Неделя, 22 Октомври 2017
Петък, 13 Октомври 2017 12:41

„Колко политици у нас са политици, понеже ги не бива за нищо друго?...”

110 години след рождението на Иван Хаджийски неговите констатации и въпросите, които задава продължават да са все по-актуални

AFISH.BG ви предлага сами да се убедите в правдивостта на думите му. Може би някои от вас ще прочетат или ще препрочетат неговите „Бит и душевност на нашия народ” и оптимистичната му теория за българите и България ще предизвикат размисли, родени не от думите на живелия само 36 години Иван Хаджийски, а породени от дествителността, която ни заобикаля.

*
В малко ли случаи у нас една съвест може да се купи по-лесно, отколкото половин килограм бяла халва с орехи? Защото не е въпрос само за даване, на пари: трябва известно усилие, за да се разсече онова жилаво бездушно вещество.
Не може да се откаже по-нататък, че общественият ни и културен живот е в значителна мяра под знака на посредствеността и полуинтелигенцията, чиито токсикации са едно от най-гадните явления у нас. Посредствеността поради особените стопански условия, в които живеем, е принудена да прави кариера на всяка цена, с всички средства, при което бездарността и хищничеството, тъпотата и нахалството, подлостта и низостта преливат в една хармония на истинско безсрамие.
Малко ли са случаите, когато организуваните единни фронтове на посредствеността (едничката възможна бойна форма) са убивали с най-непростени средства всяка глава, която ги е поставяла в сянка и ги е изобличавала не с друго, а с простия факт на съществуванието си, с това, че е установила един по-висок мащаб? Нима не е известна силата на тази посредственост: нагаждането към всеки терен, без всякакъв вкус за лично достойнство?
Колко политици у нас са политици, понеже ги не бива за нищо друго; които, след като сами са се убедили, че не са в състояние да оправят собствените си работи, са добили кураж да оправят работите на цяла България? Колцина от нашите общественици гледат на обществената си кариера не като на едно по-тлъсто или по-постно дробче? Нима не е вярно: когато някой се похвали, че работи в благотворително дружество, ние го питаме със съответно смигване: – Е, пада ли нещо?

© Иван Хаджийски, „Оптимистична теория за нашия народ”

Паметникът на Иван Хаджийски в Троян

Източник: AFISH.BG

Оставете коментар