Петък, 23 Август 2019
Петък, 11 Ноември 2016 10:40

Фарс или винаги Вонегът за добро настроение

Повече за и от американския писател, сатирик и художник – един от най-значимите творци на XX век

Кърт Вонегът е роден на 11 ноември 1922 година в Индианаполис, САЩ в семейството на заможни немски емигранти. По време на Голямата депресия финансовото положение на баща му значително се разклаща и той за дълъг период остава без каквато и да било работа. По същото време у майката на Кърт започват да се появяват симптоми на психично заболяване. Впоследствие, през 1944 година тя се самоубива, което е голям шок за Кърт.

След като завършва средното си образование в Индианаполис, Вонегът се записва в "Корнелския университет" в Итака, Ню Йорк. По настояване на баща си, според който увлеченията на сина му към историята, литературата и философията са безполезна загуба на пари и време, Кърт постъпва в "Химическия факултет". След три години обучение така и не завършва образованието си. Голяма част от времето си посвещава на работата си в студентския вестник "The Cornell Daily Sun", където изпълнява функциите на колумнист и редактор. След включването на САЩ във Втората световна война Вонегът постъпва в армията като доброволец. През 1944 година попада в плен и става свидетел на бомбардировката над немския град Дрезден. Всички тези преживявания намират отражение в множество от неговите произведения, особено в романа "Кланица 5", който носи на писателя световна слава.

2
Пишещата машина на Кърт Вонегът, Мемориална библиотека - Индианаполис

След завръщането си от фронта Кърт записва магистратура по антропология в "Чикагския университет". Едновременно с обучението той работи като полицейски репортер в бюрото на новините в Чикаго. По това време започва и писателската му кариера. Възгледите на Вонегът за човека на ХХ век се свеждат до това, че хората са жертви на машините и механичния начин на живот, който те сами си налагат; те губят възможността си да избират между добро и зло; те се приближават към ръба, след който е духовната смърт и унищожението на планетата. Тези възгледи Кърт засяга в първия си роман "Механичното пиано", който е публикуван през 1952 година. Действието в тази антиутопична книга се развива в близкото бъдеще, където ръчният труд е почти изцяло заместен с машинен. Широкоразпространената механизация предизвиква социални конфликти между богатата висша класа и нисшата класа, чийто умения са заменени с машинен труд. В романа присъстват елементи на ирония и сантименталност, които впоследствие се превръщат в отличителна черта на творчеството на Вонегът. След успеха на този роман следват книгите "Сирените от Титан" и "Майка Нощ", които също предизвикват интерес у читателската аудитория. В следващия роман на Кърт "Котешка люлка" преплитането на егоизма и нетърпимостта довежда до унищожаването на земята. През 70-те и 80-те години Вонегът продължава активно да се занимава с писане, като под неговото перо излизат произведения като "Закуска за шампиони", "Фарс или никога вече самота", "Точния мерник", "Фокус бокус" и др.

Писателят умира на 11 април 2007 година в Ню Йорк. Причина за смъртта му са усложнения след черепно-мозъчна травма, която получава при падане в дома си в Манхатън.

"Вярвам, че четенето и писането са най-полезните форми на медитация, открити някога. Като четем произведенията на най-интересните умове в историята, ние медитираме с нашия ум и с техния. За мен това е чудо", споделя Кърт Вонегът.

3
Кърт Вонегът в работна среда, Масачузетс, 1969-та година 

Още от прозренията на американския автор:

"Любовта е там, където я срещнеш. Глупаво е да я търсиш, мисля дори, че много често е ужасна. Бих искал хората, за които условно се предполага, че се обичат, да си припомнят следните думи, когато се счепкат: „Моля, по-малко любов и повече добро отношение“.“

"Не си губете времето в завист. Понякога ще бъдете в предна позиция, понякога ще изоставате. Надбягването е дълго и в крайна сметка е със самите вас."

"И дори сега, на изпълнената с тъга възраст шейсет и шест, усещам отново коленете ми да се разтреперват от вълнение, когато срещна някой, който още смята за възможно на земята да се възцари едно единствено голямо, щастливо и мирно семейство — семейството на Човека." — "Затворникът"

"И двамата бяхме убедени тогава, а аз продължавам да мисля така и до днес, че животът може да бъде съвсем лек и приятен; достатъчно е да намериш нужното удоволствие в десетина неща, които да се повтарят безконечно." — "Фарс или никога вече самота"

"Друг недостатък на човешкия характер е това, че всеки иска да строи, а никой не иска да се занимава с поддръжка."

"Ние сме това, на което се преструваме, затова трябва да внимаваме на какво се преструваме." — "Майка нощ"

"Не трябва непременно да сте луд, за да работите при нас, но все пак помага." — “Котешка люлка”

"Странните предложения за пътешествия са уроци по танц от Бога." — "Котешка люлка"

"Най-страшната истина, пред която трябва да се изправим, и която вероятно ще ме направи несмешен до края на дните ми, е, че поне според мен на хората им е все едно дали планетата ще съществува и занапред. Имам чувството, че всички живеят, все едно са в "Анонимни алкохолици" - ден за ден. Още няколко дни ще бъдат достатъчни. Познавам твърде малко хора, които мечтаят да има свят и за внуците им."

"За мен светец е този, който се държи почтено в непочтено общество."

"Твърде много време трябваше да мине, за да разберем, че смисълът на човешкия живот, без значение кой го контролира, е да се обича някой, който може да бъде обичан."

„Ние не пикаем във вашите пепелници, затова, моля, не хвърляйте фасове в нашите писоари.“ — „Бог да ви поживи мисър Роузуотър“

BIG5.BG

Свързани статии (по етикет)

  • Петък, 11 Ноември 2016 10:40
    „Любовта е там, където я срещнеш. Глупаво е да я търсиш.”

    10 + 1 цитата от Кърт Вонегът, който няма нужда от представяне, но от препрочитане – задължително!

  • Петък, 11 Ноември 2016 10:40
    „Любовта е там, където я срещнеш. Глупаво е да я търсиш.”

    10 + 1 цитата от Кърт Вонегът, който няма нужда от представяне, но от препрочитане – задължително!

    „И двамата бяхме убедени тогава, а аз продължавам да мисля така и до днес, че животът може да бъде съвсем лек и приятен; достатъчно е да намериш нужното удоволствие в десетина неща, които да се повтарят безконечно.”

    „Моля, по-малко любов и повече добро отношение.”

    „Джеймс Кармалт Адамз младши ми каза, посочвайки с пръст челото си : "Това тук не е музей, а би трябвало да бъде."

     „Пък и не смятахме, че интелигентостта е нещо полезно и хубаво. Приемахме я като ново доказателство за нашата необикновеност, като нещо, подобно на довйните ни зърна или шестте ни пръста.”

    „Историята е поредица от изненади. Тя може само да ни подготви да не бъдем изненадвани отново и отново.”

    „Хората те оценяват най-пълно, когато положат цветя на гроба.”

    „Ние не пикаем във вашите пепелници, затова, моля, не хвърляйте фасове в нашите писоари.”

     „Друг недостатък на човешкия характер е това, че всеки иска да строи, а никой не иска да се занимава с поддръжка.”

    „Не си губете времето в завист. Понякога ще бъдете в предна позиция, понякога ще изоставате. Надбягването е дълго и в крайна сметка е със самите вас.”

    „Големият проблем с тъпите копелета е в това, че са твърде тъпи, за да могат да повярват, че съществува възможност да си умен.”

    AFISH.BG

Оставете коментар