Вторник, 22 Октомври 2019
Неделя, 15 Септември 2019 09:33

Николай Хайтов: Крила имат само тия, дето сърце им иска да лети...

Представяме ви избрани цитати на писателя, роден на днешния ден преди 100 години

Николай Хайтов е писател, драматург, публицист, роден на 15 септември 1919 година в родопското село Яворово, Пловдивско. От малък опознава различните страни на живота: бил е камериер, келнер, общ работник в кариера, чирак при дузина различни майстори. Успява да завърши гимназия като частен ученик в Асеновград, а по-късно се записва в Лесотехническия факултет на Софийския университет, където като че ли най-после намира своето призвание. След дипломирането си като инжинер-лесовъд работи в горски стопанства из Родопите и Рила. Но не успява да се спогоди с началниците си и бива уволнен. Николай Хайтов започва да търси наново пътя си в живота. Минава време, докато го открие в в писането. Вече е на 36 години, когато първите му очерци и статии виждат бял свят.

През 1960 година излиза първата му книга. Тя е озаглавена „Хайдути“ и в нея писателят, историкът и краеведът взаимно се допълват. Веднага проличава пристрастието на Хайтов към изкушението на документалната истина. Следват „Жени хайдути“ (1962), „Родопските комити разказват“ (1972), „Капитан Петко войвода“ (1974) и още много очерци, изследвания и истории, свързани със селищата и бита в Родопите.

През 1965 година се появява „Шумки от габър“ - естетична книга за Родопите, в която история, съвременност, природа и човешки съдби си дават среща, за да покажат планината в нов образ. Две години по-късно излиза и малък сборник, който превръща Хайтов в един от най-значителните автори на съвременната българска литература – „Диви разкази“. Историите в него са по истински случки. В тях писателят умело извлича суровия житейски материал, за да направи художествени обобщения, приравнявайки таланта му до тези на добрите европейски литературни творци.

Winbet - удвои тръпката от играта! (18+)

Сборникът „Диви разкази“ достига огромен за размерите на България тираж и досега има десетки издания както у нас, така и по света.

Творчеството на Николай Хайтов е изключително популярно. По неговите книги и разкази са направени много филми, някои от които истински върхове на родното кино : „Козият рог“ (1972), „Краят на песента“ (1970), „Дърво без корен“ (1974) , „Мъжки времена“ (1977) , Орисия (1983)...

Николай Хайтов  умира на 82-годишна възраст на 30 юни 2002 г. от левкемия и е погребан в Централни гробища – София.

Почитаме паметта на писателя с избрани негови цитати:

„Аз на два пъти влизах във война: в първата – фронтално, а във втората – като дивизионен обоз, и да ти кажа, от войната не умрях, нито се уплаших, но мога да ти кажа, че от мир човек преспокойно може да си умре. И ще ти кажа как: слагаш човека в апартамент, оставяш го без работа, храниш го с майонеза, говориш му от дъжд на вятър и той е свършен!“

„В такова време ти се ще да имаш две сърца - едно за чест, друго за мерак, - а то, опустялото - едно: разсечи го, разкъсай го - пак едно!“

„Раждането го не зная как е, ала жененето беше мъчно.“

„В женското още от дете жената си я има. Дали е под миглите, или под ноктите, ала си я има, докато с мъжете не е същото. Един мъж, дето си няма брада, за да прежули една женска буза - не е никакъв мъж.“

„Левски е еманация на българщината в най-висшата ѝ форма“.

„Eдно е да ти се иска, друго е да можеш, а пък трето и четвърто - да го направиш.“

„Главата ми да отсекат, пак ще викам: „Да живее България!““

„Преговорите за влизане в Европейския съюз да се водят не на колене, а равноправно и при зачитане на собствените национални интереси. За проявените рецидивисти следва да бъде установен специален наказателен режим, а „правата на човека“ да не се превръщат в средство за масово тиранизиране на мирното население.“

„Национализмът е нормалното ми агрегатно състояние.“

,,Крила имат само тия, дето сърце им иска да лети.“

„Орлиците се ловят с живо месо, а не с мърша!“

„Българинът има нещо общо с лисицата: точно когато я мислиш за умряла, тя хукне. Много пъти това ни е спасявало, дано и този път да ни спаси от нашите и чуждите гробари, които са се хванали вече за лопатите. Нацията ни сега е в безпътица, но не е безпътна.“

„Изтървем ли България, изтървали сме всичко.“

"Прасето си е прасе: то не мисли какво да посее, а какво да изяде."

"Викаш ти защо не взимам от твоите цигари... Пò си ми е сладко цигарото - да си го свия сам... Да го лизна, душица да му сложа... Защото всяка работа е тъй: душица ако ѝ не туриш - не слади!"

Димитър Янков, AFISH.BG

Свързани статии (по етикет)

Оставете коментар