Четвъртък, 14 Ноември 2019
Събота, 13 Август 2016 18:59

Леа Иванова се усмихваше на живота, после си тръгна без шум... (ВИДЕО)

Отбелязваме 93 години от рождението на изпълнителката

„В българската музика има една легенда и тя се нарича Леа Иванова. Един живот, отдаден без остатък на песента и публиката, изживян артистично, с усмивка. Живот, който преминава под звездата на успеха, въпреки трудните периоди, съмненията и разочарованията.

Леа Иванова е родена на 13.08.1923 г. в Дупница. Израства в Цариград, където пее в детския хор на българската екзархия. По-късно учи в Дутанща (сега Дупница), а в началото на 40-те години заминава за София с намерението да следва в Художествената академия. Музиката се оказва по-силна и тя постъпва като солистка на джаз-оркестъра "Славянска беседа", ръководен от саксофониста Леон Алфаса. Продължава в "Джаз Овчаров", а се утвърждава в оркестъра на "Оптимистите" с диригент Божидар Сакеларов, с който работи до 1956 (през 1957 участва в турнето на оркестъра в Полша).

Репертоарът ѝ по това време се състои от песни в стил "суинг" (любимата ѝ певица е Елла Фитцджералд). В началото на 50-те за джаза настъпват трудни времена и тя е принудена да търси ново амплоа. От 1956-а работи с оркестрите на Христо Вучков и Димитър Ганев, Големият оркестър към Концертна дирекция (диригенти Борис Симеонов, Емил Георгиев). В този период се появяват песните "ЦУМ, ЦУМ, ЦУМ" (муз. Бенцион Елиезер), "Чико от Порто Рико" (муз. Емил Георгиев), чрез които става изключително популярна. От 1957 започва сътрудничеството ѝ с Еди Казасян, продължило почти 30 години, който сформира и ръководи през цялото време нейния съпровождащ оркестър.

Снимка: soc.bg

Концертните турнета в Румъния, Унгария, Сърбия (през 1960 пее в Белград с оркестъра на Куинси Джонс на сборен концерт) преминават при голям успех. Суперлативите в пресата достигат връхната си точка по време на гастролите във "Фридрих щадт палас" в Берлин (7 програми за сезона 1962-1963). В периода 1963-1983 работи предимно във вариетета и шоупрограми от висока класа (например в "Бернс" - Стокхолм са гостували Марлене Дитрих, Хари Белафонте, Том Джоунс, Ърта Кид). Репертоарът й включва френски шансони, евъргрийни, руски романси, български фолклор, италиански канцонети. Участвала е в съвместни програми с Жилбер Бекер, Удо Юргенс. Гастролите й включват цяла Западна Европа (с изключение на Италия и Великобритания), САЩ, Канада, Южна Америка, Близкия Изток. В оркестъра по различно време са участвували Людмил Георгиев, Михаил Ваклинов, Християн Платов, Ангел Везнев, Петър Славов, Емануил Манолов. Изявите й в България в този период са инцидентни и придобиват периодичен характер от края на 70-те. През 1980 предприема концертно турне с Естрадния Оркестър на Комитета за Телевизия и Радио, а тримесечното лятно турне през 1985 е последното в нейната богата творческа биография.

През 80-те записва няколко нови песни по стихове на Петър Караангов, Любомир Левчев, Георги Константинов, Владимир Голев по музика на Еди Казасян ("Неграмотно сърце", "Би трябвало да имам два живота", "Тръгвам си без шум"). През 1985 е удостоена с орден "Кирил и Методий" I степен. Има издадени албуми от фирмите "Qaliton" (Унгария), "Electrorecord" (Румъния), "Deutsche Vogue" (Германия) и "Балкантон". Албумът "Нощен клуб Интернационал - на живо" е записан в "Баеришерхоф" в Мюнхен, Германия. През 1988 издателство "Музика" издава книга, посветена на Леа Иванова - "Би трябвало да имам два живота", съставена от Георги Георгиев и Еди Казасян. Интересът към личността и песните й се възражда през 1998 след появата на две кавър-версии на "Шу-шу", изпълнени от Мариус Куркински и Мария Косара. През 1999 г. в киноцентър "Бояна" реализират филма "Страсти за Леа" по сценарий на Еди Казасян.“

(Официална биографична справка за Леа, автор Йордан Рупчев)

Снимка: youtube

В наши дни филмът за Леа Иванова и Еди Казасян „Пеещите обувки“ на режисьора Радослав Спасов получи специалната награда на Московския кинофестивал. Лентата разказва за известното семейство джаз музиканти Леа Иванова и Еди Казасян и за последиците от разкритието, че певицата е била сътрудник на Държавна сигурност. Музиката във филма е на Виктор Чучков, оператор е Веселин Христов.

През 1985 г. лекарите ѝ откриват рак и ѝ назначават лъчетерапия. "Ще се оправя", казва Леа. И наистина, след поредния контролен преглед, лекарите не откриват и следа от коварната болест. Само месец по-късно, обаче, откриват агресивен рецидив, който прави безсмислени по-нататъшните терапии.

Леа Иванова издъхва на 27 май 1986 г. в "Пирогов", докато показва на лекарския екип видеофилм, посветен на нея. Ирония на съдбата? Поредната нарочност? Тъжен финал на едно последно представление в болнична стая. Сега със сигурност отгоре продължава да се усмихва – както я помнят всички.

Снимка на lostbulgaria.com - Леа Иванова в "Еди Казасян Комбо"

AFISH.BG

 

Медия

http://www.afish.bg/music/item/1063-lea-ivanova-se-usmihvashe-na-zhivota-posle-si-tragna-bez-shum-video.html

Свързани статии (по етикет)

Оставете коментар