Сряда, 03 Юни 2020

Неделя, 18 Септември 2016 16:37

„Звярът е още жив” ще се състезава на кинофестивала във Варшава

Най-новият документален филм на Весела Казакова и Мина Милева е избран в конкурса с общо 15 летни от цял свят

Филмът „Звярът е още жив” ще представи България в документалната състезателна програма на 32-ия Варшавски филмов фестивал, който ще се проведе от 6 до 17 октомври в полската столица. Това е втората лента на тандема Мина Милева и Весела Казакова, който предизвика множество спорове сред киногилдията у нас с дебюта си „Чичо Тони, „Тримата Глупаци” и ДС”. „Звярът е…” е селектиран за официалния конкурс заедно със заглавия на доказани творци като Ана Замецка, чийто „Communion” спечели наградата за най-добър филм в Седмицата на критиката в приключилия наскоро международен кинофорум в Локарно, Швейцария, и Ева Орнер, носител на „Оскар 2008” за документален филм.

Българската премиера на „Звярът е още жив” беше през март в на закриването на „София филм фест 2016” в зала „Света София” на бившия Партиен дом. А първата му прожекция пред международна публика беше през август на 22-рия Международен кинофестивал в Сараево.

Ето как Весела Казакова и Мина Милева представят своята творба: „Докато лявата идея се сгромоляса в нашите страни, на Запад все по-усилено я преоткриват. Трудовете на Маркс бележат рекордни продажби, а анализите на капитализма стават все по-актуални. Българин, бивш горянин и борец против комунизма, прави подобни анализи в затвора през 1951 г. Неговата внучка, раздразнена от модерността на лявата идея и директната й корелация с трагичното състояние на България, изважда тези сведения, за да възстанови колективната родова памет, разпаднала се в поколенията – пъзел от историята, която продължава да бъде замитана под килима.”

Филмът е с необичайна форма, в която се препитат документално кино и живописна анимация. В скромния екип са още монтажистката Донка Иванова, създателят на музиката Емилиян Гацов, Георги Маринов, който се грижи за звука, и актьорът Руси Чанев.

Още като проект „Звярът е още жив” привлича внимание на различни международни фестивали, а миналата година дори бе отличен с политическата награда “IDFA Forum Award”. Веднага след това Мина и Весела бяха поканени в Амстердам на най-големия световен документален фестивал ИДФА, за да говорят по темата и да представят проекта си пред бъдещи селекционери, телевизии и кинодистрибутори.

Вече почти готов, през януари 2016-а филмът бе селектиран сред 4-те най-добри източно Европейски документални филми в инициативата “Последна спирка Триест”, която представя бъдещи филми от Източна Европа, заслужаващи световно внимание.

Мина Милева (вляво) и Весела Казакова ще представят България на кинофестивала във Варшава в началото на октомври

Мина Милева е завършила анимационна кинорежисура в НАТФИЗ, има магистърска степен по кинорежисура от академията „La Cambre”, Брюксел, а филмите й са удостоени с награди от много фестивали. От 1996-а Мина работи като аниматор и продуцент, режисьор на анимационни филми в Британската анимационна студия.

Весела Казакова, която нашумя с главната роля във филма „Мила от Марс” на режисьорката Зорница София, е завършила икономика на социално-културните дейности и актьорско майсторство в НАТФИЗ. Талантливото й превеплъщение и донесе наградата за най-добра актриса в Москва и за изгряваща звезда от „Берлинале”. Първият съвместен филм на Казакова и Милева - „Чичо Тони, „Тримата глупаци” и ДС” (2014), им донесе десет международни отличия.

На заглавната снимка: "Звярът е още жив" смесва документалното кино с анимация.

AFISH.BG

Свързани статии (по етикет)

  • Неделя, 18 Септември 2016 16:37
    Херман Кох: Трябва да спрем да говорим за толерантност

    Най-успешният холандски писател е в София като част от журито на кино-литературния фестивал „Синелибри"

    Херман Кох е сред най-успешните холандски автори. Световното признание идва с романа „Вечерята“ (2009), преведен на 55 езика и само в Европа продаден в над един милион екземпляра. Книгите му са като отрезвяващ шамар за все по-голямата армия от самозабравящи се човеци, напомняйки им, че вървят в грешната посока. На живо, авторът удивлява с умението си да постига не по-малко шокиращ ефект върху събеседника, и то сякаш с езика на улицата и със съвършената простота на общуване, в което няма граници.

    В разговора с Херман Кох, освен за книги, ще стане дума и за толерантността, табутата и автоцензурата, за човешката мотивация, мечтите, спомените и семейството, за лицемерието на вдигнатите завеси, за човека, който трябва да бъде събуден, и дори за бившата холивудска двойка номер 1 – Бранджелина.

    - Не сте за първи път в България, как Ви се струват хората, с които общувате – по-добри, по-спокойни, по-весели, по-умни?

    - Тук съм от няколко часа, затова ми е трудно да направя сравнение. Но това, което харесвам и наистина ми допада, е атмосферата на улицата.

    - Някога страхувал ли сте, че превод може да убие Ваша книга?

    - Всъщност, не. Много лош превод може да увреди книгата, но ако идеята е силна, тя ще оцелее. Много важен е тонът, който има превода на една книга. Затова понякога има много скучни четива, което се дължи именно на превода.

    - Защо хората си налагат табута насила? Защо автоцензурата става все по-силна във времена, за които казваме,че има свобода на словото?

    - Аз не си налагам автоцензура, затова отговорът на този въпрос ми е труден. Понякога хората в Холандия си налагат автоцензура, защото се страхуват да бъдат политически некоректни.

    - Трябва ли да ревизираме разбирането си за толерантност предвид всичко, което се случва около нас и сякаш лошите новини са много повече от добрите?

    - Първата грешка, която хората правят, е че говорят за толерантност. Те казват „Аз съм толерантен“, което означава „Аз толерирам даден тип хора, въпреки че стоя много по-високо от тях“. Това е първото, което ми идва, когато някой заговори за толерантност. Всъщност, тези хора не трябва да толерират никого и нищо, защото всички сме равни, всички сме хора. Разбира се, трябва да има лимит на толерантността, когато някой, който третираш като равен на теб, ти взриви къщата. Тогава трябва да се направи нещо.

    - Какво?...

    - Ако се върнем назад към световната история, ще видим, че тероризмът не е от вчера. Но аз нямам решение за това.

    Спомням си, че когато бях на 18 години, се увличах от някои радикални движения, само за да шокирам родителите си. Не направих стъпката към това да хвърлям бомби или да убия някого, но по онова време бях много отворен към подобна идеология. Не казвам, че е добро, но никога няма да кажа, че не разбирам какво се случва.

    - Казвате, че се интересувате от мотивацията на хората. Каква е Вашата мотивация да минете през различни, макар и близки професии – продуцент, актьор, журналист, сценарист? Знам, че най-добре се чувствате като писател.

    - Имам един единствен мотив – да се преборя с отегчението и скуката. Най-важното за мен е, че когато не пиша, трябва да изляза от това състояние. Честно казано, не съм сред най-работливите хора, не съм работохолик. Просто обичам да пиша сутрин, когато се чувствам най-добре. Моята мотивация е да изкарвам времето си по възможно най-добрия за мен начин.

    Като малък рисувах и това ме правеше щастлив. Сега пиша, и това е нещото, което ме прави щастлив. Писането е доста по-различно и много по-трудно от рисуването, но за мен е ок.

    - Възможно ли е да се върнете пак към рисуването?

    - По-добре да не се залавям с това отново. (Смее се)

    - Синът Ви прочете ли „Вечерята“ и какво е впечатлението му от тази книга? Интересно ми е дали застава зад родителите в този роман или има друго мнение?

    - Все още не я прочел. Той не е много по четенето. След „Вечерята“ чете други мои книги и ги хареса. Но беше чувал толкова много за „Вечерята“, че не пожела да я прочете. Каза, че има чувството, че я познава. Гледа и филмовата версия, която въобще не хареса. Мисля си, че никога няма да прочете тази книга, може би ще се зачете в нея, когато вече ме няма…

    (Във „Вечерята“ две семейни двойки се срещат на вечеря в изискан ресторант. Разговарят за всекидневни неща и старателно отбягват темата, която ги е събрала – 15-годишните синове на двете двойки са извършили убийство. Положението е сложно и заради факта, че бащата на едно от момчетата е очакваният следващ министър-председател на страната.)

    - През 2015 г. казвате, че когато видите колекцията от деца на Анджелина и Брад, винаги си задавате въпроса какво би станало с тази колекция, ако двамата се разделят. Сега вълнува ли Ви този въпрос?

    - Не следя живота им, но чух че всички деца са се върнали при Брад Пит и никое не иска да остане при Анджелина. Очевидно е, че децата са направили своя категоричен избор и това ясно показва кой е откачения в двойката.

    - Какво събитие трябва да се случи в Холандия, за да започнат хората да си пускат завесите на домовете? И това би ли могло да бъде тема на Ваша книга?

    - (Смее се) Има известно лицемерие във вдигнатите завеси, защото хората искат да покажат, че няма какво да крият. В последно време обаче обществото се променя, смесват се много култури, особено сред младите хора, и аз съм изпълнен с оптимизъм за всичко.

    - Определено, имате необичайно отношение към героите си, какво е за Вас човека?

    - Най-хубавото, най-великото и най-забавното е, че хората са различни. И това ме прави винаги любопитен да срещам нови хора. Никога няма да ме чуете да кажа за някого, че принадлежи към един или друг тип характер, или че вече съм срещал подобен на него. Така правят само хората, които са отегчени от себе си. Затова в дефиницията за човека трябва да се казва, че той носи нещо интересно в себе си, а понякога самият човек не го знае, затова трябва да бъде събуден.

    Херман Кох е в София като част от журито на кино-литературния фестивал „Синелибри", който продължава до 24 октомври в София и още шест града - Пловдив, Варна, Велико Търново, Стара Загора, Каварна, Благоевград, Търговище и Габрово.

    Източник:  bTV

  • Неделя, 18 Септември 2016 16:37
    „Кой съм аз? Това е наистина сложен пъзел…”

    19 + 1 цитата от Луис Карол, математикът, който се превърна в най-енигматичния детски писател, пренасящ ни в огледалния свят на чудесата вътре в нас

    „Тръгни от началото и продължи, докато стигнеш края. Чак тогава спри.”

    „Винаги казвай истината, мисли преди да говориш, а след това си записвай.”

    „О, тази любов, тази любов кара света да се върти.”

    „Във всяко нещо има поука, стига да можеш да я намериш.”

    „Ако всеки си гледаше собствената работа, светът щеше да се върти много по-бързо.”

    „Всичко е смешно, ако можеш да му се смееш.”

    „Ако пиеш много от бутилка, на чийто етикет пише „отрова”, ще ти се отрази, рано или късно.”

    „За мен няма достатъчно голяма чаша чай и достатъчно дълга книга.”

    „Ако ти вярваш в мен и аз вярвам в теб. Толкова ли е трудно?”

    „Трябва да си полулуд, за да ме накараш да мечтая.“

    „Колко дълго е завинаги? Понякога само една секунда.“

    „Ако вярваш на всичко, ще умориш мускулите на вярването в ума си много и ще си толкова слаб, че няма да вярваш и на най-простичките истински неща.“

    „Въображението е единственото оръжие във войната срещу реалността.“

    „Животът? Какво е той, ако не е един сън?“

    „Не мога да се върна към вчерашния ден – тогава бях друг човек.”

    „Една от тайните на живота е, че това, което наистина си струва да се направи е това, което правим за другите.”

    „Ако не знаеш къде отиваш, всеки път ще те отведе там.”

    „От друга страна, ако беше така, можеше да бъде и ако беше – щеше. Но не е така и след като не е, значи няма да бъде. Това е логиката.”

    AFISH.BG

  • Неделя, 18 Септември 2016 16:37
    Художник събра събитията на 2016 в една картина

    Американецът Нив Баварски създаде илюстрация, на която са отразени 127 от най-важните събития през отиващата си година

Оставете коментар