Понеделник, 20 Ноември 2017
Вторник, 05 Септември 2017 10:49

„Проклех я – тя сама завинаги остана…”

Творчеството на Юлиуш Словацки, един от най-прославените полски поети-романтици, е лирика, която той пише през целия си живот като един постоянен пътепис на настроението и вътрешния си мир.

Предлагаме ви едно негово стихотворение за любовта, която винаги вълнува:

ПРОКЛЯТИЕ

Проклех я – тя сама завинаги остана.
Преди да заблести луната тази вечер,
широко езеро ми бе преграда вече.
Когато бездната се посребри, огряна
от лунните петна и вихър зъл завея,
аз все така летях, летях далеч от нея.

Бих я забравил аз – препусках през полята,
но с мисли, късани от конските копита.
Къде е тя? Сама, измамена, убита?
Следях тревожно ням звездите в небесата...
Но не долавях стон, не виждах сълзи – значи
то езерото бе, не чувах тя да плаче.

Бих я забравил аз – но щом разбра, луната
със своя блед светлик по пътя ме подгони.
Напразно дирех все завои и заслони -
навред ме стигаше по пътя светлината.
Жената – сякаш тя лежеше с насълзени
очи и пак ръце протягаше към мене.

© Превод от полски: Първан Стефанов

Портрет на Юлиус Словацки, худ. Титус Бичковски

Източник: AFISH.BG

Оставете коментар