Събота, 30 Май 2020

Петък, 28 Февруари 2020 10:50

Мишел дьо Монтен: Най-великото нещо на света е да можеш да принадлежиш на себе си!

На 28 февруари 1533 г. е роден знаменитият френски писател и философ-хуманист Мишел дьо Монтен

“Човек не е само добър или само лош, а зависи на коя страница ще отвориш душата му и пред какви изпитания ще го поставиш…”, пише Монтен. И навярно е почерпил това знание от собствения си живот.

Той се ражда се в замъка, който неговия прадядо Ейкам е придобил. Баща му се отказал от родословната фамилия и започнал да се нарича Монтен – според названието на имението, както било прието сред аристократите. Въпреки предците-бюргери, той много искал синът му да израсне като истински аристократ - ако не по кръв, то поне по дух. За обучението на наследника си той разработил цяла система. Много от днешните педагози биха определили такова образование като "парниково", но трябва да се признае - в случая с Мишел дьо Монтен тази система е сработила перфектно. Баща му го обградил с прекрасното, възвишеното и изисканото. Всеки ден момчето се събуждало под изящна музика, вдишвайки аромата на свежи цветя в стаята. След закуска започвал да учи - философия, изкуство, математика.

За да придобие социален опит и да знае, че не всички живеят като семейството му, за определено време Мишел бил настанен да живее при селяните. Това съвпада с "латинския" период на обучение на момчето - и родителите, и учителите му разговоряли с него само на латински. На селяните било заповядано да говорят на своя груб френски и се получава така, че Мишел им говорел на латински, а те му отговоряли само със знаци. След известно време, научавайки малко латински от момчето, селяните можели да му отговарят, разбира се, фрагментарно и непоследователно. Затова пък, когато Монтен се върнал в замъка, те продължили да назовават някои предмети на латински, предизвиквайки уважението и възхищението на минувачи и съседи.

След такова всестранно домашно образование, Монтен блестящо завършва Юридическия факултет на Университета в Тулуза, а след това за десет години става член на парламента в Бордо. Въпреки че тази кариера неописуемо радвала Монтен-старши, за Мишел тя била тежест, а политиката изобщо не му харесвала. Като твърд противник на смъртното наказание, той всячески избягвал съдебни заседания, които можели да произнесат такава присъда. Но не можел да напусне службата заради баща си, който бил толкова горд с него! Едва след смъртта на баща си Мишел с чиста съвест подава оставка.

Тогава той всеки ден се отдавал на "умствена дейност" в специално построена кула с вита стълба, стените на която били изписани с изречения на латински, които му идвали в главата.

На тавана на библиотеката си наредил да се изпише следният текст (разбира се, на латински): „В годината от Рождество Христово 1571, в деня на раждането си, в навечерието на мартенските календари, в последния ден на февруари, Мишел дьо Монтен, отдавна уморен от робския престой в съда и от обществените задължения и намирайки се в разцвета на силите си, решава да се скрие в обятията на музите, покровителки на мъдростта. Тук, в спокойствие и безопасност той решил да прекара остатъка от живота си, голяма част от който вече е преминала. И ако съдбата пожелае, той ще завърши тази обител, това угодно за сърцето убежище на предците, което той посвещава на свободата, покоя и отдиха".
Резултатът от ежедневната му работа в продължение на десет години е произведението, което прославя мирния домашен философ Монтен - неговите "Опити", първата книга от които, "Есета", се появила през 1580 г. Тя излиза в Париж, не предизвиква някакви особени вълнения, но не минава и незабелязано.

След публикуването на "Есета", Мишел заминава на дълго пътуване из Европа. Поживял в Германия, Швейцария, Испания, а пристигайки в Рим, решава че иска да стане римлянин - разбира се, заради любовта към латинския. И въпреки че му се наложило да преодолява много бюрократични трудности, той все пак постига желанието си.

Но съдбата е решила друго и Мишел дьо Монтен не успява да живее в Рим в новия си статус. Неговите сънародници от Бордо го избират за кмет. Той не можел да откаже на краля и на гражданите и поема омразните задължения. Две години по-късно из Европа тръгва чума. От нея по това време можело само да се бяга и никакъв дълг на честта не можел да застави Мишел да остане със семейството си в заразения град. По този начин неговата служба се прекратява от само себе си.

Winbet - на един клик разстояние! (18+)

Хенри IV, приключвайки с религиозните войни, кани Монтен на служба в двора, но философът отказва и прекарва остатъка от дните си в самотно съзерцание и редакция на "Опити". Той никога не е можел да се похвали с добро здраве и се чувствал като старец преди да достигне шестдесет години. Мишел се опитвал да поправи това с активни упражнения, но не постигнал много успехи. На 13 септември 1592 г. Монтен умира в своя замък.

"Опити" стават основата на педагогиката на XVII-XVIII век, там Монтен поставя и до днес актуални психологически и педагогически проблеми - как човек да бъде възпитан умен, свободен, богат духовно и полезен за обществото, с чувство за собствено достойнство.

Основните идеи на философа накратко:

  1. Развивайки идеите на Франсоа Рабле, Мишел дьо Монтен смята, че възпитанието засяга и укрепва всички страни на личността, само ако теоретичното възпитание върви ръка за ръка с физическото развитие, с чувството за красота, както и формирането на естетически вкус на истинско благородство.
  2. Монтен смята, че основната цел на възпитанието трябва да бъде не изграждането просто на специалист (адвокат, лекар, свещеник, професор), но и на човек като цяло – с развит ум, силна воля, щедро сърце, който може да се радва на малките неща, но и да понася всички удари на съдбата.
  3. Особено внимание философът отделя на наставника (учителя) и неговия нравствен облик. Той е убеден, че това трябва да бъде човек с гъвкав и практичен ум, надарен с остроумие и мъдрост, а не с мъртви книжни знания. "Добрите нрави и интелект са предпочитани пред голата ученост; необходимо е също така, изпълнявайки своите задължения, той да използва нов начин на обучение".
  4. Говорейки за вътрешната свобода и степента на самостоятелност на учениците, Монтен отива по-далеч от своите предшественици. Той смята, че е важно да се придобиват знания и да се формират морални убеждения без нечия помощ. Мишел призова наставниците да изискват от учениците да пресяват всяко знание като през сито и нищо да не се внушава на учениците, въз основа на авторитет и влияние. Монтен предлага метод, по който наставникът поднася едновременно няколко теории и ученикът трябва да избере правилната, ако е по силите му. Ако не - той поне ще се съмнява, което също не е лошо, тъй като само глупаците са винаги сигурни, че са прави.
  5. В своите „Опити“ Монтен говори, разбира се, за училището за дворяните. Хуманистите на Ренесанса особено не се интересували от съдбата на селяните. Но принципите на образование на Монтен са универсални, въпреки че той може и да не е забелязал това.

Философският трактат за това как да се възпитава човек със свободен дух, плаши феодалите. Людовик XIV забранява отпечатването на "Опити", а Папата ги проклина. Но борбата със старите идеи, чието начало поставя Монтен, довежда не само до буржоазния хуманизъм, но и до нова, много по-хуманна идеология.

Ето някои от мъдрите мисли на Мишел дьо Монтен:

  • Природата ни е извела на света свободни и независими: ние сами се затваряме в едни или други кръгове.
  • …не ще се намери нито едно държавно устройство, в което да няма примес от церемониално тщеславие или лъжа – за да се държи народът под юзда.
  • Няма по-лесно и едновременно по-сложно занятие от това да беседваш с мислите си – всичко зависи от това, каква е беседващата душа.
  • Колко малко вероятни неща има на света, засвидетелствани от хора, които заслужават доверие!
  • Не без основание може би ние приписваме лековерието и податливостта към внушения на невежеството и простодушието; някога ме бяха учили, струва ми се, че вярата е нещо, което сякаш се запечатва в нашите души; а щом е така, колкото душата е по-мекушава и по-неспособна за съпротива, толкова по-лесно е да се запечата нещо в нея, каквото и да е то.
  • Навикът притъпява остротата на нашия ум.
  • Сами по себе си нещата не са нито мъчителни, нито трудни; нашата слабост и малодушие ги правят такива.
  • Доверието към порядъчността на другия е достатъчно доказателство за собствената порядъчност и нея бог щедро покровителства.
  • Душата извлича полза за себе си от всичко.
  • Изглежда, че бързото и внезапно действие е повече свойствено на духа, а бавното и улегнало – на ума.
  • Дух, който няма никаква определена цел, се погубва; защото, както се казва, който е навсякъде, той не е никъде…

AFISH.BG

 

Свързани статии (по етикет)

Оставете коментар