Неделя, 21 Януари 2018
Четвъртък, 27 Октомври 2016 15:38

Хари Потър ще омагьосва от 12-метров екран с музика на живо

Филм концерт ще гледаме през февруари в зала 1 на НДК

Идеята за ново, по-различно преживяване с филми, превърнали се вече в класики, явно се оказа добра. Т.нар. киноконцерти, в които прожекцията на оригиналната лента върви с живо изпълнение на музиката към нея, продължават с „Хари Потър и Философския камък”. Феновете на малкия магьосник и останалите герои от книгите на Джоан К. Роулинг и филмите, заснети по тях, ще могат да се забавляват отново с приключенията им в началото на 2017-а, но усещането този път ще много по-вълнуващо. Картината ще върви с музиката на Джон Уилямс, изсвирена паралелно под диригентството на Джъстин Фриър.

Датата е 25 февруари, а мястото – Зала 1 на НДК. Концертът ще включва цялата музика от филма. А прожекцията ще бъде с висока разделителна способност върху 12-метров екран. Билетите за събитието ще бъдат пуснати на 28 октомври.

Неотдавна компаниите „CineConcerts” и „Warner Bros. Consumer Products” обявиха, че започват световно турне със серия от концерти по киносагата за Хари Потър. Началото бе поставено през юни и няколко месеца по-късно кино-музикалната магия ще се случи и в България. Ето какво споделя за предстоящото преживяване Джъстин Фриър, който е не само диригент, но и продуцент, и президент на „CineConcerts”: „Поредицата от филми за Хари Потър е едно от онези случващи се веднъж в живота културни явления, които не престават да носят радост на милиони почитатели по света. Имаме огромното удоволствие да ви представим за първи път възможността да се насладите на изпълнение на живо от симфоничен оркестър на спечелилите много награди композиции, докато любимите ленти се прожектират на екрана. Това ще бъде едно незабравимо събитие.”

Неговият колега Брейди Бобиън, сценарист и продуцент на серията филмови концерти, допълва: „Навсякъде по света Хари Потър е посрещан с вълнение, затова се надяваме, че изпълнението на тази невероятна музика на фона на целия филм ще достави на публиката в България насладата да се завърне в света, населен с любими герои и приключения.”

„CineConcerts” е една от водещите продуцентски къщи за музикални представления на живо, съпътстващи прожекция на голям екран. Основана от Джъстин Фриър и Брейди Бобиън, компанията успява да промени самата представа за преживяване на живо. Сред организираните от тях филм-концерти на живо са „Гладиатор”, „Кръстникът”, „Животът е прекрасен”, „Анимацията на DreamWorks в концертно изпълнение”, „Star Trek – Последно пътуване. Концертно турне за петдесетгодишнината” и „Закуска в Тифани”.

Джъстин Фриър се утвърди като един от най-търсените диригенти на филмова музика, изпълнена на живо по време на кинопрожекции. Дирижирал е водещи световни състави като Чикагския симфоничен оркестър, Лондонската филхармония, Нюйоркската филхармония, Филаделфийския оркестър, Симфоничния оркестър на Сан Франциско и Симфоничния оркестър на Сидни. Именно той дирижира и Симфоничния оркестър на БНР миналата година при представянето на „Кръстникът” с музика на живо у нас.

BIG5.BG

Свързани статии (по етикет)

  • Четвъртък, 27 Октомври 2016 15:38
    Стивън Сегал обвинен в сексуален тормоз на снимки у нас

    Актъорът и продуцент Стивън Сегал получи поредно обвинение в сексуален тормоз по време на филмови репетиции в София през 2002 г. Обвиненията идват от актрисата Рейчъл Грант, момиче на Бонд, пише Би Би Си.

    Грант, която по това време била на 26 години, пристигнала в София, за да репетира реплики за филма и била развълнувана от срещата със Сегал, който за нея бил "герой от детството".

    Актрисата твърди, че докато били в стаята и репетирали реплики за филма, режисьорът си тръгнал, след което Сегал насилствено свалил блузата й и я блъснал на леглото, започвайки да се съблича.

    "Блъсна ме на леглото и каза: Предполагам, че искаш да видиш интимните ми части", казва Грант. След като актьорът започнал да разкопчава ципа си, тя избухнала в сълзи и екшън звездата се извинил. Обяснението на Сегал било, че обичал да завързва връзки с колежките си, за да "подобри химията на екрана".

    Впоследствие Грант загубила ролята. "Когато ти се случи, си засрамен, унизен, не искаш никой друг да знае. Надяваш се прахта да го покрие", казва актрисата. "Искам хората да знаят, че е съвсем естествено жертвите на сексуален тормоз да говорят след по-дълго време - след като са имали време да го преодолеят", споделя още тя.

    Грант се надява кампании като Time's Up и #MeToo да помогнат да се сложи край на сексуалния тормоз в брашна.

    Сегал отрича обвиненията на Грант. "Клиентът ни категорично отрича да е имал подобен контакт с г-ца Грант, твърдо отрича всякакво предполагаемо посегателство, както и конкретно посегателство, случило се в София, България през 2002 г.", заявяват адвокатите му.

  • Четвъртък, 27 Октомври 2016 15:38
    „Лошо, Седларов, лошо!”

    Откъс от романа на Свобода Бъчварова „Опасен чар”, едноименният филм по който е любим на зрителската аудитория, но колцина знаят кой е авторът на българския Остап Бендер.

    — А сега, уважаеми…?

    — Седларов! — услужливо отвърна собственикът.

    — Уважаеми гражданино Седларов, нека разгледаме вашата работилница и експонатите — този миниатюрен Лувър!

    — Какво?

    — Спомени… Но да вървим, Седларов. Ще се пръсна от любопитство…

    — Стараем се, другарю капитан, и ние… как да кажа… да научим народа на красивото!…

    — Похвално е, Седларов, че в този век на техниката и прагматизма все още се срещат хора естети, за които красотата е смисъл на тяхното съществувание!

    — Не искам да се хваля, но така си е!

    — Е? Апре ву, Седларов!

    — Какво?

    — Нищо, нищо… Предпочитам да се движите пред мен и, докато ходим, искам кратко и стегнато описание на дейността в това предприятие.

    — Имаме пластмасов цех за народни кукли…

    — В какъв смисъл народни? Сега всичко е народно!

    — Носиите.

    — Да, носиите, сърцето на българския фолклор, душата на българската жена, изплакала очите си в тези шевици, тук и само тук се отразява душата й, а не като на Запад — в прането, готвенето и побоищата.

    — Имаме цех за ковано желязо, две преси, пирографирани изделия, керамика…

    — Да оставим производството. Водете ме направо при готовата продукция!

    — Ей сега, другарю капитан!…

    Залата на експонатите бе една барака, но доста чиста и прилична. Тук на една маса се намираше продукцията на моделите. Соколинов вдигна някакъв предмет.

    — Това какво е?

    — Мече.

    — Пишете, за бога, че е мече, иначе ще го сбъркам с паяк.

    — Казва „мамо“…

    Седларов го натисна по корема и се чу противен грач.

    — Похвално…

    Соколинов вдигаше и разглеждаше предметите един по един.

    — Мартенички?… Добре. Щъркелче с бебе… Правилно! България трябва да се бори за висока раждаемост! Детско столче-цукало… вероятно от дърводелския цех?

    — Харчи се много.

    — Не виждам цените?

    — Това са само модели.

    — Крокодил или бразилски алигатор? Прилича на динозавър! Защо не се движи?

    — Пружината му е повредена.

    — Лошо, другарю…?

    — Седларов!

    — Лошо, Седларов, лошо! Никаква красота, никаква функционалност! Кой е дизайнерът ви?

    — Какво?

    — Питам кой прави моделите?

    — Ами… аз! — скромно заяви той.

    — Вие сте следвали Художествена академия?

    Последният отрицателно поклати глава.

    — И сте специализирали в Мюнхен? Ученик на Пол Клее! Влияние на Пикасо? Продължител на Пироманишвили?… А сега, дайте си документите! Цени, производство, пласмент, заплати, месечни отчети и така нататък! Ако и документацията ви е така красива, както равнището на продукцията, ще трябва да ви изпратим командировка в Софийския централен затвор. Повярвайте ми, той е просто университет за хора с художествени наклонности, както в Константинопол е била Магнаурската школа за Кирил и Методий и синовете на българските царе! А вие сте млад все още… Ще излезете запазен…

    — Другарю капитан, моля ви, мене ще ми стане лошо…

    — Моля, документите!

    Той извади от бюрото папки, разписки, кочани… Изведнъж Седларов събра сили и се озъби:

    — Кой сте вие всъщност?

    — Аз ли? — учуден каза Соколинов. И след кратък размисъл продължи: — Аз съм капитан Буревестников, ясно ли е?

    — Тъй вярно!

    — А сега, махайте се и ме оставете да работя на спокойствие!

    Така капитанът от Соколинов стана Буревестников. Той обожаваше Максим Горки. Защото е бил босяк. Не бе чел от него нищо, освен юбилейните заглавия в печата, сред които му се бе мярнала някога запаметяващата дума Буревестник.

    Седларов излезе с нежелание. На очите му имаше сълзи. А капитанът разкопча мундира, свали фуражката си, седна на бюрото и разлисти първата папка. Почна да си взима бележки. Не след дълго някой почука на вратата.

    — Мога ли да вляза? — попита собственикът. Той носеше поднос с чаши и чинии.

    Буревестников с нескрито любопитство погледна таблата. Без да иска, се облиза.

    — Едно кафенце, кифличка, малко луканчица… — опита да се засмее Седларов. — Едно кентче… работата ви е трудна… чувствайте се у дома. Ще мога ли да ви поканя на вечеря?

    — Излезте и ме освободете от присъствието си!

    Когато прелюбезният домакин излезе, Буревестников се нахвърли на яденето. Но веднага след това продължи да работи. Така го завари вечерта. Лампата светеше, а Буревестников здравата се трудеше, по риза. Пушеше от „Кента“. Отново се почука на вратата и се появи неизменният Седларов.

    — Другарю Буревестников, моля ви… Ще се погубите… Вие трябва да се щадите!…

    — Когато човек работи за щастието на народа, думата „щадене“ е неподходяща! Елате, Седларов! Застанете зад мене! Досега само изчислявам нерегистрираната печалба. Тя е от порядъка на петцифрено число и забележете, само за последните три месеца!… Всъщност от колко години е предприятието?

    — От пет.

    — Вероятно ще стигнем до шестцифрено число. А млад човек сте, нелишен от способности… С голям стаж в търговията. Защо не останахте в бакалския бранш?

    Уплашеният Седларов нещо промуча.

    — Ясно. Красотата ви е привличала. Изкуството! В душата на всеки бакалин се крие артистът! Съжалявам, Седларов. Следващата ни среща ще бъде в следствения отдел.

    — Не ме погубвайте! — изхълца Седларов. — Имам само тая къща, жена и едно-единствено дете — момиче, от женски пол.

    — Ето как един артист си отива от света! Още Нерон го е казал! Кво вадис домине!… Но къщата е триетажна. Видях и две леки коли.

    — Имам още една, скапана…

    — Вие правите колекция от скапани детски играчки и скапани коли? Лошо, другарю Седларов, лошо! Какъв пример ще дадете на детенцето си?

    — Тя е вече трета година кандидат-студентка.

    — И с вашите финансови възможности не сте могли да я пробутате? Странно! Познавам един кожухар. Момчето му го изпратиха на държавни разноски в Италия да учи пеене. Иначе заекваше. А момичето му скоро ще завърши Художествената академия, отдел „Текстил“, макар че е далтонистка.

    — Не ми беше по силите! Кандидатства за кинорежисьор!

    — Аз очаквах повече от вас! Вие ме разочаровахте, Седларов!

    — Вечерята е готова, другарю капитан! Ще благоволите ли да ни зачетете? Жената цял ден готви…

    — Избършете си сополите, усмихнете се… Ха така! Животът, другарю Седларов, е пред вас. Не загубвайте любопитството си към живота! Да тръгваме!

    © Свобода Бъчварова, „Опасен чар”

    © Издателство на БЗНС, 1986

  • Четвъртък, 27 Октомври 2016 15:38
    Борисов върна Боршош в НДК

    Румяна Бъчварова тушира Лиляна Павлова

Оставете коментар