Вторник, 18 Юни 2019
Сряда, 28 Декември 2016 11:34

Художник събра събитията на 2016 в една картина

Американецът Нив Баварски създаде илюстрация, на която са отразени 127 от най-важните събития през отиващата си година

Доналд Тръмп, новият президент на САЩ, Леонардо ди Каприо, получил най-сетне наградата „Оскар”, починалите през 2016 г. Дейвид Бауи и Алън Рикман... това са само част от героите на картината, поръчана от сайта Beutler Ink и изаботена от американеца Нив Баварски. В нея се откриват подсказки за референдума за излизането на Великобритания от Евросъюза, както и за много други събития и инциденти, с които ще запомним изминалите 12 месеца.

Рисунката е направена в стила на детската книга „Къде е Уоли?”. Читателите са поканени да открият сред множество рисувани персонажи млад мъж с пуловер на червени и бели райета и очила. Уоли също присъства сред героите на 2016-а.

Художникът Нив Баварски разбуни духовете със своята рисунка

Не може да не се отбележи и фактът, че художникът явно е повлиян от композицията на триптиха на Йеронимус Бош „Градина на земните удоволствия”. Пълният списък на събитията, които се появяват в произведението на Ник Баварски, може да бъде видян на сайта Beutler Ink.

Челна снимка: Рисунката на Баварски е в стил Йеронимус Бош

Фото: BeutlerInk

AFISH.BG

Свързани статии (по етикет)

  • Сряда, 28 Декември 2016 11:34
    Художникът Никола Манев дни преди смъртта и рождения си ден: Трябва да оставя максимално количество картини - това е моето желание, друго нямам

    "Бих искал моите картини да са отворен прозорец на хората към един по-красив свят", заяви в обширно интервю за БТА художникът Никола Манев, който почина в Париж след боледуване, дни преди да навърши 78 години. 

  • Сряда, 28 Декември 2016 11:34
    Цветанов се уреди с леко крив свой портрет. Сам се хвали в мрежата. България ликува!

    Фен на шефа на ПГ на ГЕРБ от Сопот е автор на картината

  • Сряда, 28 Декември 2016 11:34
    „Човекът е отречен – той е загубил правата над себе си”

    Откъс от дневника на големия български художник и карикатурист Илия Бешков, който не е галеник на съдбата, а трън в очите на властимащите от два политически режима – от „белия терор” през 1925 г. чак до смъртта си през 1958-а

    Юли, 1950

    Аз съм карикатурист, (в края на краищата) "работата ми" е да търся смешния, грозния, печалния и глупавия човек (извън мен и у самия мен). Но тъкмо това не мога да върша вече от доста време. Пълна криза – немощ, безсилие и безплодие сковават и мисълта, и чувството, и ръката. Какво е станало у мен и извън мен, какво е станало с човека у мен и извън мен? Явно е, че той не съществува (или аз не го виждам?!). Не. Ако съществуваше, той не би престанал да бъде смешен, глупав и затрогващ! Човекът е отречен – той е загубил правата над себе си. Той няма своя нос, своя стомах, своето желание, своето действие – няма дори своята хвърлена сянка. Той е стопен в огромната лаборатория на... Той не е личност и не може да понесе никаква отговорност, да носи товара на присмеха, глупостта и огрозяването. Той е само виновен и тази виновност лежи във факта на неговото физическо съществувание. Какво може да се извлече и нарисува от това безсмислено същество, което не можеш да различиш от другото – то не издава ни звук, ни мирис, не буди ни жалост, ни укор. Огромното недоверие към него го е смазало и направило недоверчиво. Изнасилено – то е годно само за насилие. Смешният, грозният, печалният и глупавият човек е възможен само ако съществува достойният, хубавият, радостният и мъдрият – свободният. Разбира се, ако новият свят, какъвто е – щастлив и доволен, аз нямам основание да жаля за него, нито себе си да жаля, че не мога да рисувам, да го изобразявам (при това толкова своеобразно).

    Какво пък е положението на фанатиците за разлика от съмняващите се "свободни" хора. Последните не смеят да говорят, а фанатиците не могат и не смеят да мислят, за да не нарушат догмата. И затова те говорят непрекъснато само нея (не за нея!, защото само тя се изрича и не се обсъжда). Но тъй като тя, догмата, е изречена преди тях и съществува без тях и тяхното говорене, все едно, че те мълчат. Те са получили догмата със задължението да не питат за цената. Опасността (една и съща) грози и едните, и другите. Малката разлика между едните и другите е нищо пред общата голяма опасност и като резултат се явява единението (моралното и политическото единство на нацията).

    © Илия Бешков, „Черната тетрадка”

Оставете коментар