Понеделник, 22 Октомври 2018
Четвъртък, 21 Декември 2017 22:06

„Моята муза е домакиня, но в шкафа не пази бельо, а думи…”

Три стихотворения от нобелиста Хайнрих Бьол, роден на 21 декември преди 100 години

АНГЕЛЪТ

Ангелът - когато го търсиш
той е земята
между камъните на високата планина
готов е да се възправи
когато го викаш

когато го викаш
без сила
без блясък
викай като брат
когато го търсиш

германец е бил той евреин и християнин
земята е той
за трънка фуксия и жълтуга
между звездите на високата планина

НА САМÀИ

Идем отдалеч
мило дете
и трябва далеч да отидем
не бой се
всички са с теб
които преди теб са били
твоята майка, твоят баща
и всички, които преди тях са били
далеч далеч назад
всички са с теб
не бой се
идем отдалеч
и трябва далеч да отидем
мило дете

МОЯТА МУЗА

Моята муза на ъгъла чака
евтино дава на всеки това
което аз не желая
когато е весела
тя ми дарява каквото поискам
но весела рядко я виждам

Моята муза е монахиня
в мрачния дом
зад двойна решетка
тя казва на своя любим
добра дума за мене

Моята муза се труди във фабрика
вечер след работа
иска да иде с мен да танцува
но вечер след работа
не е време за мене

Моята муза е стара
през пръстите тя ме перва
и с изсъхнали устни крещи
Напразно глупако
Глупако напразно

Моята муза е домакиня
но в шкафа не пази бельо
а думи
рядко вратите отваря
и ми дава по някоя

Моята муза е прокажена
като мене
един-другиму целуваме пяната
от своите устни
и за чисти се обявяваме

Моята муза е германка
не предлага закрила
само когато се къпя в драконска кръв
тя слага длан на сърцето ми
и тъй уязвим аз оставам

© Превод от немски: Венцеслав Константинов

Източник: AFISH.BG

Оставете коментар