Понеделник, 01 Юни 2020

Четвъртък, 07 Май 2020 16:55

„В мен срещата на две епохи стана, ехтя у мен двубоят им жесток!”

Из поемата „Дни на проверка” от Пеньо Пенев, роден на днешната дата преди 90 години

 

**

И аз бях раснал с чесън и чорбица бобена.
И аз на своята софра съм нямал хляб.
Съдбата ми от зла орисница ли бе прокобена,
нали не бях роден страхливец слаб?
Какъв враждебен дух повлече и загроби
в кръчмарската смрадливост моя дълг синовен?

Сега чуждей излъганата обич
и как е тъжен залеза дъждовен!

**

Кой? Враговете ни? Как хитро се преструват!
С ласкателство коварно те ще те тешат.
Когато сам останеш, уж въздишките ти чуват,
когато затъжиш, с теб двойно уж тъжат.
С тревогите ти лицемерно се тревожат
и после в зла интрига ще те уплетат.

Днес чаша в кръчмата ще ги предложат,
а утре подир фуста ще те отклонят.
Насред път за да могат да те спрат -
небето и земята ще сберат!
Познавам ги! Добре ги опознах! -
Бях с тях на чашка, думах с тях,
каквото те ми наумиха...

Те залъка на дните ми вгорчиха.
Живот, живот! На младото ми рамо
ти вчера сложи тежка длан!
Мечтаното бе в кръчми отмечтано,
изпита - чашата, смехът - изсмян.
Тогаз към всичко станал безразличен,
аз отминавах чужд и мълчалив.
Забравил бях какво обичам
и никога не бях щастлив!

За тези дни ти разкажи,
за тровещото лицемерие,
което с клевети, с лъжи
уби там вяра и доверие.

Върху сърцето ми лежи
на спомен камъкът студен.
Тежи ми, страшно ми тежи
домът, озлочестен от мен!

**

Не спастрих вчерашния ден - развей-прах бях,
на завет се укривах до кръчмарския тезгях.

А помниш ли? Тогаз латинките цъфтяха
и белогръди лястовички край фонтана
калчица за гнездата си кълвяха,
когато моето гнездо семейно празно си остана,
когато дните ми внезапно обедняха.

Погина светлостта на бели рози, рано отцъфтели -
залезе тя в набраните ми сълзи накипели.

**

Пиян съм се клатушкал през нощта...
И днес тъгувам за неспастрените дни.
Като куршуми, неизстреляни в целта,
отидоха те накъде встрани,
прахосани с врага без бой.
И кой ще ми ги върне, кой?

**

Сърцето ми отрудено сега болей,
докрай разбрало нявгашната си вина.
И в моята коса белей
на ранна есен първата слана.

Горчи ми още снощното вино:
ще отгорчи ли - все едно!
Оттече време... Като бинт ме то превързва
и раните ми скорошни заръбват бързо.

Но знам - оставя белег всяка рана!
На съвестта ми сронен е брегът висок.

В мен срещата на две епохи стана,
ехтя у мен двубоят им жесток!

© Пеньо Пенев

AFISH.BG

Свързани статии (по етикет)

Оставете коментар