математикът, който се превърна в най-енигматичния детски писател, пренасящ ни в огледалния свят на чудесата вътре в нас

    „Тръгни от началото и продължи, докато стигнеш края. Чак тогава спри.”

    „Винаги казвай истината, мисли преди да говориш, а след това си записвай.”

    „О, тази любов, тази любов кара света да се върти.”

    „Във всяко нещо има поука, стига да можеш да я намериш.”

    „Ако всеки си гледаше собствената работа, светът щеше да се върти много по-бързо.”

    „Всичко е смешно, ако можеш да му се смееш.”

    „Ако пиеш много от бутилка, на чийто етикет пише „отрова”, ще ти се отрази, рано или късно.”

    „За мен няма достатъчно голяма чаша чай и достатъчно дълга книга.”

    „Ако ти вярваш в мен и аз вярвам в теб. Толкова ли е трудно?”

    „Трябва да си полулуд, за да ме накараш да мечтая.“

    „Колко дълго е завинаги? Понякога само една секунда.“

    „Ако вярваш на всичко, ще умориш мускулите на вярването в ума си много и ще си толкова слаб, че няма да вярваш и на най-простичките истински неща.“

    „Въображението е единственото оръжие във войната срещу реалността.“

    „Животът? Какво е той, ако не е един сън?“

    „Не мога да се върна към вчерашния ден – тогава бях друг човек.”

    „Една от тайните на живота е, че това, което наистина си струва да се направи е това, което правим за другите.”

    „Ако не знаеш къде отиваш, всеки път ще те отведе там.”

    „От друга страна, ако беше така, можеше да бъде и ако беше – щеше. Но не е така и след като не е, значи няма да бъде. Това е логиката.”

    AFISH.BG

Оставете коментар