Петък, 23 Август 2019
Сряда, 09 Ноември 2016 11:15

Павел Вежинов – отвъд бариерата, сред сините пеперуди на любовта

Спомен за именития автор с избрани негови мисли

Никола Делчев Гугов, известен с псевдонима си Павел Вежинов, е български писател, роден на 9 ноември  1914 година в София. Литературната му кариера започва през втората половина на тридесетте години на ХХ век, когато започва да сътрудничи на различни списания като "Жупел", "РЛФ", "Щит" и "Изкуство и критика". В периода 1938 - 1944 година бъдещият прочут писател следва философия в Софийския университет "Св. Климент Охридски".

В началото на 1944-а Павел Вежинов става член на БКП. През втората половина на същата година той участва във войната срещу Хитлеристка Германия, като е редактор на вестник "Фронтовак". По-късно Вежинов пише сборниците разкази "Златан" и "Втора рота", в които описва спомените си от фронта. Именно "Втора рота" става първото му популярно произведение, което му печели славата на добър писател.

В периода 1947 - 1954 година е главен редактор на вестник "Стършел", а от 1954 до 1972-а работи в "Българска кинематография". През 1972 година става главен редактор на списание „Съвременник" и член на Управителния съвет на Съюза на българските писатели.

Вежинов е много продуктивен писател, автор на сборниците с разкази "Улици без паваж", "Дни и вечери", "Мека мебел", "Гибелта на Аякс" и "Сините пеперуди". Негови са и емблематичните детски романи „Следите остават“, „Произшествие на тихата улица“ и „Прилепите летят нощем“. Най-известните романи за възрастни на Павел Вежинов са "Нощем с белите коне" и „Бариерата“.

Писателят умира внезапно на 20 декември 1983 година в София.

Представяме ви избрани мисли и цитати на Павел Вежинов:

За образованието:

"Трябва да се съжалява, че образователната система у нас (пък изобщо всяка образователна система) обръща внимание главно на запаметяването при придобиването на нови знания. Заученото знание е половин знание, главното е да се проникне в неговата същност, да се свърже то в система от асоциирани знания. Зубрачеството принизява размисъла, свободното търсене и разкриване на истините. Нека не забравяме, че главната цел на древните елински гимназиуми е била преди всичко развитието на интелектуалните способности на своите ученици. И ето защо интелектуалната сила на древногръцките философи и до днес поразява въображението и мисълта на всички съвременни учени.

Наистина моята детска страст към четене ме отвличаше от непосредствените училищни занимания. Учебната материя, така както я преподаваха, ми беше безинтересна и скучна. Никога не съм бил отличен ученик, най-много добър или среден.

И все пак, слава богу, не пропаднах в живота. Можеше да не стана писател. Но не бих се изложил на каквото и да е друго жизнено поприще. Знания човек винаги може да добие, но въображението се култивира само в ранната детска възраст. Все едно е дали човек ще стане инженер, лекар или държавен ръководител. Без въображение доникъде няма да стигне. За каквато и дарба да говорим, дори за математическа, в нейната основа лежи живото, интензивното въображение."

За четенето:

"Никой не ме е учил и никой не ме е подтиквал към четене, тая страст се появи у мен така спонтанно, както между впрочем всички човешки страсти. Книгите бяха за мен невероятно поразително откритие, по-голямо и по-силно от всяко друго, което съм изпитвал в живота си. Те ми разкриха един нов свят, толкова интересен и толкова различен от всичко, което ме заобикаляше, че загубих и всякакъв интерес към обикновената действителност. Както при всички деца, книгите поразяваха главно моето въображение. Или ако трябва да се изразя по-точно – те бяха неговата насъщна храна, без която то едва ли би могло да съществува и да се развива."

За драматизма на войната:

„Драматизмът на войната е своеобразен лакмус, в който се проявяват чертите на човешката душевност, каквито при никакви други обстоятелства не могат да се проявят. Например жертвоготовността в нейния най-висш смисъл – готовността да принесеш в жертва живота си в името на родината. Именно в това се състои трудността – да бъдеш правдив и убедителен в нещо, което за болшинството от хората ми се струва, че е непонятно. Само този, който е вървял прав срещу свирещите куршуми, може да разбере на какво величие е способна човешката душа.“

Из повестта „Над всичко“:

„Човек не може и не бива да живее в рай… Човек трябва само да се стреми към него…

– Нима искаш да кажеш, че живеем без никакви стремежи? – попита Алек смаяно.

– Всички наши стремежи са отправени към нашето благополучие – отвърна спокойно девойката. – Или към нашето щастие, както казвате вие… И в тоя стремеж ние сме загубили много по-ценни неща, Алек… Ние сме загубили пеперудите… Ние сме загубили светулките и щурците. Най-важното – ние сме загубили любовта…

– Не сме я загубили, Ина. Но сме я направили само по-човешка…

– Какво значи по-човешка?

– Много по-съвършена… Много по-всеотдайна и нежна… Лишена от мрачния егоизъм на притежанието…

– Не! – изкрещя тя.

– Какво – не?

– Искам да бъде надчовешка!… Искам да бъде над всичко! Искам да бъде истинска!…“

Из „Гибелта на Аякс“:

„Разумът ражда справедливост, а знанието – свобода. Защо да не допуснем, че във вселената съществува и по-голям разум от нашия, както очевидно съществува и по-голямо знание. Може би някъде във вселената разумът е изпреварил насилието. И е дал възможност на знанието да роди истинска човешка свобода.“

И още от писателя:

“Всичко, което наричаме субективен живот, е всъщност нещо съвсем нереално… Както са нереални облаците, отразени в гладкото езеро. Ако езерото се развълнува и отражението изчезне, това не означава, че са изчезнали и самите облаци… Всичко, което се е случило на неговата повърхност, е смърт без значение…

И все пак трябва да се живее..”

"Прекалено амбициозните най-често грешат. Природата е винаги по-богата от човека. Трябва да я изучаваш добросъвестно и с огромно уважение.А не да откриваш в нея себе си."

„Има съществена разлика между съществуване и присъствие и тя се нарича със старата безвкусна дума КОПНЕЖ.“

"Талантът не е злато, неподатливо на корозия. По-често той е като пашкул, от който не знаеш кога ще изкочи пеперудата…"

„Достойнството. Някога тая дума е обяснявала всичко, даже бездумието. Но сега става все по-евтина и по-евтина. Мнозина я смятат за наивност, за незряло мислене, за робуване на химери. А всъщност това е, може би, костната система на човешката нравственост.”

„Децата, които обичат да четат, никога няма да се примирят с посредствеността на живота, по принцип те си остават развълнувани и търсещи хора. Според мен главното задължение на всеки просветен педагог е да приучи децата на любов към книгите и четенето… “

AFISH.BG

Свързани статии (по етикет)

  • Сряда, 09 Ноември 2016 11:15
    „Кой съм аз? Това е наистина сложен пъзел…”

    19 + 1 цитата от Луис Карол, математикът, който се превърна в най-енигматичния детски писател, пренасящ ни в огледалния свят на чудесата вътре в нас

    „Тръгни от началото и продължи, докато стигнеш края. Чак тогава спри.”

    „Винаги казвай истината, мисли преди да говориш, а след това си записвай.”

    „О, тази любов, тази любов кара света да се върти.”

    „Във всяко нещо има поука, стига да можеш да я намериш.”

    „Ако всеки си гледаше собствената работа, светът щеше да се върти много по-бързо.”

    „Всичко е смешно, ако можеш да му се смееш.”

    „Ако пиеш много от бутилка, на чийто етикет пише „отрова”, ще ти се отрази, рано или късно.”

    „За мен няма достатъчно голяма чаша чай и достатъчно дълга книга.”

    „Ако ти вярваш в мен и аз вярвам в теб. Толкова ли е трудно?”

    „Трябва да си полулуд, за да ме накараш да мечтая.“

    „Колко дълго е завинаги? Понякога само една секунда.“

    „Ако вярваш на всичко, ще умориш мускулите на вярването в ума си много и ще си толкова слаб, че няма да вярваш и на най-простичките истински неща.“

    „Въображението е единственото оръжие във войната срещу реалността.“

    „Животът? Какво е той, ако не е един сън?“

    „Не мога да се върна към вчерашния ден – тогава бях друг човек.”

    „Една от тайните на живота е, че това, което наистина си струва да се направи е това, което правим за другите.”

    „Ако не знаеш къде отиваш, всеки път ще те отведе там.”

    „От друга страна, ако беше така, можеше да бъде и ако беше – щеше. Но не е така и след като не е, значи няма да бъде. Това е логиката.”

    AFISH.BG

  • Сряда, 09 Ноември 2016 11:15
    Художник събра събитията на 2016 в една картина

    Американецът Нив Баварски създаде илюстрация, на която са отразени 127 от най-важните събития през отиващата си година

  • Сряда, 09 Ноември 2016 11:15
    Кръвта се наследява, а добродетелта се придобива...

    Първият екземляр от „Дон Кихот“ на Мигел де Сервантес е отпечатан на днешния ден преди 412 години

Оставете коментар