Събота, 08 Август 2020

Неделя, 14 Юни 2020 11:24

„Най-лошият враг на свободата е сития и доволен роб”

Николай Бердяев (6.03.1874 – 24.03.1948) е руски философ и публицист, представител на християнския екзистенциализъм.

 

Той не пише философски творби в строгия смисъл на думата. Неговото творчество като форма по-скоро може да бъде причислено към публицистиката, но поради дълбочината на разсъжденията е определяно като философско. Той не се и опитва да създаде строга и формулирана философска концепция, а по-скоро изказва мнението си по различни философски и политически теми. Може да се каже, че „философската система на Бердяев очертава и виждането си за едно по-добре устроено общество.

Философът не вижда изхода от съвременната му политическа криза нито в решенията, предлагани от модерната либерална демокрация, нито в острите мерки на социализма, нито в крайния десен консерватизъм, чието олицетворение за Бердяев е монархията. Той има за идеал общество, при което доминира духовното и божественото, но не олицетворявано от църковни или държавни йерарси.

Цялото творчество на автора е белязано от неприкрит руски патриотизъм и вярност към учението на Православната църква. Като основен акцент обаче е изведена идеята за „самопознанието”, в което Бердяев вижда единствения смисъл на което и да е познание и всъщност единственото възможно истинско познание. Тук неговите критици го упрекват, че разбира познанието като интровертна дейност. Самият той обаче не прави такова разграничение. Макар и да твърди, че познанието, което не „се е превъплътило” в самопознание”, е безплодно усилие на ума, Бердяев не омаловажава познанието за външното, а го възприема като етап и материал по пътя към самопознанието. Характерно за творчеството му е пренебрежението към„сциентизма“, който противопоставя на духовното самопознание.

Предлагаме ви негови емблиматични мисли и заключения за властта, свободата и вярата:

Чудото трябва да бъде от вяра, а не вярата от чудо.

Психоанализата е психология без душа.

Свободата е право на неравенство.

Адът е нужен не за това злите да получат възмездие, а за това, че човек не бива да бъде насилван от доброто и принудително въведен в рая.

Знанието е принудително, вярата е свободна.

Революция - край на стария живот, а не начало на новия живот, разплата за дългия път. В революцията се изкупуват греховете на миналото. Революцията винаги говори за това, че властимащите не са изпълнили своето местоназначение.

Митът за грехопадението е митът за величието на човек.

 

Основната мисъл на човек е мисълта за Бог. Основната мисъл на Бог е мисълта за човека.

Индивидуализмът винаги убива личността и индивидуалността.

Христос е бил не основателя на религията, а религията.

Не може да има класова истина, но може да има класова лъжа.

Най-самолюбивите хора - това са хората, необичащи себе си.

Властта на авторитета предполага свобода в неговото призвание.

Вярата в безсмъртието е не толкова утешителна, облекчаваща живота, тя даже е страшна, ужасна вяра, отегчаваща живота с безмерна отговорност. Може даже да се каже, че невярващите повече са облекчили своя живот, отколкото вярващите.

Добрите дела, които са свършени не от любов към човека и не от грижа за него, а за спасение на собствената душа, съвсем не са добри. Където няма любов, там няма и добро.

Смъртта настъпва за нас не само тогава, когато ние умираме, но даже и тогава, когато умират наши близки. Ние имаме в живота си опит със смъртта, било и неокончателен.

Свободата не е лека, както мислят нейните врагове, клеветящите я, свободата е трудна, тя е тежко бреме. И хората лесно се отказват от свободата, за да облекчат себе си... Целият човешки живот трябва да премине чрез свободата, чрез изпитание на свободата, чрез отхвърляне изкушенията на свободата.

Революционерите се покланят на бъдещето, но живеят в миналото.

Когато не притежаваш мъдрост, остава да обичаш мъдростта, тоест да бъдеш философ.

Християнството не е само вяра в Бога, но и вяра в човека, във възможностите на разкриването на божественото в човек.

Философията е школа на любов към истината.

Свободата не е интересна и не е нужна на въставащите маси, те не могат да понесат нейното бреме.

Свободата не е удовлетворение, лекота и наслаждение, а тежест, трудност и страдание.

Борбата за свободата аз разбирам преди всичко не като обществена борба, а като борба на личността против властта на обществото.

Националността и борбата за нейното битие и развитие не означава раздор в човечеството и с човечеството.

При жените има необикновената способност да пораждат илюзия, да не бъдат такива, каквито всъщност са в действителност.

В свободата живота бива по-труден, по-отговорен и по-трагичен. Етиката на свободата е сурова и изисква героизъм.

В свободата е скрита тайната на света. Бог иска свобода, и от там е произлязла трагедията на света.

AFISH.BG

Свързани статии (по етикет)

Оставете коментар