Четвъртък, 20 Юни 2019
Четвъртък, 06 Юни 2019 09:42

Любов, стихове и дуели

220 години от рождението на Александър Пушкин

 

Александър Сергеевич Пушкин е роден на днешния ден, 6 юни, 1799, в Москва. Баща му, Сергей Лвович, принадлежи към стар дворянски род, историята на който може да бъде проследена до 800 години назад. Майка му Надежда Осиповна, родена Ханибал, е внучка на Абрам Ханибал – „арапа на Петър Велики“, чернокож роб от Абисиния (Етиопия), изпратен като подарък от Константинопол. По- късно Ханибал става отговорник за строежите на морски крепости и канали в цялата Руска империя.

Ще разкажем още малко известни факти, които ще се сторят интересни дори на тези, които знаят „Евгени Онегин“ наизуст.

Пушкин имал спомени за себе си от 4-годишна възраст. Разказвал, че си спомня как веднъж, по време на разходка забелязал, че клоните на дърветата треперят и земята се движи, а последното земетресение в Москва било регистрирано през 1803 г. Приблизително тогава се случила и първата му среща с царя – той едва не попаднал под копитата на коня на Александър I. За щастие, конят бил овладян и единствената, която се уплашила, била бавачката. 

Постъпил в знаменития Царскоселски лицей на 12 години, и то с връзки – чичо му бил личен приятел с министър Сперанский, който основал лицеят. Подбраните ученици били общо 30 и сред тях бил Александър. През 1817 г. при завършването, той бил 26-ти по успех от общо 29 завършили, като показал способности само в руската и френската словесност, и във фехтовката. Заниманията му включвали предимно френска поезия, затова го наричали „французинът“. Тук Пушкин за първи път се чувства Поет: талантът му е признат от другарите му в лицея, както и от корифеите на руската литература Державин, Жуковски, Батюшков, Карамзин.

В лицея Пушкин за пръв път открил любовта. Казват, че започнал редовно да посещава публичните домове на 14, продължавал да ги посещава и когато бил вече женен. Докато ухажвал бъдещата си съпруга, разказвал на приятелите си: „Аз съм възхитен, аз съм очарован... накратко, съм огончарован.“. Венчава се за  Наталия Гончарова през 1831 г. Той не блестял с особени физически качества, не бил красив, за разлика от съпругата си, която била и десет сантиметра по-висока и с 13 години по- млада от него. Затова, когато ходели на бал, Пушкин се стараел да стои по-далеч от нея, за да не е натрапва на очи контраста.

Полицейският чиновник Попов написал за него: “Той беше в пълния смисъл на думата дете, и както децата, не се боеше от нищо.“. Дори най-големият му литературен враг Фадей Булгарин признава: “ Скромен в съжденията, любезен в обществото и дете по душа.“. Смехът му поразявал околните така, както и стиховете му. Обичал да се смее и често казвал, че това, което възбужда смях, е добро и позволено, а това, което разпалва страсти – престъпно и пагубно. 

Първият дуел на Пушкин се състоял в лицея, а в продължение на целия му живот дуелите били около 30. Самият той предизвиквал на дуел различни хора стотици пъти. Всеки спор с него можел лесно да прерасне в покана за стрелба. Освен склонноста към скандали, поетът имал много дългове от карти. Обикновено намирал средства да ги покрие, но ако се случело да не успее, рисувал злостни карикатури и пишел обидни епиграми  на кредиторите си.

През 1837 г. Пушкин е предизвикан на дуел от родственика си Жорж Дантес  - известен френски монархист, политик и сенатор, женен за сестрата на съпругата му. Дантес остава в историята главно с това, че ранява смъртоносно поета. Дуелът е предвиден не със смъртоносна цел, а само като жест на чест.  По ирония на съдбата краят е фатален. Изчаквайки формалния изстрел на развълнувания и изнервен Пушкин, Дантес  се оказва още по- изнервен и нетърпелив и стреля пръв. Предвиденият изстрел в крака се оказва неконтролиран от нервността на Дантес и той улучва Пушкин в коремната област. Поетът е ранен смъртоносно и след два дни умира. Последните му думи били на разкаяние за това, че не е спазил царската заповед за забрана на дуелите.

Любов, стихове и дуели

AFISH.BG

Свързани статии (по етикет)

Оставете коментар